Решение № 260112 от 12.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 12.02.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

І Г.О., 8 с-в в открито заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.

КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Цветелина Добрева, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 9020 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са главен иск - с правно основание чл. 87, ал.

3 ЗЗД, евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД,както и обективно съединен с всеки един от тях ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Ищцата М.Н.Г. поддържа твърдение, че била наследник по закон на починалия на 24.05.2020г. неин възходящ М.Н.К.. Приживе, наследодателят на ищцата сключил с ответницата И.Д.К. Договор за продажба на недвижим имот от 28.11.2019г., който бил обективиран в Нотариален акт № 159, том IIІ, рег. № 12758, нот. дело № 482/2019г. на нотариус В.Г. с рег. № 340 на нотариалната камара. Според съдържащото се в договора съгласие на продавача и купувача, последният трябвало да заплати сумата от 39 872, 60 лева - продажна цена за прехвърлянето на собствеността върху недвижимия имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 93, с местонахождение на ет. 7 в жилищната сграда на бл.**********“, в гр. София, със застроена площ от 56, 48 кв.м., заедно със зимнично помещение без посочен номер и площ и прилежащите 0, 820 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, който е обозначен в схема № 15-1064551-22.11.2019г. на СГКК- София, като самостоятелен обект с идентификатор ***. Според твърдениято на ищцата, уговорената продажна цена на имота била неадекватно ниска сравнимо с действителната продажна цена на недвижимия имот, към момента на сключването на договора за продажба, поради което сключеният договор бил в противоречие с добрите нрави и недействителен. При това, според твърденията на ищцата, продажната цена изобщо не била заплатена от ответницата /в качеството й на купувач/, поради което договорът подлежал на разваляне, а в качеството й на наследник по закон на продавача – ищцата била надлежно легитимирана да поиска разваляне на договора на споменатото по- горе основание. Ищцата твърди, че ответницата владеела процесния недвижим имот, а това владение би се оказало без правно основание - ако последиците на покупко- продажбата отпаднат с обратна сила, поради развалянето на договора за продажба или ако този договор бъде прогласен за нищожен, то ищцата би се оказала материално легитимирана да владее имота, придобивайки собствеността върху него, чрез наследяване по закон на М.Н.К.. При изложените фактически твърдения, ищцата предявява главен иск - с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, чрез който иска разваляне на Договор за продажба на недвижим имот от 28.11.2019г., обективиран в Нотариален акт № 159, том IIІ, рег. № 12758, нот. дело № 482/2019г. на нотариус В.Г. с рег. № 340 на нотариалната камара, при твърдения за неизпълнение на задълженията на купувача по чл. 200, ал.1 от ЗЗД - да заплати уговорената продажна цена на имота;

Ако искът за разваляне на договора бъде отхвърлен, ищцата предявява при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за продажба на недвижим имот от 28.11.2019г., обективиран в Нотариален акт № 159, том IIІ, рег. № 12758, нот. дело № 482/2019г. на нотариус В.Г. с рег. № 340 на нотариалната камара, при твърдения за накърняване на добрите нрави, поради факта, че уговорената продажна цена е значително занижена, спрямо действителната пазарна цена на същия имот, отчитано към момента на сключването на договора за продажба.

При това, ищцата предядява и обективно съединен с всеки един от посочените по- горе искове – евентуален иск с правно основание чл. 108 от ЗС, чрез който претендира, в качество на наследник по закон на М.Н.К. и собственик на процесния имот по силата на наследствено правоприемство - да бъде осъдена ответницата, да й предаде владението върху АПАРТАМЕНТ № 93, с местонахождение на ет. 7 в жилищната сграда на бл.**********“, в гр. София, със застроена площ от 56, 48 кв.м., заедно със зимнично помещение без посочен номер и площ и прилежащите 0, 820 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, който е обозначен в схема № 15-1064551-22.11.2019г. на СГКК- София, като самостоятелен обект с идентификатор ***. С оглед очаквания от нея благоприятен изход на процеса, ищцата претендира и за осъждане на ответницата, да и заплати всички направени съдебни разноски.

Исковите претенции на ищцата са оспорени от ответницата И.Д.К..

В писмения отговор до съда и в откритите съдебни заседания - ответницата оспорва изцяло фактическите твърдения на ищцата, поддържайки тезата за неоснователност на всеки един от предявените искове. Сочи, че атакуваният Договор за продажба на недвижим имот от 28.11.2019г., бил в съответствие с добрите нрави, тъй като страните по него се намирали в много близки лични отношения, които мотивирали продавача да определи минимално допустимата според закона продажна цена. Цената на апартамента била изцяло платена, още преди изповядване на нотариалната сделка, така както било записано в нотариалния акт. Ищцата нямала моралното право да атакува споменатата сделка, тъй като не поддържала социални контакти със своя наследодател М.Н.К.. Прехвърлителят на имота, макар да бил възходящ на ищцата, бил обиден от факта, че тя не го подпомагала по никакъв начин, макар здравословното му състояние да налагало това. Ищцата очевидно не била запозната със значителна част от фактите, мотивирали продавача да сключи договора за продажба именно с ищцата и то именно на посочената в договора продажна продажна цена, чиито размер бил съобразен с положените от ответницата грижи за здравето на ищеца в много труден момент от живота му. При това, ответницата оспорва предявения от ищцата ревандикационнен иск, като не отрича да владее имота, но заявява, че го владее в качеството на негов собственик. Твърди, че ищцата не е надлежно материално легитимирана да владее имота, тъй като не е станала собственик по наследствено правоприемство - имотът е бил прехвърлен с правновалидна сделка още преди откриване на наследството и следователно- не бил част от наследствената маса на М.Н.К.. По изложените съображения, ответницата моли за отхвърляне на исковете и претендира за осъждане на ищцата да й заплати направените съдебни разноски.

