Решение № 4710 от 27.12.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4710 гр. Варна, 27.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20243110113609 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът Ж. И. Н., ЕГН ********** с адрес: *** чрез пълномощника си - адв. Б. М. Р. от ВАК, личен номер: *** , с адрес за призоваване и съобщения : *** е сезирал РС Варна с искова молба с рег. вх. № 85917/25.10.2024 г. с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.

1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против ответника М. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: ***.

Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:

Дружеството „Н. И. *“ ЕООД твърди Ж.Н., че е издател на менителничен ефект запис на заповед с дата на издаване 24.09.2020г. С него издателят безусловно се задължил да заплати на Ж. М. сума в размер на 24 500 лева, при предявяване на записа на заповед.

Същия бил предявен на длъжника на 30.09.2021г., като до настоящия момент задължението не било заплатено.

Съдържанието на записа на заповед притежавало всички необходими реквизити изискуеми съгласно чл. 535 ТЗ.

Задължението по описания запис на заповед било авалирано, при условията на издаването му, в съответствие с чл. 484 ТЗ от М. Г. Р., като поръчителството следвало да се приеме, че било по отношение на издателя „Н. И. *“ ЕООД, поради това, че в текста не било е упоменато, за кого поръчителства. По тази причина твърди ищеца , че е налице презумпцията на чл. 484 ал. 3 ТЗ - поръчителят отговарял солидарно с издателя за заплащане сумата посочена в заповедта към преносителя на менителничния ефект.

Падежът на задължението твърди ищецът, че настъпил, но дружеството длъжник и физическото лице не погасили дължимата сума.

Кредиторът сочи още, че депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение, която била връчена на „Н. И. *“ ЕООД по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. Съдът указал, че следва да се предяви установителен иск против авалиста - М. Р..

Съобразявайки изложеното ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на следния специален положителен установителен иск :

1

Ищецът моли исковият съд да постанови решение по силата, на което да бъде установено по отношение на М. Г. Р., ЕГН **********, с адрес *** съществуването на вземане обективирано в Заповед за изпълнение № 4182/18.07.2023г. по ч.гр.д. № 9139/2023 по описа на ВРС, а именно длъжниците солидарно да заплатят на кредитора Ж. И. Н., ЕГН ********** сума в размер на 24 500 лева, представляваща дължима и незаплатена сума по запис на заповед от 24.09.2020 издадена от „Н. И. *“ ЕООД, с авалист М. Г. Р., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /17.07.2023г./ до окончателното му заплащане, на основание чл.422, ал. 1, вр. чл.

415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Обективирано е искане от ищеца в негова полза да бъдат присъдени разноските по заповедното дело, които е сторил като кредитор-заявител, както и съдебно-деловодните разноски в исковото производство.

В подкрепа на твърденията и искането си ищецът е обективирал искания за събиране на доказателства.

С Определение № 3936/24.03.2025 г. на основание чл. 83 , ал.2 ГПК исковият съд е освободил ищеца от заплащане на депозит за особен представител на ответника .

С Определение № 4366/01.04.2025 г. исковият съд, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.6 ГПК е назначил в качество на особен представител на ответника определяния от АС при ВАК адвокат М. Д. .

В срока по чл.131 ГПК адвокат М. Х. Д., от Адвокатска колегия Варна, с личен адвокатски номер ***, съдебен адрес ***, тел. **********, електронна поща: ***, в качество на особен представител на М. Г. Р., с ЕГН ********** е депозирал отговор на исковата молба.

В ОИМ /отговор на искова молба/ адв. Д., от името на ответника и в законоустановения срок е подал писмен отговор, с който моли съда да отхвърли като неоснователен предявения по настоящото дело от Ж. И. Н. иск. С него ищецът молел съда да постанови решение, с което да установи по отношение на ответника съществуване на вземане, обективирано в заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 9139 от 2023 г. по описа на Районен Съд Варна в размер на 24 500 лева, представляващо дължима и неплатена сума по запис на заповед от 24.09.2020 г., издаден от „Н. И. *“ ЕООД, с авалист ответникът М. Г. Р., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й заплащане.

