Решение № 1429 от 08.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1429 гр. София, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.а

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело № 20231000500666 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Столична община/СО/ срещу решение № 1407/13.06.2022г.на СГС, ГО, 17 състав, постановено по гр.д. № 13125/21г. в частта, в която е уважен иск по чл.49 от ЗЗД .

Срещу същият съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от А.

И. З. в част, в която предявеният от нея иск е отхвърлен над 10 000 лв. до 20 000лв .

Жалбоподателят СО твърди, че в атакуваната от него част съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен. Неправилно е прието, че е доказан фактическият състав на непозволеното увреждане. Съдът в нарушение на чл.12 и чл.235 от ГПК не е обсъдил възраженията му и доводите за липсата на предпоставките на чл.49 от ЗЗД. Не е доказано точното място, където е настъпил процесният деликт. Съдът е приел, че на общината законът е възложил да поддържа посредством възлагане да полага дължимата грижа за удобно и безопасно придвижване по улиците и пътищата. Въпреки, че СО, район „Триадица“ не оспорва собствеността върху процесната улица, това не означава сигурния и категоричен извод, че инцидентът е настъпил в 1 територия, поддръжката на която е ангажимент на общината. Счита, че деликтът може да е настъпил на място, което не е общинска собственост или не се стопанисва и поддържа от СО. Затова не може да се направи категоричен извод за противоправно поведение на въззивника. Твърди, че травма от подобен характер може да се получи и при битов инцидент. Сочи, че ищецът не е посетил веднага спешен медицински център като в този период може да е настъпило падане на друго място. Неправилно е прието, че има причинна връзка между твърдяната противоправност и настъпилия вредоносен резултат. Съдът не е направил задълбочен анализ на събраните доказателства. В заключението на приетата техническа експертиза е прието, че падането на ищецът може да е поради неположено повишено внимание, каквото обичайно се изисква от преминаващите при такава амортизация на пътната настилка. Сочи, че при пострадалата е проведено консервативно лечение и липсват настъпили усложнения в областта на гривнената става.

Няма функционален дефицит на ръката. Счита, че присъдено обезщетение е прекомерно и следва да бъде намалено. Съдът не е обсъдил възражението за съпричиняване, което е направено от СО.

За това моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявеният иск по чл.49 от ЗЗД и постанови друго като го отхвърли изцяло или намали присъдено обезщетение.

Жалбоподателят А. З. сочи, че в обжалваната от нея част решението е неправилно необосновано. Правилно е прието, че са й причинени неимуществени вреди, както и че причината за падането е неподдържаната увредена настилка на тротоара. По делото е доказано увреждането, което е получила, проведеното лечение и периода на възстановяването. Твърди, че присъденото обезщетение не отговаря на принципа на справедливостта и не е в състояние да я компенсира

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи иска като й присъди допълнително още 10 000лв.

В депозиран писмен отговор СО и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител А. З. оспорва 2 жалбата на СО.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.49 от ЗЗД за присъждане на неимуществени вреди. В исковата молба ищецът А. З. твърди, че на 10.09.2021г. около 19-19.30ч. в гр. София, вървейки по тротоара на ул.

„Гургулят“, в района на № 24А на дясно от магазин „ BIMBO“, е попаднала на участък от тротоара с неравни, неукрепени и липсващи тротоарни плочки до съществуваща шахта. При стъпването си върху тях е политнала и паднала.

Причина за падането й е бил неподдържан и увреден тротоар, изразен в наличието на участък с неравни и неукрепени плочки. При движението й те са поддали. Въпреки, че е била с удобни обувки е политнала и паднала.

Неравният участък не е бил обозначен и ограден. След падането ищецът е изпитала остра болка в областта на лявата китка и лявото коляно като движенията й са били силно ограничени с наличието на оток в областта на травмата. Няколко часа по- късно, поради нестихващата болка, е посетила УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов“. Там е констатирано, след образно изследване, че има счупване на долния край на лъчевата кост. Извършена е мануална репозиция и й е поставена гипсова шина. Дадени са й предписания за щадящ режим и провеждане на рехабилитация. Ползвала е обезболяващи лекарства. Фрактурата на горния крайник й е причинила значителни болки и страдания, които са били с голям интензитет. Счупването на лявата китка е средностепенна травма, което е обусловило трайно затруднение на двигателните функции на левия горен крайник. През първия месец е била в невъзможност да извършва елементарни движения за задоволяване на нуждите си, за което се е налагало да ползва чужда помощ. Това я е карало да се чувства непълноценна. Въпреки спазването на редовно провеждана рехабилитация ищецът продължава да изпитва болки и ограничения в движението в областта на травмата. Възстановяването протича бавно, продължително и болезнено. Счита, че СО отговаря по реда на чл.49 от ЗЗД, тъй като не е поддържала и не е предприела мерки за поддържане на тротоара в района на ул. „Гургулят“ № 24А. Съгласно чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища, публична общинска 3 собственост, се осъществява от общините. Съгласно чл.48, ал.1, т-.2, б. „б“ от ППЗП организирането на дейностите по поддържане на тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното за движение по републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е на съответната община. Отговорността на ответника се основава на пар.1, т.1 и т.2 от ДР на ЗП и чл.11 от ЗОбС. Затова моли съда осъди ответника СО да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. в едно със законната лихва от 10.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът Столична община в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска. Счита, че не са налице предпоставките на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. Сочи, че не е изяснено мястото на настъпване на инцидента, както и че той може да е възникнал на място, което не е общинска собственост. Ищецът не е посетил веднага болнично заведение и е възможно през този период да са възникнали други падания на други места. Счита претендираното обезщетение за прекомерно по размер. Прави възражение за съпричиняване, защото ищецът не е проявила необходимата бдителност и съобразителност при придвижването си.

