Решение № 4286 от 30.11.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4286 гр. Варна, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20243110114810 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Ищецът А. О. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, чрез процесуален представител - адвокат А. Д., член на САК, личен № ***, със съдебен адрес и адрес за призоваване: ***, тел. ***

***, със съдебен електронен адрес за призоваване:

**********. е сезирал РС Варна с искова молба, предявена против ответното дружество „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. П. П..

Правното основание на предявените искове е посочено в титулната част на исковата молба :1. установителен иск с пр.осн. чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и 2. Установителен евентуален иск с правно основание: чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

(Цената на исковете е посочена от ищеца: по отношение на иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) 5490 лева; при условията на евентуалност по отношение на иска с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД: 3079.36 лева.

Вписана е и банкова сметка на ищеца съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК: IBAN: ***).

Ищецът е предявил исковата си молба пред Районен съд - Варна, като е посочил, че спорът е потребителски по аргумент от чл. 113 ГПК. Твърди се в исковата молба, че на 05.03.2024 г. между ищеца (в качество на кредитополучател) и ответното дружество „К.“ ЕООД (в качество на кредитодател), бил сключен ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 1031072 от 05/03/2024 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора Кредиторът се задължавал да предостави на кредитополучателя потребителски кредит *** в размер и при условия, посочени в договора. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора параметрите на последния били следните: 1.Размер на кредита: 1600 лева; 2.Размер на погасителна вноска: 4 x 66.67 лв. и 14 x 153.14 лв. ; 3.Вид вноска: месечна; 4.Годишен процент на разходите: 62.81 %, 5.Брой вноски: 18, 6.Фиксиран лихвен процент: 50 %, 7.Дата на първо плащане: 05/04/2024 ; 8.

Обезпечение: Поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя; 9.Дата на последно плащане: 05/09/2025; 10.Обща сума за плащане: 2 410.64 лева и 11.Срок 18 месеца.

Отделно в чл. 18, ал. 1 от Договора била посочена и неустойка за непредоставяне на обезпечение (съгласно чл. 6 от Договора) във вид на: „1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за 1 кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по- малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната. 2.2.При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната.2.3.Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора.2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение;2.5.Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен ”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;2.6Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до 2 (два) дни от сключване на настоящия договор. ”Общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлизал на 3 079.36 лева за целия срок на договора за потребителски кредит. От анализа на Договора ищецът прави извода, че ищецът следвало да върне сумата от 5,490.00 лева, която включвала: 1) 1 600.00 - главница; 2) 810.64 лева лихва; 3) 3079.36 лева - неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Срокът на кредита бил 05/09/2025 г.В исковата си молба ищецът изрично отбелязва, че нито в Договора за потребителски кредит, нито в Стандартния европейски формуляр не било посочено какво точно се включва в ГПР (например, дали в ГПР се включва цитираната неустойка при непредоставяне на обезпечение.) Според твърденията на ищеца последният не бил внесъл никаква част от дължимата сума.

При така изложеното от фактическа страна, ищецът прави следните изводи от правна страна в исковата си молба: Твърди се от ищеца, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Ищецът твърди , че има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото при сключването на договора за потребителски кредит действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Следователно приложимият нормативен акт бил Закона за потребителския кредит (ЗПК). На първо място, изискването, което било заложено в чл. 6 от Договора за потребителски кредит, за осигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва , намира ищеца за очевидно нищожна клауза , като представлявала скрито възнаграждение за кредитодателя, което следва да бъде (но не било) включено в ГПР. Невключването на подобна клауза в ГПР означавало, че не е спазено изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК, защото на практика не бил посочен верният ГПР в Договора за потребителски кредит. Също така подобна неустойка според ищеца можела да се разглежда и като добавка към възнаградителната лихва по договора, без обаче в последния или в неговите приложения да е посочена като такава, което означавало, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК поради неправилно посочване на лихвените проценти. Ето защо, само на тези основания договорът за кредит твърди ищеца , че е изцяло нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК. В този смисъл ищецът препраща и цитира част от мотивите на Решение № 1638 от 19.12.2022 г. на ОС Варна по в. гр. д. № 2218/2022 г.,както и практиката на СЕС : Решение С-714/22 ; Решение С448-17. С оглед на всичко гореизложено, в процесния договор намира ищеца, че е нарушено това изискване на закона относно правилното и пълно посочване на ГПР, доколкото никъде не било посочено кои разходи формират ГПР. Налице счита ищеца, че е нарушение на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК.

На следващо място ищецът счита, че следва да се вземат под внимание изключителното високите изисквания към физическите лица - потенциални бъдещи поръчители, уредени в Договора за потребителски кредит, както и набора от документи, които поръчителите следва да предоставят (отново в срок до края на деня, следващ отпускането на сумата по кредита), а именно ,изброените по горе от т.2.1 до т. 2.6.Очевидна намира ищеца невъзможността му да осигури подобни обезпечения в толкова кратък срок, както и невъзможността на самите поръчители да се снабдят с целия набор от изискуеми 2 документи, което се доказвало и от обстоятелството, че кредитодателят не бил изчакал да включи подобна неустойка при изчисляването на месечните погасителни вноски, а видно от погасителния план, във всяка месечна вноска се включвало и сума, представляваща част от общия размер на описаната неустойка. Уговорена неустойка в общ размер от 3,079.36 лв. според ищеца е нищожна и поради противоречие с добрите нрави и също така представлявала неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като същата била необосновано висока. Константната и безпротиворечива съдебна практика в Република България възприемала именно тези изводи по отношение на подобно условие, в т.ч. именно по договори за потребителски кредити, сключвани от кредитодателя-ответник по настоящото дело.( Решение № 232 от 6.06.2022 г. на РС - Ловеч по гр. д. № 1694/2021 г. )Ищецът се позовава и на задължителните за съдилищата указания дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК, съгласно които нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин , с договорената неустойка твърди ищецът, че се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК (който предвижда: При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.)С процесната клауза за неустойка, предвидена в Договор за потребителски кредит в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди.Наред с изложеното предвидената клауза за неустойка намира ищеца и за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата била необосновано висока - в този смисъл ищецът се позовава на т. 32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 г. С предвиждането на такива разходи за неустойка, посочени в Договор за потребителски кредит твърди още ищеца, че се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (съгласно който: „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.").Несъмнено за ищеца събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите.

Ищецът се спира подробно на разпоредбата чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като сочи , че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице според ищеца е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката за неустойка се нарушавало изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г.Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала с допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. В този см. ищецът се позовава на решенията по дело С453/10 , дело С-453-10.Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, твърди още ищеца. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставяла потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита,което ще се дължи и в това именно била недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлявало и невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП и по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО,подвеждаща потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, 3 ал. 4 от ЗПК Същите изводи се възприемали и в други съдебни решения, част от които са цитирани в исковата молба.При така изложеното от фактическа страна ищецът прави извод, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 във връзка с чл. 11, т. 9 и 10, във връзка с чл. 22 от ЗПК.