Решение № 20756 от 14.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20756 гр. С, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110120096 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ************, с която срещу „Р“, ЕИК ************, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 13.11.2024 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65412/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.

Ищецът твърди, че между „Р“ ЕООД и "Т.С." ЕАД не бил подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването. Твърди, че ответникът е потребител на ТЕ за стопански нужди съгласно § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г. /. Посочва, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Сочи, че за процесния период в сила били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от "Т.С." ЕАД на потребители в гр. С, одобрени с Решение № 0У033/08.10.2007 г., като същите били в сила от датата на решението. Твърди, че ответникът е задължен за стойността на ТЕ, доставена до имота, независимо, че не е бил сключен договор между страните. Сочи, съгласно чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда в етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от "Т.С." ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки. С оглед гореизложеното моли съда да постави 1 решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи посочените погоре суми, за които е била издадена заповед за изпълнение.

Ответникът, чрез адв. Д. С., оспорва исковете при доводи за недопустимост и нередовност, за неоснователност и недоказаност на претенциите. Твърди, че е налице мълчалив отказ от страна на ответника да сключи договор с ищеца поради естеството на обекта, както и че без ВОИ и инсталация за БГВ и без водомер, обектът бил негоден да ползва услугите на ищеца. Липсвало място за продажба на енергия, доколкото в имота нямало отоплителни тела. Оспорва между страните да е налице договор за продажба на топлинна енергия, доколкото счита, че разпоредбата на чл.

153, ал. 1, вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ противоречи на Директива 2011/82 ЕС. Посочва, че заповедта за изпълнение е нищожна. Прави възражение, че сумите са недължими и завишени. Оспорва да е приемал общи условия. Отделно поддържа, че същите съдържат нервноправни клаузи. Позовава се на решение по адм.д. № 746/2021 г. и решение по адм.д. № 85/2024 г. по описа на ВАС. Оспорва като нищожна и недължима ТЕ за сградна инсталация, в случай че такава е начислена. Оспорва общото събрание на ЕС да може да сключва договори относно потребление от името на собствениците.

Оспорва цената и начина на начисляване на ТЕ. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Оспорва ТЕ да е начислена въз основа на реален отчет на уредите, доколкото липсвали такива. Прави възражение, че ищецът не разполага с оборудване в абонатната станция, чрез което да контролира и да докаже, че продава енергия според потребностите на купувача. Навежда доводи, че от представените доказателства не може да се направи извод, че ищецът действително е продал на ответника топлинна енергия. Оспорва начисляването на лихви върху прогнозни сметки. Възразява срещу искането за разноски. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски в т.ч. и адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено в полза на адвоката.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

По предявените установителни искове с правно основание с правна квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД спорното материално право се обуславя от кумулативната даденост на следните предпоставки:

1) наличие на обогатяване у ответника и обедняване на ищеца, 2) общ правопораждащ факт, причиняващ едновременно обогатяването и обедняването, 3) липса на основание (конкретен юридически факт) за едновременното настъпване на обедняването и обогатяването и 4) правен интерес от предявяването на иска, обусловен от липса на възможност за защита с друг иск.

В конкретния случай посочените предпоставки водят до извода, че в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, ползвайки същата и спестявайки дължимата за услугите цена.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи наличието на главни задължения и изпадане на ответника в забава за плащане на същите.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, са регулирани със Закона за енергетиката.

2

Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

Съгласно §1, т.33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013г.) от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Съдът приема, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да е сключен писмен договор (за разликата от потребителите на топлинна енергия за битови нужди, при които договорът за продажба на топлинна енергия е неформален).

По делото не е спорно между страните, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесният ************, находящ се на адрес: ************, както и че помежду им не е бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи условия, с оглед което и дадената от съда правна квалификация на главния иск е по чл.59 ЗЗД.

Не е спорно също и обстоятелството, че в сградата, в която се намира процесният апартамент е в режим на етажна собственост, като общото събрание на етажните собственици е взело решение за сключване на договор с ищеца за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Сключен договор не е представен по делото.

