Решение № 87 от 22.04.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Ихтиман, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20261840200128 по описа за 2026 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

„ЛЮНИК“ ЕООД ЕИК 175251156 е обжалвало електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506100***, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като наказващият орган не е отчел особеностите на конкретния случай, включително и липсата на виновно неизпълнение на задълженията за деклариране на изминатото разстояние от превозното средство, във връзка с което е наложена имуществената санкция. Аргументира се непропорционалност на наложената имуществена санкция.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:

На **.**.2023 г. в 13,14 часа с устройство № 10382, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на път I-8 км 134+876 е бил заснет товарен автомобил с рег. № *********, който се е движел с посока намаляващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

В последствие е установен собственикът на автомобила, като на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаването на атакувания електронен фиш му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП – за това, че за превозното средство не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.

1

1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като е нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

От представеното извлечение от доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установява, че системата е отчела, че за ППС с рег. № ******** нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Съгласно представеното становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ към Националното тол управление за сегмента, в който е отчетено нарушението, не е била подадена тол декларация към момента на преминаването на ППС, като дължимата сума е в размер на 0,29 лева.

Представени са и доказателства за сключен договор с „Интелигентни трафик системи“ АД, по силата на който в ППС с рег. № ******** е имало монтирано бордово устройство, за обработване на данните за изминато разстояние от превозното средство и изчисляване на дължимите тол такси.

С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е допустима, доколкото е спазен 14-дневеният срок от получаването на издадения електронен фиш.

Съдът приема, че и в хода на производството по издаване на обжалвания електронен фиш не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят неговата отмяна на формално основание.

По същество обаче съдът приема, че жалбата е основателна.

В Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата е въведена смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на изминато разстояние, като са предвидени съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.

За движение на пътните превозни средства с обща допустима максимална маса над 3,5 тона се дължи заплащане на тол такса, като съгласно чл. 10б, ал. 1 и 2 от Закона за пътищата таксите са диференцирани в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси. В ал. 3 на чл. 10б от Закона за пътищата е посочено, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

От своя страна, разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.

179, ал. 3-3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с 2 приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

В чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.

В случая от обективна страна се установи, че на **.**.2023 г. електронната система за събиране на пътните такси е засекла заснет товарен автомобил с рег. ********, който се е движел по първокласен път I-8, в района на км. 134+876, който участък е част от платената пътна мрежа и е създала доклад за извършено нарушение, тъй като за преводното средство няма подадена тол декларация за преминаването, нито валидна маршрутна карта.

Настоящият състав приема, че макар и обективно да е било допуснато нарушение на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, тъй като не е била заплатена дължимата тол такса за превозното средство, ползвано от жалбоподателя, при преминаването му, то издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

За да достигне до този извод съдът съобрази, че предвидените в Закона за движението по пътищата санкции (чл. 179, ал. 3а и 3б) противоречат на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО). Цитираният текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съгласно практиката на съда на Европейския съюз (съединени дела C-497/15 и C-498/15) чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

В българския закон санкцията е фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението – размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен маршрут, какво е отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични характеристики и пр.

Този начин на определяне на санкцията наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност. Както е известно при нетранспониране в срок на директива или при неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата.

В този смисъл е и решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело C-61/23, с предмет преюдициално запитване на АдмС-Хасково, отправено именно във връзка с системата от санкции в българското право, съгласно което член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на 3 таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Предвид изложеното и след като наложената имуществена санкция е непропорционална с тежестта и характера на допуснатото нарушение, съдът приема, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, включващи изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506100***, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ на „ЛЮНИК“ ЕООД ЕИК 175251156, седалище и адрес на управление: гр. Драгоман, ул. „Синчец“ № 6 сумата от 300,00 евро (триста евро) разноски в производството.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-София област.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

4