Решение № 3 от 13.01.2022, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Троян, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20214340100473 по описа за 2021 година

Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: гр.

С****”, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева, чрез Т.К. – юрисконсулт, против ИВ. М. В., с настоящ адрес ***, ЕГН **********. Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 223/2021 г. по описа на Районен съд гр.Троян.

Осъдителният иск по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК е предявен във връзка със сумата, по отношение на която е частично отхвърлено заявлението, подадено по посоченото ч.гр.д.

В молбата се твърди, че между кредитора-ищец и длъжника-ответник е съществувал и валидно е действал договор за потребителски кредит № 3030950373 от 26.04.2018г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 4 200.00 лв., който той се задължил да върне на 36 равни месечни вноски, всяка по 204.94 лв. Твърди се също, че ответникът закупил и съответно дължи сумата на пакет от допълнителни услуги-общо 3 273.12 лв., вноската по който е определена на 90.92 лв. По този начин дължимата месечна вноска се формирала в общ размер 295.86 лв., а общото задължение – в размер на 10 650.96 лв.

В ИМ се сочи, че към процесния договор бил сключен Анекс № 1 на 14.09.2018г., с който страните уговорили да бъде отложена погасителна вноска № 4, която да бъде заплатена в края на погасителния план като погасителна вноска № 37.

1

Твърди се, че отв.В. е изплатил 13 пълни и една непълна вноска, поради което ищецът е упражнил правото си да обяви пресрочна изискуемост на цялото задължение, за което се твърди, че е направено на 11.08.2020г.

В настоящето производство се претендира установяване съществуването на вземания на ищеца, като той е направил искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ИВ. М. В., с настоящ адрес ***, ЕГН **********, наличието на вземане по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 223 по описа на Троянски районен съд за 2021 г., а именно: сумата 3 196.83 /три хиляди сто деветдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/ лева, представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 3030950373 от 26.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 24.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 1162.48 /хиляда сто шестдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода от 25.08.2019г. до 11.08.2020г. – дата на предсрочна изискуемост ; сумата 250.58 /двеста и петдесет лева и петдесет и осем стотинки/ лева – законна лихва, дължима за периода от 11.08.2020г. - дата на предсрочна изискуемост до 23.03.2021г.

Предвид, че по заповедното производство съдът е отхвърлил искане за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 2 000.24 лв. за пакет за допълнителни услуги, ищецът е предявил осъдителен иск за тази сума срещу ответника на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК.

Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното производство.

Ответникът ИВ. М. В. е представил писмен отговор, в който е взел становище за неоснователност на иска. В отговора са изложени твърдения, че клаузи на процесния договор, уреждащи възнаградителната лихва и пакет за допълнителни услуги, са нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави. Твърди се също, че е недължимо и вземането за мораторна лихва предвид недействителността на договора и съгласно чл.23 от ЗПК.

Предвид релевираните възражения и твърдения, ответникът В. е предявил насрещен иск срещу „Профи кредит България“ ЕООД. В НИ се твърди, че ищецът по него е заплатил на ответника по НИ по сключения между тях договор за кредит сумата от 4 781.07 лв., а е получил сума в размер на 4200.00лв. На основание чл.23 от ЗПК В. твърди, че договорът е недействителен и като кредитополучател той дължи единствено главницата по кредита.

Поради което е направил искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът по НИ да му заплати сумата от 581.07 лв., заплатена от него на „Профи кредит България“ ЕООД без основание в изпълнение на изначално недействителен договор за потребителски кредит № 3030950373 от 26.04.2018г.

Ответникът по НИ е представил отговор, в който е изложил твърдения за недопустимост, респ. неоснователност на предявения насрещен иск, поради което е поискал 2 прекратяване на производството, респ. отхвърляне на насрещната искова претенция.

Съдът, като съобрази задължителните разяснения, дадени в ТР № 4 от 2014г. пж т.д.

№ 4/2013г. на ОСГТК ва ВКС, т.11.б., в които е посочено, че е допустимо да се приеме за съвместно разглеждане в производството по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК предявен от ответника насрещен иск. В мотивите на ТР е посочено, че тази процесуална възможност стои на разположение на ответника, който може да противопостави всякакви възражения, които биха довели до отхвърляне на иска, вкл. възражение за прихващане. Предвид което съдът счита предявения насрещен иск за допустим.