При така очертаните като безспорни между страните обстоятелства, съдът следва да даде отговор на въпроса основателни ли са предявените искове, с оглед събраните в хода на съдебното дирене пред първата инстанция доказателства относно ползването на топлинна енергия в процесния обект, доколкото възникването на твърдяното от ищеца притезателно право е обусловено от ползване от страна на ответника на доставена му от ищеца топлинна енергия, за която не е заплатил дължимата цена, с което е причинил обедняване на ищеца, обогатявайки се със спестените разходи.

По възражението на ответника за неоснователност на иска:

С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че негова е тежестта да установи, че през процесния период е доставил топлинна енергия в процесния обект, собственост на ЮЛ, както и че ответникът е ползвател на същата. Тежестта за доказване на правнорелевантните за спора факти е правилно разпределена, доколкото за да се е обогатил ответникът за сметка на ищеца, по делото следва да бъде установено при условията на главно доказване, че именно ответникът е бил ползвател на процесния имот /и на услугите, доставяни от ищеца в същия/ през периода.

Настоящият състав на съда намира, че от страна на ищеца, чиято е била тежестта за това в производството, не се установява правнорелевантният факт на ползване на ТЕ от ответника през периода в имота. В тази връзка не са ангажирани доказателства от ищцовата страна извън тези относно правото на собственост върху имота. Макар от представените по делото писмени доказателства да се установява правото на собственост върху процесния обект на ответника, следва да се обърне внимание, че искът е предявен от ищеца на основание чл. 59 ЗЗД с твърдения, че ответникът не е потребител на топлинна енергия за стопански нужди поради липсата на сключен писмен договор с последния и с оглед липсата на такова качество. Като не е доказал по делото, че ответникът е ползвал ТЕ в имота през периода, с оглед което ползване ищецът твърди ответникът да се е обогатил за негова сметка, то и не е 3 изпълнил възложената му с доклада по реда на чл. 154 ГПК доказателствена тежест.

В конкретния случай доказването на притежавано от ответника право на собственост върху имота само по себе си не обуславя основателност на претенцията, доколкото искът не е предявен на договорно основание, а се претендира вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, поради ползване от ответника на топлинна енергия на адреса на имота и незаплащане на цената за същата. Да се приеме, че щом е собственик на имота, то е бил и ползвател на услуги, предоставяни от ищеца през исковия период, би означавало съдът да се произнесе по различни, а не по наведените с исковата молба фактически основания на предявения главен иск. В случая по делото не е установено в имота, собственост на ответника, изобщо да е ползвана топлинна енергия. Установено е от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът е начислявал топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Не са ангажирани доказателства в имота на ответника да има водомер, както и отоплителни тела с разпределители, показанията на които уреди да са били отчетени и въз основа на същите да се установява ползване на топлинна енергия в обекта на ответното дружество. Последното налага извод, че ищецът не е установил в производството твърденията си, че е доставил в имота на ответника каквото и да е количество ТЕ, което е ползвано в същия от ответното дружество, респ. че ответникът е задължен за стойността на тази енергия. По изложените съображения и доколкото ищецът не е доказал осъществяването на фактическия състав на неоснователното обогатяване, то и главният предявен иск за стойността на топлинната енергия за сградната инсталация е неоснователен, с оглед което и неоснователни се явяват и останалите претенции на ищеца, предвид обусловения характер на същите.

При тези изводи на съда не следва да се обсъждат останалите подробни възражения срещу исковете, заявени от ответника с отговора на исковата молба и представените писмени бележки.

По разноските:

С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК възниква за ответника. Претендират се разноски за исковото и за заповедното производство в размер на сумата 400 лева за исковото и 50 лева за заповедното производство. Посочените разноски не са прекомерни по см. на чл. 78, ал.

5 ГПК, с оглед което и следва да се присъдят в полза на ответника.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: гр.С,ул. ************, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу „Р“ ЕООД, ЕИК ************, с адрес по делото: гр. С, ул. ************, за признаване за установено, че „Р“ ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 404,04 лева (четиристотин и четири лева и 04 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ползвана от ответника в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. ************, аб.№ ************, сумата 95,92 лева (деветдесет и пет лева и 92 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2021 г. до 17.10.2024 г., сумата 2,72лева (два лева и 72 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.06.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.10.2024 г. до 4 изплащане на вземането, сумата 0,79 лева (79 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за период от 01.07.2022 г. до 17.10.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.11.2024 г. по ч.гр.д. № 65412/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.