След като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

При липса на спор между страните и от съдържанието на приет като доказателство Нотариален акт № 159, том IIІ, рег. № 12758, нот. дело № 482/2019г. на нотариус В.Г. с рег. № 340 на нотариалната камара се установява обективирания в него Договор за продажба на недвижим имот от 28.11.2019г.

Съдържанието на договора за продажба сочи, че легитимирания в качеството на собственик продавач - М.Н.К., се съгласил срещу продажна цена от 39 872, 60 лева, да прехвърли на купувача И.Д.К. правото на собственост върху описания в договора АПАРТАМЕНТ № 93, с местонахождение на ет. 7 в жилищната сграда на бл.**********“, в гр. София, със застроена площ от 56, 48 кв.м., заедно със зимнично помещение без посочен номер и площ и прилежащите 0, 820 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. При това, декларирайки, че имотът не е обременен с тежести или с права на трети за договора лица - продавачът си е запазил пожизнено правото на ползване върху описания в договора недвижим имот, а купувачът И.Д.К. е заявила, че приема условията на договора и че е заплатила уговорената продажна цена, още преди сключване на този договор.

Съдържанието на прието като доказателство Удостоверение за наследници изх.

№ 10869/17.08.2020г. изд. от Район „Младост“ при Столична община установява, че ищцата М.Н.Г. е единсвен наследник по закон на починалия на 24.05.2020г. М.Н.К..

Заключението на приетата съдебно- оценителна експертиза, която е изготвена от вещо лице инж. П.З. мотивира следните изводи, относно превнозначими за спора факти:

Пазарната цена на процесния недвижим имот, изчислена към датата на сключване на процесния Договор за продажба на недвижим имот от 28.11.2019г. възлиза на 129 461, 92 лева, респ. на 66 139, 84 евро.

Приетата като доказателство Справка за банкови сметки и сейфове на физическо лице изх. № БНБ-74500/17.08.2020г. /на стр. 37 от делото/установява данни за откритите банкови сметки на М.Н.К. за периода 2017-2020г.

Заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице Ю.Х., въз основа на предоставените по искане на съда данни - извлечения от банковите сметки на прехвърлителя на имота М.Н.К., /стр. 240-244 от делото/мотивира следните изводи относно превнозначими за спора факти:

·

За периода от

01.01.2017г. до смъртта на М.Н.К., са налични данни за открити три банкови сметки на това физическо лице, в „Инвестбанк“ АД, както следва: сметка в лева с IBAN: ***

/функционираща от 01.01.2017г. до 24.06.2019г. и с общо натрупан кредитен оборот от 56 410 лева /; сметка в лева с IBAN: ***

/функционираща от 22.06.2017г. до 24.06.2019г. с общо натрупан кредитен оборот от 25 000 лева/ и сметка в лева с IBAN: ***

/функционираща от 24.06.2017г. до 03.04.2020г. с общо натрупан кредитен оборот от 14 937, 97 лева/

·

Движението по банковите сметки не установява преводи с неустановен източник или основание;

·

Движението по банковите сметки не установява наличие на парични преводи, които да са наредени от И.Д.К. по сметка на М.Н.К.;

·

Движението по банковите сметки установява преводи, наредени от М.Н.К. по сметка на И.Д.К..

В дадените пред съда показания, свидетелката С.И.К.заявява, че живеела в апартамент на третия етаж на бл******от ж.к. „Младост 1“, в гр. София и понеже била домоуправител на входа – познавала ответницата, която живеела в апартамент на петия етаж от същия вход. Свидетелката имала впечатления, че ответницата живее на семейни начала с мъж на име К.. Свидетелката познавала мъжът на име К. чрез И.

/ответницата/ и от него знаела, че той самият няма никакви роднини, освен внучка, с която обаче нямал никакъв контакт. Никой не посещавал К., докато живеел при И.. Според свидетелката, ответницата и споменатият мъж живеели в жилището на ответницата до смъртта на К., която настъпила приблизително две- три години преди разпита на свидетелката.

В дадените пред съда показания, свидетелката М.И.И.заявява, че познавала ищцата, както и дядо й на име М./приживе/, който живеел в апартамент, разположен на седмия етаж в жилищна сграда, намираща се в ж.к. „Младост“.

Свидетелката не може да посочи точния адрес на жилището, но твърди да е посещавала имота последно през септември 2019г. Свидетелката заявява, че има лични впечатления от срещите на „дядо М.“ с внучката му М. /ищцата/ и със снаха му Й..

Срещите се провеждали най- често в парк „Борисовата градина“ поради факта, че се провеждали най- често в топлия сезон от годината, поради желанието на М.да се разхожда. Според впечатленията на свидетелката - внучката М. поддържала отлични отношения с дядо си, но поради факта, че живеела в чужбина - социалните контакти между двамата се осъществявали предимно по телефона. Посещенията на М. в България били със семейството /съпруга и децата й/, а при тези посещения, М. и М.се разменяли подаръци и демонстрирали отлични лични взаимоотношения.

Свидетелката заявява, че не познавала ответницата, но била чувала от М.за социалните му контакти със съседка.

Като доказателства по делото са приети представените с отговора на исковата молба от ответницата заверени преписи от следните документи:

Етапна епикриза на М.Н.К., Договор за пакетно пътуване но Гърция, фиш от ЦСМП, нареждане – разписка за банков превод на сумата от 5000 евро с неустановена дата и нареждане – разписка за банков превод на сумата от 2100 евро от 16.09.2019г. и извлечение за периода 01.01.205г. до 28.08.2020г. от банкова сметка ***: ***, открита при

„Банка ДСК“ АД на И.Д.К..