Решение № 75 от 25.03.2024, Районен съд - Мадан
- Съд
- Районен съд - Мадан
- Дело
- Гражданско дело 209/2023
- Вид
- Решение № 75
- Подписан
- 25.03.2024
- В сила
- 25.04.2024
- Състав
- СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.14, ал.1, т.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.18ж, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 75 гр. гр.М., 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М. в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100209 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Е. А. М. против А. М.
С., М. С. Т., М. Д. П., Л. Д. Б., Д. Й. Т., Р. З. Т., И. З. Т., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът Е. А. М. е собственик на недвижим имот с идентификатор *** по КККР, представляващ земеделска земя (нива) с площ от 2.667дка, десета категория, находяща се в местността „Новото“ („Н.“), землището на с. В., община М., на основание чл.
79 от ЗС, по силата на осъществено от него давностно владение.
В исковата молба се твърди, че на 15.04.1987г. между З. А. М. от една страна и М. А.а Т. и Х. А.а С.а, от друга, е сключен договор за покупкопродажба на нива, за сумата от 1600лв. Договорът е подписан в присъствието на двама свидетели. С разписки съответно от 17.08.1994г. и 02.06.1994г. на продавачите по договора допълнително са заплатени съответно по 25 000лв. и 20 000лв., с поемане на задължение от тяхна страна, за нотариално прехвърляне на собствеността. Разписките са завеР. и подписани от длъжностно лице - кмета на с. В., община М.) и в присъствието на свидетели.
З. А. М. и Х.А.М. / дядо на ищеца/ били имена на едно и също лице, М. А.а Т. и Ф.Ю. Т. са имена на едно и също лице, Х. А.а С.а и Х.Ю. С.а са имена на едно и също лице. Продавачите Ф.Ю. Т. и Х.Ю. С.а били дъщери на А.З.С., бивш жител на с. В., община М., починал на 25.03.1984г. Процесният имот се индивидуА.зирал с идентификатор *** по КККР, представляващ земеделска земя (нива) е площ от 2.667дка, десета категория, находяща се в местността „Новото“ („Н.“), землището на с. В., община М.. Същият се владее и ползва от 1987г. от семейството на ищеца Е. А. М., а от 2000-ната година и към настоящия момент лично от него добросъвестно, явно, непрекъснато и необезпокоявано. Нещо повече, в него били извършени редица подобР.я на значителна стойност, възстановяване, облагородяване, включително и 1 реА.зирано право на строеж на масивна постройка, предназначена за вила, съгласно Строително разрешение № 76/ 1981 г., издадено от Община М.. В периода на владението имотът бил и застрахован, видно от застрахователен договор от 21.11.1996г. Счита, че са нА.це условията за придобиване на имота от страна на ищеца на основание чл. 79 от Закона за собствеността, чрез осъществено от него давностно владение. Правният интерес от предявяване на настоящият иск срещу ответниците - наследници на А.З.С. произтичал от обстоятелството, че имотът бил възстановен от ПК - М. и понастоящем записан в Службата по вписванията и в Кадастралната карта и кадастралните регистри на името на техния наследодател. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците А. М. С., М. С. Т., Л. Д. Б., Д. Й.
Т., Р. З. Т., И. З. Т. не са депозирА. отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. Д. П. е депозирала отговор, с който признава предявения иск като основателен.
Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал.
1 от ЗС е допустим доколкото от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че процесният земеделски имот е бил възстановен на наследниците на А.З.С., с Решение № 900/20.10.1994 г. на ПК гр. М., като неговите наследници са ответници в настоящото производство. Ответниците не оспорват иска и факта на осъществяваното от ищеца и неговото семейство владение върху имота. Доколкото обаче признанието на иска от Д. Й. Т., И. З.
Т., Реди З. Т. и Л. Д. Б. не е обективирано в изявление отправено до съда, а в представените от самия ищец нотариално завеР. декларации от посочените лица, съдът намира, че не са нА.це предпоставките за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 15.04.1987г. е сключен Договор между З. А. М. от с. В., обл. Смолян от една страна и от продавачите – М. А.а Т. и Х. А.а С.а от друга /л. 7 д/, с който било постигнато съгласие М. А.а Т. и Х. А.а С.а да прехвърлят на З. А.
