Решение № 264 от 02.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Кюстендил, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20251500500416 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е въззивна жалба вх. № 8695/24.07.2025 г. от Община Кюстендил, с ЕИК 000261517, с адрес гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ 1, представлявана от кмета Огнян Атанасов, насочена против Решение № 800 от 07.07.2025 г., постановено по гр.д.

№ 644/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Въззивникът релевира доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради неговата необоснованост и постановен в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изтъква, че липсва противоправно поведение на общината, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задълженията по поддържане на пътните платна на територията на общината, като твърди, че общинските пътни платна в участъка били почистени от сняг, сухи и без заледявания по тях. Поддържа липса на причинно-следствена връзка между действията на общината и претендираните вреди, които счита за пряка последица от излязло на пътя животно и извършена впоследствие маневра. Позовава се на чл.20, ал. 2 ЗДвП и заключението на вещото лице Ф. К. по гр.д. № 448/2023 г., като твърди, че вредите са настъпили в резултат на виновно поведение на водача на процесното МПС, който бил длъжен да се съобрази с конкретните условия за видимост предвид часа на настъпването на ПТП. Подчертава, че липсват предпоставките на чл. 408, ал. 1 КЗ, респ. застрахователят е длъжен да заплати щетата. Заключава, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователното обезщетение той изпълнява свое договорно 1 задължение.

При развитите доводи се иска отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и постановяване на нов съдебен акт, с който предявеният иск бъде отхвърлен.

Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, чрез процесуалния му представител юрисконсулт К. Н., с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба, а обжалваният първоинстанционния съдебен акт се определя като правилен, съобразен със събраните по делото доказателства и установената съдебна практика. Изтъква, че с оглед влязлото в сила решение по гр.д. № 448/2023 г. по описа на КнРС, приложение намира чл. 223, ал. 2 ГПК, респ. ответникът в настоящото производство не може да оспорва в хода на същото фактическите и правни изводи, обективирани в мотивите на решението по предходното дело, като единственото изключение за това - възражение за лошо воден процес, не било направено от негова страна

Заявява се искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване изцяло на обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Доказателствени искания не се ангажират.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез изрична молба, като желае и присъждане на разноски за настоящата инстанция, а представителят на въззиваемата страна не се явява.

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:

Районен съд - Кюстендил е бил сезиран с искова молба, депозирана от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД против Община Кюстендил.

Отправеното с нея към съда искане е за присъждане на сумата от 7984.48 лева, представляваща суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение за вреди на л.а. „*** ****“, с рег.№ ** **** **, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 12.03.2025г., до окончателното плащане, както и сумата 615.20 лева – лихва за забава за периода от 17.08.2024 г. до 11.03.2025 г.

Ищецът е поддържал, че на 29.01.2022г. в района на гр. Кюстендил е настъпило пътно[1]транспортно произшествие, при което водачът на лек автомобил „**** ***“, с рег.№ ** **** **, за да избегне излязлото на платното за движение куче, се отклонил, като поради хлъзгавия и заледен участък на платното автомобилът поднесъл, завъртял се, изгубил контрол над управлението му, в следствие на което настъпил удар с паркиран на пътя автомобил.

Наведени са били доводи, че отговорност за така нанесените материални вреди носи Община Кюстендил, в качеството й на стопанин на общинската пътна мрежа, която не е изпълнила задължението си за нейното поддържане в изправност.

2

Твърдял е, че между ищеца и собственика на увредения лек автомобил, бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ № ************/20.05.2021г., валидна към датата на процесното ПТП. Поради това и във връзка с настъпилото застрахователно събитие към ищеца била предявена претенция под № 0500871059/01.02.2022г. за изплащане на застрахователно обезщетение по посочената застрахователна полица. Щетите на застрахования автомобил вреди били описани в протокол за оглед и оценка на щети на 01.02.2022г. По образуваната преписка по заведената щета ищецът се произнесъл с отказ.

С влязло в сила решение от 07.06.2024г. по гр.д. № 448/2023г. по описа на КРС, застрахователят бил осъден да заплати в полза на собственика на л.а. „**** ***“, с рег.

№ ** **** ** – „ТК ФУУД“ ЕООД, сумата от 7984.48 лева - обезщетение за нанесените на автомобила материални вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2023г. до окончателното изплащане, сумата от 854.74 лева – лихва за забава за периода 17.02.2022г. – 28.02.2023г., както и сторените по делото разноски.

Решението било постановено с участието на ответника като трето лице – помагач на страната на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД.