Не се спори, че на 10.09.2021г. в гр. София, ул. „Гургулят“ № 24а ищецът А. З. е претъпяла инцидент.

Безспорно е, че същият ден е била прегледана в

„Н.И.Пирогов“ АД“ .

УМБАЛСМ

От представените 3бр. болнични листа се установява, че тя е била в отпуск за временна нетрудоспособност от 13.09.2021г. до 25.11.2021г.

От заключението на медицинската експертиза са установява, че ищецът е получила следната травма: счупване на долния край на лъчевата кост, което е довело до трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник за срок повече от 30 дни и контузия на лявото коляно. Вещото лице е описало предприетото лечение и възстановителния период, прогнозата за в бъдеще. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че е извършил личен преглед на ищеца и е констатирал, че има ограничение в обем на движението на китката нагоре от 20градуса при норма 50 градуса.

4

Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно, основаващо се на научните правила и професионалния опит на експерта.

По делото е допусната и приета техническа експертиза. Вещото лице е посетило мястото на инцидента и е установило, че шахтата и плочника около нея не е ремонтиран. Има голяма вероятност инцидентът да е настъпил на това място и то е собственост на СО. На тротоарите на улицата не са извършвани скоро ремонтни дейности и са извън експлоатационна годност.

Вещото лице е посочило недостатъците на тротоара на процесното място и причините за настъпване на инцидента. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема заключението като компетентно и безпристрастно.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Б. е очевидец на инцидента, станал с ищеца. Тя е видяла как е паднала. Твърди, че това е станало на тротоара на ул. „Гургулят“ № 24а.

Описва механизма на падането на А. З. и мястото, където е станало. Според свидетеля около шахтата има пропукани плочки и луфтове, които играят и подвеждат хората.

Свидетелят П. е син на А. З. и знае за инцидента, който се е случил с нея. Баща му е отишъл да я вземе. Свидетелства за състоянието на ищеца непосредствено след инцидента, къде е отишла на преглед, както и за начина й на живот след това.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излагат. Намира ги за достоверни и убедителни. Тези на свидетеля П. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство с ищеца, но ги счита за достоверни.

СГС е уважил иска частично.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.49 от ЗЗД за присъждане на неимуществени вреди.

Въззивния съд се произнА. служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по 5 правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно – обезпечителна и за да се ангажира трябва да са налице следните предпоставки: деяние- действие или бездействие, то да е противоправно, вреда и тя да е причинена от лице, на което е възложена работата при или по повод на изпълнението й и този, комуто е възложена работата да има вина за причинените вреди.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма, чиито фактически състав изисква установяването на определени предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на отговорността на възложителя на работата. Отговорността е гаранционно – обезпечителна. В случая се претендира ангажиране на тази на Столична община. Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа/ПП на ВС № 7/29.12.1958г./.

Ищецът, сега жалбоподател, твърди, че в резултат на бездействие на СО, изразяващо се в неподдържане на пътя , което задължение произтича от закона, е настъпил процесният инцидент. Възложителят на работата следва да отговаря за виновното неизпълнение на задълженията от страна на лицето, на което е възложено да поддържа общинските пътища, респективно тротоара и конкретно този, на който е станало произшествието. Общинска собственост са общинските пътища, улиците и булевардите. Това е записано в чл.8, ал.3 от Закона за пътищата/ЗП/. Съгласно чл.31 от него изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължения на общината. Тротоарът, като част от земното платно, според пар.1, т.2 от ДР на ЗП, е собственост на общината. Не се спори, че инцидентът с ищеца е станал на тротоара в гр.

София, на ул. „Гургулят“ в района на № 24а. Той може да се дефинира като издигнато място от двете страни на улицата покрай сградите за движение на пешеходци/определение в Тълковен речник/. Като част от общинската инфраструктура той служи за безпрепятствено и безопасно преминаване на пешеходци по него. Неговото поддържане в изправност попада в