Акт от 20.06.2019, Окръжен съд - Ямбол

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 61 20.06.2019 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Я.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и деветдесета година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА

ТОНКА

МАРХОЛЕВА секретар М. Коматарова прокурор Д. Люцканов като разгледа докладваното от съдия Петков

ВНОХД № 27 по описа на ЯОС за

2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на

Р.А.М. против

Присъда № 151/12.11.2018 г. постановена по НОХД № 428/2018 г. по описа на Районен съд - Я., с която въззивникът е признат за виновен за това, че на **.**.**** г. за времето от 16:56 часа до 18:01 часа в гр. Я., действайки в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – шофьор на лекотоварен автомобил в „***“ ЕООД, гр. С., е присвоил чужди пари в общ размер на 3671.29 лв., собственост на „***“ ЕООД, гр. С., представлявано от А. Б. В., връчени му в това му качество и поверени му да ги управлява, като се е разпоредил с тях –закупил стоки на обща стойност 3671.29 лв., поради което и на основание чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК, ЯРС го осъдил на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода” и на основание чл. 66, ал. 1 от НК – отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. С атакувания съдебен акт ЯРС е осъдил подс. Р.А.М. ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕООД - С. причинените с престъплението имуществени вреди в размер на 3671.29 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от **.**.**** г. до окончателното им изплащане, както и да заплати направените по делото разноски в размер на 82.16 лв., вносими в полза на Републиканския бюджет по сметката на ОДМВР - Я., 200 лв. вносими по сметката на НБПП - С., както и държавна такса в размер на 146.85 лв. върху уважения размер на гражданския иск, вносима в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС. Също така подс. Р.А.М. е осъден ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕООД – С. направените по делото разноски в размер на 450 лева.

ЯРС е разпоредил иззетото по делото веществено доказателство - 1 бр. USB-флаш памет, като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила да БЪДЕ УНИЩОЖЕНО.

Във въззивна жалба се сочи, че постановената Присъда №

151/12.11.2018г. по НОХД № 428/2018 г. по описа на Районен съд – Я. е неправилна, необоснована и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита, както и неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание жалбата се поддържа, като защитникът изразява становище, че от доказателствата по делото се установява, че процесната парична сума са закупени движими вещи за което е издадена фактура на търговското дружество. Сочи, че в мотивите ЯРС е приел, че подс. М. е „решил да присвои пари, собственост на „***” ЕООД като си закупи стоки с предоставената му служебна дебитна карта”, без да се налице доказателства по делото, че М. е взел решение с парите на дружеството да си закупи стоки. Защитникът твърди, че при закупуването на инверторния климатик е издадена фактура на името на дружеството и съгласно този документ, тази вещ е собственост на търговското дружество, а не на М., като наред с това в магазините стоките са заплатени безкасово – с карта, собственост на дружеството.

Развива съждения, че ако подс. М. е демонстрирал намерението си да присвои чуждите пари, той не би закупувал стоките като плаща безкасово с картата на дружеството. Сочи се също, че изводът на първоинстанционния, че инкриминираните суми са излезли от патримониума на търговското дружество, за закупуването на вещи в полза на подс. М. не е аргументиран, както и че свидетелските показания са дадени от служители, на които търговското дружество е работодател. Твърди се че, по делото безспорно е установено с писмени доказателства, че с карти и на други служители, извън работното време (а не както твърдят свидетелите, че със служебните карти се е боравило само в работно време), са закупувани стоки от различни търговски обекти без имат предназначение по предмета на дейност на дружеството и това е една обичайна практика, а не за извънреден случай.

Поддържа се, че обясненията на обвиняемия са възприети едностранно от единствено като защитна позиция на подсъдимия и това е довело и до неправилното ангажиране и на наказателна отговорност му за извършените действия. Излагат се доводи, че извън всякаква житейска логика е подсъдимият да дойде за собствена сметка от гр. С. до гр. Я., за да си „закупува” стоки със служебната карта, каквито стоки несъмнено има в магазини на същите вериги в гр. С..

