Решение № 217 от 07.07.2023, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. гр. ***, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. К.а като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20224440100406 по описа за 2022 година

В Районен съд гр. *** е постъпила искова молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище:

*** представляван заедно от Изпълнителните директори М. *** и С***, чрез адв. Я. К. А., със съдебен адрес: гр. *** срещу М. Г. М. с ЕГН **********, адрес гр. ***, с която на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД се иска от съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от от 1 261.00 лв. (хиляда двеста шестдесет и един лева), представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 19110120/15.03.2019г. обезщетение, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски

В исковата молба ищецът Гаранционен фонд твърди, че на основание чл.557, ал.1 ,т.2, б."а", от Кодекса за застраховане е изплатил по щета № 19110120/15.03.2019г. обезщетение за имуществени вреди за в размер на 1 261.00 лв. за увреден при ПТП, настъпило на 26.11.2018г., в гр. ***, лек автомобил „*** с ДКН ***, собственост на А. Н. Г.. Сочи, че вината за настъпилото ПТП е на ответникът М. Г. М., който управлявайки л.а. „***" с ДКН ***, собственост на „***" ЕООД, при движение в гр. *** по ул. „***" и на кръстовището с ул. „***, при наличие на пътен знак „Б2" („Стоп") не пропуска правомерно движещото се по пътя с предимство л.а. „ *** с ДКН ***, удря го и така причинява процесното ПТП.. Твърди се, че в нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП, съгласно справка на Информационен център към Гаранционен фонд. Ищецът сочи, че поканил ответника да заплати изплатеното обезщетение, но към момента той не бил изпълнил това задължение.

1

Представени са следните писмени доказателства: Протокол за ПТП, Писмо МВР, Справка ИЦ ГФ; Уведомление, Доклад по щета № 19110120/15.03.2019г.; Закл.на ВЛ ГФ техническа експертиза, опис. снимки, талон, Писмо ГФ; Платежно нареждане; Документ за платена държавна такса; Регресна покана; Пълномощно

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва иска.

В открито съдебно заседание ищецът – редовно призован, се представлява от адв. Я. А..

В открито съдебно заседание ответникът -редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В..

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

Претендира се възстановяване на заплатеното от ищеца обезщетение на лице, чийто автомобил е бил повреден на 26.11.2018 г. при ПТП, предизвикано от ответника, който към момента на пътно-транспортното произшествие е управлявал МПС, за което не е имал сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност". Предявен е иск от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник.

С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд - гр. ***.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

От фактическа страна

Видно от представения двустранен констативен протокол за ПТП № *** от 26.11.2018 г.

Ответникът М. Г. М. с ЕГН ********** на 26.11.2018 г., управлявайки л.а. „***" с ДКН ***, собственост на „***" ЕООД, при движение в гр. *** по ул. „***" и на кръстовището с ул.

„***, при наличие на пътен знак „Б2" („Спри") не пропуска правомерно движещото се по пътя с предимство л.а. „ *** с ДКН ***, удря го и така причинява процесното ПТП.

Видно от справката от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд ответникът е собственик на л.а. ***" с ДКН *** , като към дата на ПТП 26.11.2018 г. 11:00 часа по отношение на същото няма валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите",

Видно от уведомление за имуществени вреди от 11.03.2019 г. адресирано до Гаранционния фонд собственикът на увреденото в резултат на настъпилото ПТП МПС л.а. " *** с ДКН *** А. Н. Г. е поискал да получи обезщетение на претърпяните от него имуществени вреди в резултат на ПТП причинено от ответника. Съгласно изготвения от Гаранционния фонд доклад по щетата № 19110120/15.03.2019 г. на собственика на увредения автомобил А. Н. Г. следвало да му бъде заплатено обезщетение в размер на 1261,00 лв. и ликвидационни разноски в размер на 37.00 лв

2

С платежно нареждане от 16.04.2019 г. Обезщетението в размер на 1261.00 лева по щета № *** е било преведено по банков път от Гаранционния фонд наА. Н. Г.. С регресна покана ПДП изх. № 02.01.2020 – GF1710 от Гаранционен фонд чрез „*** ООД изпратена на адрес на ответника, същият е бил поканен да заплати на фонда претендираната сума. Към датата на откритото съдебно заседани ответникът не е представил доказателства за направени плащания.Допуснат бе до разпит свидетеля А. Г.. От неговия разпит се установява, че не е бил обезщетяван от ответника по никакъв начин за причинените от него вреди по автомобила.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата, чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като в процесния случай се установи по делото, че ответникът с поведението си е причинил ПТП, вследствие на което е увредил автомобил, чийто собственик е сезирал Гаранционният фонд за причинените имуществени вреди, тъй като деликвентът не е притежавал сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и е получил обезщетение от фонда.

Разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" - арг. чл. 288, ал. 1, т. 2, б.

"а" КЗ (отм.), приложимо право към релевантния период. Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. Гаранционният фонд да е платил обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. За увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента и 4. делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност".

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, по иска с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че вследствие на виновно и противоправно поведение на ответника като водач на МПС е реализирано ПТП, при което ответникът е увредил лекия автомобил на лицето, получило обезщетение от Гаранционния фонд, че виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, и че ищецът е платил на собственика на уведения автомобил претендираното обезщетение.

Съдът приема, че по делото безспорно е установено, че на 26.11.2018 г. в гр. *** е настъпило 3

ПТП с участието на ответника. Протоколът за ПТП, като официален свидетелстващ документ, има обвързваща съда доказателствена сила за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице - в случая за възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието моторни превозни средства след настъпването му и констатираните вреди при посещението на служителите на Сектор "Пътна полиция" на местопроизшествието. Протоколът е подписан от ответника, като не се събраха по делото данни за оспорване на отразените от длъжностното лице в него обстоятелства. Ето защо, описаната в протокола за ПТП фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена съгласно неговата материална доказателствена сила, която не е оспорена и оборена в настоящото производство.

Пряка и непосредствена последица от деянието са и причинените вреди, както са описани в протокола за ПТП и в останалия доказателствен материал по делото. Същите са в причинна връзка от събитието и стойността им се установява от извършените и назначени експертизи от Гаранционния фонд.

Вината, в случая се предполага, с оглед установената законова презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не е опровергана от ответника. Последният оспорва единствено размера на претендираните от него имуществени вреди, но не представя доказателства, от които да се установява различен размер на същите и не е направил и доказателствени искания в този смисъл.

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени вреди, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. По делото е установено, че такова обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1261.00 лева е заплатено по банков път на собственика на увредения автомобил.

В хода на производството по делото ищецът Гаранционният фонд е направил разноски в общ размер на 150 лева /сумата от 100 лв., съставлява юрисконсултско възнаграждение, а сумата от 50 лв., съставлява държавна такса/. С оглед на горното и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 150 лв., съставляваща направените по делото разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на осн. Чл. 558, ал. 7 КЗ във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ и чл. 45 ЗЗД М. Г. М. с ЕГН **********, адрес гр. *** да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 1261.00 лв./хиляда двеста шесстдесет и един лева/, 4 представляваща изплатено от Гаранционния фонд по щета № 19110120/15.03.2019 г., на собственика на увредения автомобил „*** с ДКН *** А. Н. Г. обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на причинено ПТП на 26.11.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на подаване на исковата молба - 19.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗЗД М. Г. М. с ЕГН **********, адрес гр. *** да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ет. 4 сумата от 150 лв., съставляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________

5