Решение № 7501 от 23.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7501 гр. *****, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110151825 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXV от Гражданския процесуален кодекс.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Н. Л. Р. срещу Б. Н. Р., както следва: с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № ЧР-1075/15.09.2025 г. и неговата отмяна; с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Координатор с код № 3343 3006 1 по НКПД, 2011 г., в Административна дирекция, отдел „Транспортно осигуряване“ в Б. Н. Р., както и с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 7 484,64 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в размер на 4 брутни трудови възнаграждения за периода от 16.11.2025 г. до 15.03.2026 г. (съгласно уточнение от 19.12.2025 г.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че по силата на безсрочно трудово правоотношение е заемал при ответника длъжността „коориднатор“, с код № 3343 3006 1 по НКПД, 2011 г., в Административна дирекция, отдел Транспортно осигуряване към българското национално радио. Твърди, че на 15 септември 2025 г. се е намирал в тежко здравословно състояние и е ползвал отпуск по болест, но се е явил на работа, тъй като бил повикан спешно. Представили му да подпише декларация по чл. 333, ал. 1 КТ. Установил, че на същата дата и други служители били викани по същия повод. Твърди, че уведомил личния състав 1 на предприятието, че страда от няколко заболявания, между които исхемична болест на сърцето и захарна болест, и има ТЕЛК, за което преди бил представял доказателства пред ответника. Заявил и че е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ, както и че е представител на работещите по безопасност и здраве по работа от ОС по реда на чл. 6 КТ. Твърди, че тези обстоятелства посочил и в декларацията по чл. 333, ал. 1 КТ. Впоследствие си тръгнал от работа поради влошеното си здравословно състояние. След няколко дни му се обадили да получи заповедта си за уволнение, което той направил чак в началото на месец октомври. Установил, че заповедта била издадена с дата 15.09.2025 г. и в нея било удостоверено, че на тази дата му е връчена в условията на отказ, което твърди, че не отговаря на истината. Твърди, че заповедта била антидатирана с цел преодоляване на закрилата по чл. 333 КТ и един от свидетелите на отказа въобще не присъствал на срещата на 15.09.2025 г. Твърди, че след уволнението бил безработен. Излага няколко основания за незаконност на уволнението, а именно: че се ползва със закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 5а КТ; че уволнението му се е случило в момент, когато ползва отпуск поради временна неработоспособност; че не е налице реално съкращаване на щата по отношение на заеманата от него длъжност; че работодателят е бил длъжен, но не е извършил подбор; че било налице масово уволнение по смисъла на § 1, т.

9 от ДР на КТ и правоотношенията с много служители били прекратени, без да е спазена процедурата по КТ; че Управителният съвет нямал компетентност да взима решение по такива структурни въпроси, касаещи закриване на щатни бройки, както и за закриване на административни звена в структурата на работодателя; че при прекратяване на трудовото правоотношение са били нарушени разпоредбите на колективния трудов договор, че заповедта за уволнение не съдържа необходимите реквизити. Сочи, че след уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, следва да бъде възстановен на работа, тъй като предпоставките за това били налице. Претендира и четири трудови възнаграждения за оставането си без работа, като в тази връзка сочи, че вече му било изплатено обезщетение по чл. 220 КТ за един месец и очаквал плащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Предвид изложеното, моли съда да уважи предявените искове. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Излага съображения за нередовност на исковата молба в частта по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Не оспорва следните обстоятелства: наличието на безсрочно трудово правоотношение между страните за длъжността

„координатор“, прекратяването на трудовото правоотношение със заповед от 15.09.2025 г., че не е искал предварително разрешение от Инспекция по труда за уволнението, нито мнение от ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ, както и че не е извършван подбор.

Сочи, че решението за съкращаване на щата е взето от надлежен орган.

Твърди, че ищецът се явил да попълни декларация по чл. 333, ал. 1 КТ и да получи заповедта на 15.09.2025 г., но отказал да попълни декларацията и да 2 получи заповедта за уволнение, което било удостоверено с подписите на двама свидетели. Твърди, че представената с исковата молба декларация по чл. 333, ал. 1 КТ е съставена в по-късен момент за нуждите на процеса и никога не е била представяна пред работодателя. Същата не била и надлежно попълнена.

Сочи, че към момента на уволнението е липсвала декларация по чл. 333, ал. 1 КТ, като за тази липса отговорен бил самият работник. Оспорва твърдението, че работодателят бил длъжен да знае, че работникът е придобил право на пенсия. Твърди, че работодателят е длъжен да съхранява документи за здравословното състояние на работника в трудовото досие на работника, които имат някакво влияние върху трудовото правоотношение, но не бил длъжен да преценява какво е това състояние, съответно дали работникът страда от заболяване, включено в наредбата на МЗ за заболяванията по чл.