По тези съображение, защитникът пледира за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нова оправдателна присъда, или алтернативно – за неговото изменение в посока намаление на наказанието.

Прокурорът намира жалбата за неоснователна и счита, че обжалваната присъда, като законосъобразна и обоснована, следва да бъде потвърдена.

Въззиваемата страна „***” ЕООД – С., чрез редовно упълномощен повереник намира жалбата за неоснователна и счита, че обжалваната присъда, като законосъобразна и обоснована, следва да бъде потвърдена в гражданската част, ведно с произтичащите законни последици.

Ямболският окръжен съд констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

ЯОС приема за установена фактическа обстановка, по същество правилно възприета и от първоинстанционния съд, основното в която е следното:

Подсъдимият Р.А.М. работил, по силата на

Трудов договор № *-****/**.**.**** г., като „шофьор на лекотоварен автомобил“ в „***“ ЕООД С., представлявано от А. Б. В.. Дружеството имало сметка в „П. Б.“ ЕАД и на името на Р.М. била издадена дебитна карта № **** хххх хххх ****, с която той да извършва плащания чрез ПОС-терминални устройства. Съгласно т. ІІІ - 5 от Длъжностната характеристика М. носел отговорност за предоставената му дебитна карта за разплащане към доставчици срещу издадена фактура с касов бон. Съботите и неделите били почивни дни за дружеството и процесната като картата се предоставяла за използване само в работно време (понеделник – петък, 9 – 18 ч).

Подс. М. решил да присвои пари, собственост на „***“

ЕООД, като със служебна дебитна карта си закупи стоки. На **.**.**** г. – събота , в гр. Я. в 16.56 ч. в магазин на фирма „К. 94“ ЕООД гр. Я., той закупил 1 бр. инверторен климатик „Daikin FTXM/RXM

35M2V1B“ – външно и вътрешно тяло и адаптер „Daikin BRP 069A43 WI FI“ на стойност 1787.40 лв. и платил със средства от служебна дебитната карта на „***“ ЕООД. За извършената покупка била издадена фактура на името „***“ ЕООД и касов бон. На същата дата в магазин на „Т. - Б.“ ЕАД в гр. Я., в 18.01 ч. подсъдимият закупил телевизор „Самсунг 40“ , модел UE - 40J5100 на стойност 639 лв., настолен компютър KTN модел SKY GAMER на стойност 949 лв., кабел НАМА 11959 HDMI 3.0 м на стойност 10.99 лв., клавиатура и мишка за компютър марка LOGITECH, модел DESKTOP MK220WS на обща стойност 49.90 лв. и монитор за компютър

ACER 24 на стойност 235 лв. – всичко на обща стойност 1883.89 лв., за които заплатил със средства от процесната дебитна карта. За извършената покупка му бил издаден касов бон.

След като управителят на „***“ ЕООД (свид. А.В.) и свид. П. Б. (касиер-счетоводител) установили, че на **.**.** г. има извършени две плащания със служебната карта поверена на М. на обща стойност 3671.29 лв. бил проведен телефонен разговор с подсъдимия. Той заявил на управителят на „***“ ЕООД, че тези пари му се дължат и че повече няма да работи за дружеството. Със Заповед № **/**.**.**** г., по взаимно съгласие, било прекратено трудовото правоотношение на М. ***.

Видно от заключението на изслушаната по делото видео-техническа експертиза на територията на паркинга на „***“ ЕООД в гр. С. за периода от **.**.** ч. до **.**.** ч. на **.**.**** г. не са извършвани товаро-разтоварителни дейностите и не се усъмнява влизане на територията на охранявания обект.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

