Определение № 36924 от 08.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36924 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20261110112755 по описа за 2026 година

Предявени са конститутивни искове за отмяна на уволнението, извършено със заповед № ЕСОПР-ЗАП-41/София/13.03.2026г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „инженер, проектант“, техническа група „Благоустрояване“ при ответника – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, осъдителен иск за сумата от 14 768.46 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 16.03.2026г. до 16.09.2026г. в резултат от незаконното уволнение – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, ал.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът А. А. П. бил работник при ответника „Есо проект“ ЕООД. Със заповед № ЕСОПР-ЗАП-41/София/13.03.2026 г. на управителя на работодателя, било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца, а със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № ПР-3/16.03.2026 г., трудовото правоотношение между страните било прекратено. В последната заповед липсвали мотиви и конкретно законово основание за прекратяване, като ищецът счита, че заповедите са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Твърди, че заповедите са издадени в нарушение на закона, колективния трудов договор и индивидуалния трудов договор.

Посочва, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е издадена в законоустановения срок за това и не са спазени изискванията за налагане на наказанието, същата била ненадлежно мотивирана и връчена. Заявява, че не е извършил вменените му със заповедта нарушения – не е злоупотребил с доверието на работодателя, не е използвал негови ресурси, получена информация, представляваща търговска тайна извън работните си задължения, не е бил в конфликт на интереси, не е увредил или злепоставил работодателя си, не е нарушил задълженията си по трудовото правоотношение. Дори и да се установи някакво нарушение, то не предполагало налагане на наказание „уволнение“. Твърди, че след уволнението останал без работа, поради което претендира обезщетение за оставане без работа за периода 16.03.2026 г. – 16.09.2026 г., в размер на 14 768.46 евро, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Не оспорва, че между ищеца и „Електросистемен енергиен оператор“ ЕАД е бил сключен трудов договор № 596 от 11.03.2019 г. Твърди, че на 28.04.2021 г. било сключено споразумение № ЧР – 24 към трудовия договор, с което била уговорена промяна на мястото на работа от „Електросистемен енергиен оператор“ ЕАД в „Есо инженеринг“ ЕООД с длъжност „инженер, пренос на електроенергия - проектиране“, считано от 1

01.05.2021 г. На 03.05.2022 г. било сключено допълнително споразумение № ЧР-2 към трудовия договор, с което също било изменено мястото на работа, от „Есо инженеринг“ ЕООД в „Есо проект“ ЕООД на длъжност „инженер, пренос на електроенергия – проектиране“, считано от 03.05.2022 г. На 31.05.2022 г. било сключено допълнително споразумение № ЧР-29, с което длъжността на ищеца била променена на „инженер, проектант“, считано от 01.06.2022 г. На 01.09.2025 г. било подписано допълнително споразумение № ЧР-5, с което режимът на работа бил договорен като смесен съгласно предварително изготвен седмичен/месечен график, а работното място е в помещенията на работодателя, находящи се в гр. София, бул. „Петко Ю. Тодоров“ № 24, както и в дома на ищеца, находящ се в гр. София, ж.к. „Лагера“. На 04.03.2026 г. на ищеца било връчено искане от управителя на ответното дружество за представяне на писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, като същите били депозирани на 06.03.2026 г. На 16.03.2026 г. на ищеца била връчена при отказ, заповед № ЕСОПР-ЗАП-41 от 13.03.2026 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, а на 17.03.2026 г., му била връчена лично заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № ПР-3 от 16.03.2026 г. Оспорва се твърдението на ищеца, че заповедите са незаконосъобразни, че липсват мотиви и конкретно посочено законово основание за прекратяване на правоотношението. Твърди се, че извършването на дисциплинарното нарушение се доказвало по безспорен начин, както от изложените в заповедта факти, така и от писмените обяснения на ищеца. Посочва се, че в полза на ищеца, на 09.04.2026 г. била заплатена сума в размер на 1663,96 евро, представляваща възнаграждение за периода 01.03.2026 г. – 16.03.2026 г. Сумата от 1663,96 евро била заплатена втори път на ищеца погрешка, на 12.05.2026 г., с основание „заплата“. На 22.05.2026 г. и на 25.06.2026 г., ищецът бил поканен да възстанови погрешно платената сума, но въпреки получаване на поканите, плащане не постъпило. На ищеца било изплатено и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 912,24 евро. Посочва се, че ищецът не е заплатил сумата от 2 027,07 евро в полза на ответника на основание чл. 221, ал.

2 от КТ, която сума била посочена в заповедите. Въведено е евентуално възражение за прихващане със сумата от 912,24 евро, представляваща недължимо платено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, както и със сумата 1663,96 евро, платена погрешка в полза на ищеца.

Възражението за прихващане следва да бъде прието.

По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение, по силата на което е заемал сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на същото, размера на последното получено брутно трудово възнаграждение преди прекратяването, както и че е останал без работа за периода, за който твърди и претендира обезщетение.

В тежест на ответника е да докаже законосъобразността на уволнението на основанието, на което е извършено, включително извършването на посочените в заповедта дисциплинарни нарушения, спазването на процедурата и сроковете за налагане на дисциплинарното наказание и съответствието му с изискванията на чл. 189 КТ.

По възражението за прихващане по чл. 55, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД за сумата от 912,24 евро и по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД за сумата от 1663,96 евро в тежест на ответника е да докаже плащане на сумата от общо 2576,20 евро., а в тежест на ищеца –наличие на основание за получаване на сумите. Тъй като съгласно чл. 271, ал. 1 КТ работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно, в тежест на ответника по това възражение за прихващане е и да докаже недобросъвестност на ищеца при получаване на сумата, защото съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността се презумира.

Като безспорни между страните на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК следва да се отделят следните факти и обстоятелства с правно значение: че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „инженер, 2 проектант“.

По доказателствените искания:

Към исковата молба и отговора са представени писмени доказателства, които са необходими и относими към установяване на факти, включени в предмета на спора, поради което и приемането им е допустимо.

По искането на ищеца на основание чл. 183 от ГПК – ответникът е посочил, че представя заверени копия на процесните заповеди, същите са четливи, поради което не е необходимо да се изискват оригинали. КТД не е представян, не е ясно дали изобщо такъв съществува, поради което и в тази част, искането ще се остави без уважение.

Следва да се допусне ССчЕ по поставените в исковата молба и отговора задачи, с изключение на задача в отговора по т.3, тъй като не е необходима, доколкото не се изискват специални знания за приспадане на сумите.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл.140, ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО съобразно изложеното в обстоятелствената част на определението.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение за прихващане със с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД за сумата от 912,24 евро, представляваща недължимо платено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, поради отпаднало основание.

ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение за прихващане със с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД за сумата от 1663,96 евро, представляваща недължимо платена сума при първоначална липса на основание.

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по поставените в исковата молба и отговора задачи, с изключение на задача в отговора по т.3.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 150 евро, от бюджета на съда и 150 евро, вносими от ответника в седмичен срок.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Любомир Бонов Бонев, като вещото лице да се уведоми да работи по поставените въпроси и да се призове за о.с.з.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.

ОТДЕЛЯ като БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ се от доказване следните обстоятелства: че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „инженер, проектант“.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 24.11.2026 г., от 11,20 часа, за когато да се призоват страните. На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищцата и препис от отговора.

УКАЗВА на страните, че в първото съдебно заседание могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на доказателства и оспорване на представените с отговора, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4