В съдебно заседание за ищцовото дружество «ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД / ответник по НИ, редовно призовани, не се явява представител и същото не се представлява от процесуален представител. По делото е постъпила молба - становище чрез пълномощника юриск.*** с което е заявено, че ищецът поддържа исковата молба и моли исковете да бъдат уважени, както и да бъдат присъдени направените разноски. По отношение на насрещния иск е поискано същият да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответникът/ищец по НИ ИВ. М. В., р.пр., не се явява в съдебно заседание и не се представлява от своя пълномощник адв.Д.Ф. от САК. От последната е постъпила писмена молба-становище, в която е направено искане да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан, а насрещния иск да бъде уважен по съображенията, изложени в отговора на ИМ и в посочената молба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Ищецът претендира установяване съществуването на следните вземания: сумата 3 196.83 лева, представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 1162.48 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 25.08.2019г. до 11.08.2020г.; сумата 250.58 – законна лихва за периода от 11.08.2020г. до 23.03.2021г., като основава претенцията си на

Договор за потребителски кредит № 3030950373 от

26.04.2018г., сключен с ответника, по силата на който ищецът му предоставил заем в размер на 4200.00 лв.

Видно от представения договор, срокът на същия е 36 месеца при месечна вноска 204.94 лв., ГПР 49.89 % и годишен лихвен процент 41.17 %, общо дължива сума 7 377.84 лв.

В договора на стр. 3 е отбелязано, че е избран пакет от допълнителни услуги, възнаграждението по който е определено на 3 273.12 лв. По този пакет размера на вноската е 90.02 лева. Посочено е на стр.3 от договора, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 10 650.96 лв., общ размер на вноската 295.86 лв.

Представено е споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги / стр.5 от договора/, в което е отразено, че предметът на споразумението е предоставяне на една или всички 3 от посочени пет услуги, а именно - за приоритетно разглеждане и изплащане на кредит, възможност за отлагане на погасителни вноски и за намаляването им, възможност за смяна на падеж и за улеснена процедура за допълнителни средства.

От приложеното ч.гр.д. № 223/2021 г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 24.03.2021 г. ищецът е подал заявление до Районен съд гр.Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като същото е частично уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 128 от 26.03.2021 г., с която е разпоредено ИВ. М. В. да заплати на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ***, сумата 3 196.83 /три хиляди сто деветдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/ лева, представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 3030950373 от 26.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 24.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 1 162.48 /хиляда сто шестдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода от 25.08.2019г. до 11.08.2020г. – дата на предсрочна изискуемост ; сумата 250.58 /двеста и петдесет лева и петдесет и осем стотинки/ лева – законна лихва, дължима за периода от 11.08.2020г. - дата на предсрочна изискуемост до 23.03.2021г. , както и разноските за ДТ и юлисконсултско възнаграждение. Посочено е в заповедта, че вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит № 3030950373 от 26.04.2018г .

С разпореждане № 145 от 26.03.2021г. заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта на претендираната сума 2 004.24 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

Тъй като И.В. е подал възражение срещу издадената заповед, съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване съществуване на вземането си, респ. осъдителен иск за сумата, по отношение на която е отказано издаване на заповед за изпълнение.

По искане на ответника/ищец по НИ е допусната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като обосновано и изготвено то специалист, притежаващ необходимата компетентност. От него се установява, че размерът на ГПР, чрез включване в него и на възнаграждението за допълнителни услуги, е 106.99%. Направените изчисления от вещото лице, показани в табличен вид , се припокриват от данните, посочени в погасителния план, с изключение на ГПР, като в договора е записано , че той е 41.17 %, а изчисленията показват 106.99 %.

От ищцовото дружество не са представили справка, за която са задължени от съда, без да включват сумите по пакет за допълнителни услуги. Вещото лице е изчислило, че без да се включват суми за погасавяне на възнаграждението по пакет допълнителни услуги, с платените от ответника суми в общ размер 4781.07 лв., са погасени главница в размер 1760.

63 лв.; лихва в размер 2381.86 лв. и лихва за забава в размер 487.36 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира 4 следното:

По иска с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение;

3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.