След съвкупен анализ

ЯОС установи, че правилно първоинстанционният съд е приел фактическата обстановка въз основа на: отчасти на обясненията на подсъдимия Р.М., от показанията на свидетелите А. В., П. Б., Х. М., А.Б., К. М., писменото заключение на изслушаната по делото видеотехническа експертиза и разпита в съдебно заседание на вещото лице Р. В., приложените по делото писмени доказателства: Писмо изх. № ****/**.**.****г на „П. Б.“ ЕАД, Трудов договор № *-****/**.**.****г, длъжностна характеристика, писмо изх. № **/**.**.**** на „К.-94“ ЕООД Я., Фактура № *********/**.**.**, авизо местен превод, детайлна информация за транзакции с получател „К. - 94“ ЕООД, Отчет по сметка, заявление за напускане по взаимно съгласие и предизвестие, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.5 КТ,Заповед № **/**.**.**, допълнително трудово споразумение от *.**.****, Заповед №**/**.**.****, Декларация от Р.М. от **.**.**** г., Протокол № **/**.**.****г, Служебна бележка № **/**.**.** за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве, писмо изх. № ****/*.**.**** на П. Б.

Б. ЕАД, Протокол за получаване на банкова карта от **.**.**, справка рег. № ****-*****/**.**.** относно наличие на данни за обекти в АИС „Пътна карта“, Справка рег № ****-*****/**.**.** относно наличие на данни за обекти АИС „Пътна карта“, Писмо от **.**.****г от Т. Б.“ ЕАД Я., извлечение от банкова сметка *** Р.М., писмо изх. № **/**.*****, на „***“ ЕООД, пътни листи на всички коли в периода **.**.**-**.**.**, договор за услуга „Теленор авто-парк Решения“, писмо от *.**.**** на Хипермаркет Т. гр.

Я., справка за съдимост.

Въззивният състав изцяло подкрепя доказателствения анализ на ЯРС, възприема всички изводи безкритично и счита за ненужно да ги преповтаря подробно. Тук следва да се отбележи, че процесуалният закон (чл. 339, ал. 2 от НПК) не задължава въззивния съд да обективира в решението си нов цялостен и пълен анализ на доказателствената съвкупност, освен в случай, че изрази несъгласие с някои от фактическите и правни изводи на първостепенния съд. Когато обаче мотивира съгласие с възприетите от първата инстанция фактически положения, въззивният съд не е задължен да анализира отново тази съвкупност, а само да даде отговор на доводите на защитата (в този смисъл Решение № 482/22.12.2014 г. по н. д. № 1556/2014 г. на Трето НО на ВКС, Решение № 10/21.02.2019 г. по НВОХД № 268/2018 г. на Апелативен съд – Б. и др.).

ЯОС ще акцентира че правилно, при установяване на горната фактическа обстановка решаващият съд не е дал вяра на обясненията на подсъдимия в частта им, в която се твърди, че е бил изпратен в гр. Я. от управителя В. и закупил процесната техника по негови указания. В тази им част обясненията на подсъдимия противоречат на показанията на всички разпитани по делото свидетели и от данните, намиращи се в пътните листи на служебните автомобил и данните от GPS системата на два от автомобилите и отчетлива съставляват защитна версия. Правилно ЯРС е установил, че свид. В. не е давал указания на подсъдимия да пътува до гр. Я. и да закупува каквото и да било, че събота и неделя не са работни за работниците и служителите на „***“ ЕООД с изключение на охраната (подкрепени от показанията на свид. Б., свид. М., свид. Б. и свид. М., както и от съдържането на Длъжностната характеристика досежно работната време – т. ІІІ-5). Безспорно по делото е установено, че служители на ощетеното дружество не пътуват извън С., извод подкрепен и от данните от GPS системата на двата автомобилите и данните от трафичните камери на ОД МВР.

Също така вярно и с аргументи които ЯОС напълни поделя и намира за ненужно да преповтаря, първата инстанция не е приела за достоверни твърденията на подсъдимия: че е пътувал до гр. Я. със служебен автомобил „О.-А.“ с ДК № ** **** **; че вечерта на **.**.**** г., в офиса на дружеството, той предал вещите на управителя; че вечерта на **.**.** между него и свид. В., пред офиса, имало скандалът затова, за част от стоките подсъдимият взел фактура на негово име, а не на името на юридическото лице. Твърдението на подсъдимия М., че и с другите две дебитни карти издадени по разплащателната сметка на дружеството са закупувани стоки, които нямат връзка с предмета му на дейност е неотносимо към предмета на доказване.