Определение № 350 от 21.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 350 гр. Варна, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20263100500082 по описа за 2026 година

Образувано е по въззивна жалба на Д. С. П. срещу Решение № 3472/07.10.2025 г. по гр. д. № 13141/2025 г. по описа на ВРС, XXV състав, с което е осъден да предаден на Р. И. С. фактическата власт върху поземлен имот с идентификатор ********.695 по КК на с. Долище, община Аксаково, обл. Варна, с площ от 880 кв. м., при граници: имоти с идентификатори ********.424, ********.696, ********.929, ********.694, ********.688, която е била отнета от владението на Р. И. С. на 28.01.2025 г. по скрит начин.

С молба вх. № 102842/09.12.2025 г. ищецът Р. И. С., чрез процесуалния си представител е направила изявление, че оттегля предявения иск на основание чл. 232 от ГПК, а ответникът Д. С. П., чрез чрез процесуалния му представител, с молба вх. № 106902/23.12.2025 г. заявява, че е съгласен с направеното оттегляне и желае производството по делото да бъде прекратено.

Настоящият съдебен състав констатира, че с оглед извършеното оттегляне на иска, направено от легитимиран субект, разполагащ с възможността да се разпорежда с правото на иск и даденото съгласие от ответника, са налице предпоставките на чл. 232 от ГПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, а първоинстанционното решение - обезсилено.

По разноските:

1

Съгласно трайната съдебна практика в чл. 78, ал. 4 от ГПК е предвидено право на ответника на разноски при прекратяване на делото. При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т. ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случаите на оттегляне или отказ от иска, обаче, което процесуално действие е предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяването му независещи от него, а от ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът. Преценката в тази насока се основава само на предприетото от ответника действие, индициращо отпадане на задължението, а тя не представлява изследване на отношенията между страните по съществото на спора – определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. дело № 275/2010 г. на ВКС, IV г. о., определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. дело № 2432/2014 г. на ВКС, I г. о., Определение № 73/23.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4831/2021 г., IV г. о.

В конкретния случай обаче остава неназована и неустановена по делото причината, поради която ищцата С. оттегля предявения от нея иск с правно основание чл. 76 от ЗС, макар че постановеното първоинстанционно решение е в нейна полза. С оглед на горното, настоящата инстанция приема, че на ответника му се следват разноски, доколкото същите са направени след подаване на исковата молба в съда и преди прекратяване на производството.

За първата инстанция ищцата С., на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, следва да бъде осъдена да заплати на ответника П. разноски в размер на 613.55 евро /левовата равностойност на 1200 лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие на л. 103 и 104 от делото. Не е направено възражение по чл. 78, ал.

5 от ГПК.

За въззивна инстанция въззиваемата С. на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, следва да бъде осъдена да заплати на въззивника П. разноски в размер на сумата от 166.17 евро /левовата равностойност на 325 лева/, представляваща заплатена такса за въззивно обжалване – 25 лева и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие на л. 32 от делото и намалено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Възражението на въззиваемата с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно 2 предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 9, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., вр. с чл. 69, ал. 1, т. 3 от ГПК е в размер на 300 лева, а заплатеното такова е в размер на 1200 лева, предвид че от страна на въззивника има единствено подадена въззивна жалба.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 3472/07.10.2025 г. по гр. д. № 13141/2025 г. по описа на ВРС, XXV състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по иска на Р. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *********** против Д. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ************ с правно основание чл. 76 от ЗС за предаване фактическата власт върху поземлен имот с идентификатор ********.695 по КК на с. Долище, община Аксаково, обл. Варна, с площ от 880 кв. М., при граници: имоти с идентификатори ********.424, ********.696, ********.929, ********.694, ********.688, която е била отнета от владението на Р. И. С. на 28.01.2025 г. по скрит начин, по който са образувани гр.д. № 13141/2025 г. по описа на ВРС, XXV състав и в.гр.д. № 82/2026 г. по описа на ВОС, V състав , на основание чл. 232 от ГПК.

ОСЪЖДА Р. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

************, както следва: сумата от 613.55 /шестстотин и тринадесет евро и петдесет и пет евроцента/ евро, представляваща левовата равностойност на 1200 лева – разноски в първоинстанционното производство и сумата от 166.17 /сто шестдесет и шест лева и седемнадесет евроцента/ евро, представляваща левовата равностойност на 325 лева – разноски във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната му част подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4