М. собствеността върху недвижим имот в местността Н. за сумата от 1600 лева, като договорът е подписан и от свидетели С.Х.К. и А.Е..
Представена е разписка, издадена от Ф.Ю. Т. /л. 8 д./, с която е декларирала, че на 17.08.1994 г. получила от Х.А.М. сумата от 25000 лева за това, че се задължава след издаване на актове за възстановяване на земеделски земи да му прехвърли имота, находящ се в землището на с. В., местността „Н.“ от 1500 кв.м. В разписката е удостоверено от кмета на с. В. – К.К., че подписите са положени в негово присъствие.
Представена е разписка от Х.Ю. С.а от 02.06.1994 г. /л. 9 д./, в която е удостоверено, че на 20 000 лева същата е получила от Х.А.М. сумата от 20 000 лева, за това, че се задължава след издаването на нотариалните актове за възстановяване на земеделски земи да му продаде имот, находящ се в землището на с. В., м. Н. в площ от 1600 кв.м. Разписката е подписана и от А.
С.. В разписката е удостоверено от кмета на с. В. – К.К., че подписите са положени в негово присъствие.
Представено е удостовеР.е за идентичност на лице с различни имена на л. 10 от делото, видно от което имената Х.А.М. и З. А. М. са на едно и също 2 лице, с ЕГН **********.
Представено е удостовеР.е за наследници на А.З.С. /л. 11 д./, видно от което същият е починал на 25.03.1984 г., като е оставил двама наследници – Ф.Ю. Т. и Х.Ю. С.а. Ф.Ю. Т. е починала на 14.10.2018 г. и е поставила за наследници М. С. Т. (ответник в производството) и Р. Д. Т.. Р. Д. Т. е починала на 25.10.2022 г. и е оставила за наследници М. Д. П. (ответник в производството) и З.Д. Т.. З.Д. Т. е починал на 20.11.2021 г. и видно от представеното удостовеР.е за наследници на л. 13 от делото е оставил за свои наследници Д. Й. Т., Р. З. Т. и И. З. Т.. (ответници в производството). Х.Ю.
С.а е почилала на 11.12.2014 г. и е оставил за свои наследници Л. Д. Б. и А. М.
С. (ответници в производството)
Представено е удостовеР.е за идентичност на лице с различни имена на л. 81 от делото, видно от което Х.Ю. С.а и Х. А.а С.а са имена на едно и също лице с ЕГН **********.
Представено е удостовеР.е за идентичност на лице с различни имена на л. 82 от делото, видно от което имената Ф.Ю. Т. и М. А.а Т. са на едно и също лица, с ЕГН **********.
Като доказателство по делото е представено Решение № 900 за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. В. от 20.10.1994 г. на ПК гр. М., видно от което по т. 7 на общия наследодател на ответниците А.З.С. е възстановена нива от 2,667 дка, десета категория, местност Новкото, имот № 2473 по картата на землището при граници: терен на горски фонд, нива на Х.И.К., Полски път, Ливада на С.Р.С.. Представено е строително разрешение № 76 издадено на З. А. М., с което му е разрешено да построи стопанска сграда с размери 4,00/5,00 м и пристройка върху 20 кв.м. от собственото си дворно място ,както и застрахователен договор за имот, находящ се в местността „Н.“ от 21.11.1996 г.
От представеното удостовеР.е за данъчна оценка на процесния имот е видно, че в регистрите на Община М. е отразен като собственик на имота ответникът А. М. С., в качеството му на наследник на А.З.С..
Липсва спор по делото, а и от представената скица на поземлен имот № 15-195646/21.02.2023 г. се установява, че процесният недвижим имот понастоящем се идентифицира както следва : имот с идентификатор ***, находящ се в с. В.. общ. М., обл. Смолян, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР. със Заповед РД-18-145/22.01.2018 г на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления имот: с. В., местност НОВОТО Площ: 2667 кв. м, трайно предназначение на територията: Земеделска Начин на трайно ползване: Нива Категория на земята: 10, предишен идентификатор: няма, Номер по предходен план: 002473, Съседи: ***, 10910,2.568, ***, ***. В издадената скица е отбелязано, че собственик на имота е А.З.С., въз основа на Решение на ПК по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ (чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на право на собственост в стари реални граници № 900 от 01.11.2000г., издаден от ОСЗГ гр. М..