333, т. 3 КТ. Твърди, че разпореждането за частична загуба на трудоспособност не било представяно на работодателя и същото не удостоверявало трудоустрояване на работника. Твърди още, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност, тъй като болничният лист му бил издаден на 16.09.2025 г. Оспорва ищецът да е бил избран за представител на работниците и служителите. Твърди, че съкращаването в щата е реално и трудовите функции на длъжността, изпълнявана от ищеца, не са прехвърлени към новосъздадена длъжност. Твърди, че не е било налице основание за провеждане на подбор, тъй като трудовата функция на ищеца се различавала съществено от тази, изпълнявана от други длъжности, дори със сходно наименование. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ищецът Н. Л. Р. е бил в безсрочно трудово правоотношение с ответника Б. Н. Р. по силата на трудов договор и допълнително споразумение № ЧР-10-1224/30.03.2020 г. на длъжност „Координатор“ с код 3343 3006 1 по НКПД, 2011 г. Трудовото правоотношение между ищеца Н. Л. Р. и ответника Б. Н. Р. е прекратено със заповед № ЧР-1075 от 15.09.2025 г., поради съкращаване в щата. Работодателят Б. Н. Р. не е извършил подбор по чл. 329 КТ преди уволнението. Работодателят Б. Н. Р. не е взел предварително разрешение от Инспекция по труда по чл. 333, ал. 1 КТ и мнение на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ преди уволнението. В открито съдебно заседание от 29.01.2026 г. е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване и фактът, че на ищеца е изплатено обезщетение по чл. 222 КТ след подаване на исковата молба. Тези факти съдът приема за установени.

Установява се, че процесната заповед за уволнение е издадена въз основа на решение на управителния съвет на БНР, обективирано в т. 8 от Протокол № 4-36/11.09.2025 г. от проведено заседание на управителния съвет 3 на БНР, представен по делото. От протокола се установява, че решението за промяна на щатното разписание, считано от 15.09.2025 г., относно закриване на отдел „Транспортно осигуряване“ в Административна дирекция с численост 27 щатни бройки, в т.ч. 1 щатна бройка от длъжността „ръководител отдел“ и решението за откриване на структура „Транспортно осигуряване“ в отдел „Административни дейности“, Административна дирекция с численост 23 щатни бройки, съответно 1 щатна бройка от длъжността „диспечер, транспортни средства“, 21 щатни бройки от длъжността „шофьор, лек автомобил до 9 места“, от които 10 щатни бройки за нощни екипи и 1 щатна бройка от длъжността „шофьор, специален тежкотоварен автомобил“, е взето на основание чл. 62, т. 4 от Закона за радиото и телевизията, във вр. с чл. 17, т.

1 от Правилника за организацията на работа и дейността на УС на БНР.

Спорно от фактическа страна по делото е кога са връчени декларацията по чл. 333 КТ, предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и заповедта за уволнение на ищеца и при какви обстоятелства. Представени са две декларации по чл. 333 КТ – представената от ищеца такава (л. 15) е попълнена, като в нея е отбелязано, че ищецът е трудоустроен с добавена бележка „ТЕЛК“, че е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ, че е избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл. 6 от КТ. Тази декларация е подписана от ищеца и на нея е сложена дата 15.09.2025 г. От ответника е представена декларация по чл. 333 КТ (л. 121), която не е попълнена, като на същата е отбелязано с ръкописно изписан текст „Служителят Н. Л. Р. отказва да попълни настоящата декларация 15.09.2025 г.

12,17 ч.“.

В тази връзка съдът съобрази показанията на разпитаните по делото свидетели, както и представените писмени доказателства.

От показанията на свидетелката А. Г. и свидетелката М. Д., служители в БНР, които съдът кредитира, доколкото са последователни и съответстват на другите представени по делото доказателства, се установява, че двете свидетелки са присъствали на връчването на декларация по чл. 333 КТ, предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и заповедта за уволнение от 15.09.2025 г. Установява се, че на 15 септември 2025 г. ищецът е бил на работното си място и около обяд е бил извикан в кабинета на свидетелката Г., където е присъствала и свидетелката Д.. Свидетелките описват точно и ясно кой къде се е разположил в кабинета на свидетелката Г., както и хронологичното развитие на събитията относно връчването на документите, като показанията им по тези въпроси кореспондират, поради което няма причина съдът да не ги кредитира. От показанията им се установява още, че на ищеца е била връчена първо декларация по чл. 333 КТ, която той бил подканен да попълни. Ищецът категорично отказал. След отказа на ищеца да попълни декларацията по чл. 333 КТ, свидетелката Г. отишла до колеги в съседната стая да вземе предизвестието и заповедта за прекратяване 4 на трудовото правоотношение, като при връщането й пристъпила към връчване на заповедта за уволнение. Когато взела заповедта за уволнение и предизвестието, същите били подписани от името на работодателя. При връщането си в кабинета, обяснила на ищеца, че следва прекратяване на трудовото правоотношение на съответното основание, като възпроизвела съдържанието на заповедта за уволнение. Ищецът казал, че няма да подпише и напуснал кабинета на свидетелката Г.. След неговото напускане двете свидетелки отразили, че документите – декларацията по чл. 333 КТ, предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – са връчени в условията на отказ. В откритото съдебно заседание от 29.01.2026 г. на свидетелката Г. са предявени декларацията по чл. 333 КТ, представена от ищеца, както и декларацията по чл. 333 КТ, представена от ответника с трудовото досие на ищеца, като същата заявява категорично, че тя е изписала текста на декларацията по чл. 333 КТ, представена от ответника с молба от 13.01.2026 г. По отношение на декларацията, представена от ищеца, свидетелката не знае дали тя е получена от ищеца от техни колеги. От показанията на свидетелката Г. се установява, че преди да се пристъпи към връчване на описаните по-горе документи е възложила предварително извършване на проверка на трудовото досие на ищеца относно обстоятелството дали ищецът се ползва от закрила по чл. 333 КТ и не било констатирано да се ползва от такава. Проверката не е била извършена лично от свидетелката Г., а от нейни подчинени.

Разпечатката съдържа 23 от 139 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/48b5522a-29e7-4ee4-b6e5-a3b8ae83c3ca