Определение № 301 от 11.08.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 301 гр. Пловдив, 11.08.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Деница Ц. Стойнова

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно наказателно дело № 20225000600326 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.

Образувано е по саморъчно изготвена жалба от лишения от свобода Б. И.

Р. против определение №628/21.07.2022г., постановено по ЧНД № 1177/2022г. по описа на ОС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода. В жалбата се сочи, че неправилно съдът е отчел в негативен за него план факта, че не е полагал труд, тъй като имал заболяване, което представлява пречка да работи. Завява и че е осъзнал постъпката си, разкайва се и декларира, че повече няма да нарушава закона. Прави се искане атакуваното определение да бъде отменено и апелативният съд да постанови ново, с което да бъде условно предсрочно освободен по реда на чл.70 от НК.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и материалите по приложеното дело, за да се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.

По категоричен начин е установено по делото, че осъденият Р. към момента търпи наказание за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК в размер на 7 месеца лишаване от свобода, наложено му с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1512/2017г. по описа на РС – 1

Пловдив, от което, според приложената справка от затвора, към 29.07.2022г. е изтърпял ефективно 5 месеца и 4 дни.

В контекста на посоченото не може да има спор, че е налице първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване на Р. по смисъла на чл.70 от НК и даденото в Постановление № 7 от 27.VI.1975г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987г. тълкуване, тъй като е изтърпяно фактически повече от 1/3 от наложеното му наказание лишаване от свобода.

За да бъде уважено искането за предсрочното освобождаване обаче, Р. следва да е демонстрирал и поведение, сочещо на поправяне и превъзпитание, както и готовност да се ресоциализира в обществото, без да представлява риск за членовете му, а и за себе си. Отсъствието на доказателства в подкрепа на тази кумулативно изискуема се предпоставка е мотивирало окръжния съд да откаже да уважи молбата на осъденото лице. Този състав споделя виждането на първостепенния съд. На първо място следва да се каже, че не е вярно посоченото в жалбата, че в ущърб на осъденият е взето предвид неполагането на обществено – полезен труд от Р.. Коректно, ОС е посочил, че поради здравословни проблеми осъденият не е работил, но това в негова вреда не е използвано.

Съдържащите се в личното досие на осъдения материали - доклади, становища, справки, заповеди и др. са еднозначни в мнението си, че към момента не е настъпила законово изискуемата се трайна положителна промяна в поведението и нагласите на осъдения, респективно, че корекционният процес не се завършен и се налага да се продължат дейностите в тази насока. Становището на затворническата администрация и на лицата, работещи в нея, не са задължителни за съда и не предопределят априори изхода от делото. Но, без съмнение, виждането на натоварените, по закон и фактически, с извършването на корекционни дейности спрямо осъдените лица органи, не може да се отхвърли безмотивно от съда, а несъгласие с него може да се изрази единствено, ако в материалите от затворническото досие се открият доказателства, водещи до различни от направените от компетентните органи изводи. Казусът не е такъв. Защото, видно е от цялото затворническо досие, че са налице при Р. многобройни проблемни зони, рисковете от рецидив са средни. На тази база изводът на окръжния съд, че трайни и без положителна промяна остават всички проблемните зони при осъдения е законосъобразен. Поради това не може да се говори за устойчивост и демонстрирано от Р. желание за приемане и осъзнаване на противоправното му поведение, довело до осъждането му, за мотивация да работи по премахване или поне минимизиране на проблемните си зони. Следва да се припомни, че законодателят е посочил като предпоставка за условно предсрочно освобождаване не относително, частично поправяне, а пълно поправяне, но към момента търсеният поправителен ефект на наказанието не е постигнат в цялост, корекционният процес спрямо осъдения не е приключил и не е изпълнен плана на присъдата.

Прилагането на института е предпоставено не от декларативното изявление 2 на осъденото лице, че се е поправило, а от демонстриране на поведение, сочещо на такова поправяне, каквото поведение в настоящият случай не се открива да е налице.

Като е стигнал до същите изводи, първостепенният съд е постановил законосъобразно и обосновано определение, което следва да се потвърди, поради което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №628/21.07.2022г., постановено по ЧНД № 1177/2022г. по описа на ОС – Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3