В о.с.з от 10.01.2024 г. в качеството на свидетел е разпитана Р.С. М.а – 3 майка на ищеца, която заяви, че процесният имот се ползва от 1987 г. от нея, съпругът й, нейният свекър и от децата им – работили го били заедно. През м. януари миналата готина ищецът отишъл при нотариус Б. и искал да се снабди с декларации за всички наследници. Синът й внесъл декларациите при нотариус Б., но наследниците не пожелА. да се подпишат. Единствено Л. Б. се подписала. А. С. бил съгласен, но не отишъл да подпише декларацията при нотариус С. Б.. М. Т. отказал да подпише декларацията, като заявил, че земята я оставил на свекъра да я ползва като под наем. Свидетелката се обадила по телефона наТ. и я помолила една събота да дойде да се подпише. Били уговорили при нотариус Б. около 13.30 часа да дойдат да подпишат, но те не дошли. Д. Т. заявила на свидетелката по телефона „вуйчо М. като се подпише, аз съм последна дупка на кавала“. Е. М. ходил при ответницата М. П. в гр.
КърджА. да подпише пред нотариус декларацията. Тя подписала, но започнала да протестира, казала на Е. М. „да му е харам мястото“, а нотариусът като чул, че са се скарА. отказал нотариално удостоверяване на декларацията. Ответниците Р. и И. Т.и били деца на ответницата Д. Т., те също не били подписА. декларации. Процесният имот представлявал земеделска земя, сяла го била с тютюн и картофи до преди 5 години. Сега също обитавА. имота и го чистили, защото имало построена вила. Имотът граничел с други ниви, бил 2 декара и 6 ара. Съседите били – С. С. от една страна, от другата страна било друго лице. Нивата граничела отгоре с черен път, който водил до с. ГА.ще и с. Жълтуша. Отдолу нивата граничила с гора.
Когато свекърът й бил жив, ползвА. имота, а сега свидетелката го давала на нейния син. Синът й работил самичък имота от 5-6 години. Първо имотът го засаждА. с тютюн, а после с картофи. Строежът в имота представлявал вила и бил построена от нейния свекър. Около 1990 г. била построена. Свекърът на свидетелката се казвал Х. М..
В същото о.с.з. е разпитана Е. А.а М.а – сестра на ищеца, която заяви, че процесният имот се ползвал от нейните роднини - дядо й, баба й, баща й, майка й и брат й, както и от нея. Имало част от имота, която не била засадена, в която част имало построена малка къщичка от дядо й. В момента имотът не се ползвал, не бил засаждан от 5-6 години. Къщичката, която била построена в имота била ремонтирана от брат й. Брат й се грижил за имота, ходил само заради къщичката. От преди 2 години брат й започнал да оправя тази къщичка, да я поддържа. От 5-6 години имотът не го работили, защото баба й не искала да ходи там. Ходили в имота да й помагат да работят заедно.
Когато работили имота, леля й и мъжа й също идвА. и са работили имота. От една страна имотът им граничел с нива, която също била обработвана от други лица. На другата страна имало поляна, която не се обработва, но това е имот на друго лице. От горната страна на имота имало черен път. На четвъртата страна имало малък черен път, граничи и с горска местност. Брат й казвал, че искал да си узакони мястото, да се води на негово име документа.
Той й бил казал, че всички наследници трябвало да подпишат пред нотариус документ, за да се прехвърли на негово име. Познавал наследниците, когато брат й изкарал документите да подписват, единствено Л. била подписала веднага след като й бил изпратен документа. Имотът бил ползван от всички, но вече били спрели да го обработват, и брат й искал да си поддържа тази къщичка която била там, и искал да е на негово име. Брат й продължавал да поддържа имота, когато те спрели да го обработват. Той косил ливадата, 4 поддържал къщичката, защото била тръгнала да се разваля. Според свидетелката освен къщата, ищецът поддържал и недвижимия имот, защото нямало как да отиде до къщата без да окоси тревата. Членовете на нейното семейство нямА. никакви претенции по отношение на собствеността на този имот. Ответницата не била виждала никой от ответниците в имота.