Посочено е било още, че сумите по решението били изплатени от ищеца на правоимащото лице на 24.07.2024 г., като с регресна покана, получена от ответника на 06.08.2024г., той бил поканен доброволно да възстанови изплатеното обезщетение, но това не било сторено.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната ОбщинаКюстендил, в който е застъпено становище, че процесните вреди са причинени от случайно събитие – излязло на пътя животно, и предприетата в тази връзка маневра от водача. Оспорен е механизмът на ПТП и причините за неговото настъпване, както и претендираните материални вреди, наличието на пряка причинно-следствена връзка с бездействието на Общината /неизпълнение на задължението й за поддържане на пътното платно/.

Заявено е било искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са и сторените деловодни разноски.

В хода на производството са приети приложените с исковата молба писмени доказателства.

По делото не е било спорно, че при ищцовото дружество е била образувана преписка по щета № *******/01.02.2022 г. към полица № ***********/20.05.2022 г.

Наличието на застрахователно правоотношение по посочената полица също не е било спорно, като покритието по нея е за лек автомобил „****“, модел „***“ с д. к. № ** **** **.

Установено е с приложената декларация от 29.01.2022 г., както и изготвения към нея констативен протокол, че по застрахования автомобил са били причинени вреди при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.01.2022 г., когато водачът на този автомобил при движение в гр. К., кв. З., ударил паркирано МПС. В декларацията е било отразено, че към момента на произшествието е било заснежено.

Щетите по застрахования автомобил били отстранени от собственика му.

Прието за послужване е гр.д. № 448/2023г. по описа на КРС, I състав, образувано по искова молба „ТК ФУУД“ ЕООД против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с която е бил предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 343, ал. 1 КЗ.

3

С Решение № 603/07.06.2024г., поправено с Решение № 606/10.06.2024г.

/влязло в сила като необжалвано/, постановено по посоченото дело, съдът е осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД да заплати на „ТК ФУУТ“ ЕООД, сумата от 7 984,48 лв., представляваща обезщетение в размер на действителната стойност на вредите, причинени на лек автомобил „****“, модел „***“ с д. к. № ** **** **, възникнали по време на ПТП, настъпило с този автомобил на 29.01.2022 год. около 22,00 часа в гр. К., кв. “З.“, ведно със законната лихва върху главничната сума от 17.02.2022 год. до завеждане на иска в размер на 854,74 лв., както и законната лихва върху главницата от 28.02.2023 год. до окончателното й изплащане, като за сумите от 793,83 лв., представляваща разликата между уважената част по иска за главницата до пълния предявен размер за този иск за сумата от 8778,31 лв. /осем хиляди седемстотин и седемдесет и осем лева и тридесет и една стотинки/ и за сумата от 62,26 лв. /шестдесет и два лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща разликата между уважената част от исковата претенция за законната лихва от 17.02.2022 год. до 28.02.2023 год. до пълния й предявен размер за сумата от 917,00 лв.

/деветстотин и седемнадесет лева/ исковете са отхвърлени като неоснователни.

Решението е постановено при участието на Община Кюстендил като трето лице помагач на страната на ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД.

С регресна покана изх. № 42/23/01.03.2024 г., получена на 06.08.2024 г., Община – Кюстендил била поканена да възстанови сумата от 12907,27 лв. на застрахователно дружество, т.к. било установено, че причина за настъпването на ПТП е заледяване на пътя. По делото няма данни сумата да била възстановена до този момент.

Приобщен е и Договор, сключен между Община Кюстендил и фирма, която е извършвала зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища на територията на Община Кюстендил през 2021 г. и 2022 г.

Въз основа на приетите и обсъдени доказателства първоинстанционният съд е осъдил, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.

49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, Община Кюстендил, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД сумата от 7 984.48 лева, представляваща суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение за вреди на л.а. „**** ***“, с рег.№ ** **** **, настъпили в резултат на ПТП на 29.01.2022 г. около 22:00 часа в гр. К., кв. “З.“, поради наличие на заледени и непочистени участъци по пътното платно, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 12.03.2025 г., до окончателното плащане, както и сумата от 615.20 лева – лихва за забава за периода от 17.08.2024г. до 11.03.2025г.

С оглед изхода на спора е разпределил и отговорността за разноски, като е осъдил, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Кюстендил, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД сумата от 469.38 лева – разноски по делото.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства, като и искания за събиране такива не са били поддържани.

Преценявайки гореизложеното, съдът приема от правна страна, следното:

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното 4 производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК при извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт въззивният съд приема, че той е валиден - постановен от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма и е подписан от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, ал. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.