Искът, намира адв.М.Д. за допустим, но неоснователен по следните съображения, които моли съда да има предвид:

1. От фактическа страна: Ищецът основавал иска си на обстоятелството, че в негова полза като поемател на 24.09.2020 г. в град Варна е издаден запис на заповед с издател „Н.

И. *“ ЕООД за сумата от 24 500 лева, с падеж на предявяване и с клауза „без протест“ и „без разноски“, който запис на заповед е предявен на издателя за плащане на 30.09.2021 г. и не е платен от него или авалиста до деня на предявяване на исковата молба.

От представения по делото запис на заповед, счита адв.Д., че могат да се направят следните безспорни изводи:

Текстът на целия документ бил изготвен и напечатан предварително, като било оставено място само за подписите на издателя и авалиста;

В началото на документа бил текстът за записа на заповед с горепосочените реквизити, като след издател, за който било посочено „Н. И. *" ЕООД, представлявано от М.

Г. Р. бил положен подпис. Следвал текст, който очевидно бил напечатан заедно със самия запис на заповед, съгласно който „Подписаният М. Г. Р., с ЕГН **********, с л. к. ***, издадена на *** г. в качеството си на представляващ на „Н. И. *" ЕООД, с подписа си удостоверявам, че настоящият Запис на заповед ми беше предявен от „М. К.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Ж. И. Н., ЕГН **********, днес на 30.09.21 год.", като датата била изписана саморъчно. Следвал отново положен подпис на издател. След горепосочения текст 2 за предявяване на записа за заповед, следвал нов текст, който също бил напечатан заедно с горните, съгласно който: „Авалирам задължението, поето с този запис на запис на заповед, при условията, при които е поето. " Следвал отново положен подпис на авалист и текст под подписа: ,.М. Г. Р., с ЕГН **********, с л. к. ***, издадена на *** г. от МВР Варна с постоянен адрес ***.

2. От правна страна: Предвид цитираните в т. 1 от отговора факти, смята адв.Д. в качеството му на особен представител на ответника, че предявеният установителен иск е неоснователен поради следните съображения, които моли съда да има предвид:

2.1. Безспорно намира ответника, че по настоящото дело исковата претенция произтича от процесния запис на заповед и поръчителството, поето по него от ответника.

Счита обаче адв.Д., че последният не представлява редовен от външна страна менителничен ефект и не обективира действителна абстрактна сделка между страните, доколкото не отговарял на всички изисквания, предвидени в Търговския Закон (ТЗ). Това било така, тъй като от представения документ не можел да се установи със сигурност ПОЕМАТЕЛЯТ, в полза на който е издаден записът на заповед.

Текстът на документа съдържащ записа на заповед, удостоверяването на предявяването за плащане и авала бил изготвен и напечатан изцяло и предварително, преди полагане на подписите от задължените лица. Докато обаче с първия си подпис издателят „Н.

И. *“ ЕООД удостоверил, че записът на заповед се издава в полза на ищеца Ж. И. Н., то с последващия си подпис пак издателят удостоверил, че записът на заповед му е предявен за плащане от „М. К.“ ЕООД, на което дружество ищецът било управител в периода между издаването и предявяването за плащане на менителничния ефект. Така била налице неяснота и противоречие кой в крайна сметка е поемателят по записа на заповед - ищецът, който бил посочен в началото на документа или представляваното от него дружество „М. К.“ ЕООД, което е предявило ефекта за плащане. В случая ответника чрез адв.Д. намира за важно да отбележи, че и двете лица били предварително посочени при съставянето на документа, т.е не се касаело за последваща грешка на издателя. Предвид това противоречие, извежда извод адв.Д., че не може да се установи кой е поемателят по записа на заповед, което представлявало порок в неговата форма по смисъла на член 535, т. 5 от ТЗ. Следователно от процесния запис на заповед не възниквало валидно задължение както за издателя по него, така и за ответника като авалист, поради което искът според ответника е неоснователен.

2.2. Евентуално, в случай, че съдът приеме, че горепосоченият порок не е налице и че поемателят по записа на заповед е ищецът, ответникът чрез адв. Д. твърди, че записът на заповед не е бил предявяван за плащане от него. Смята, че това обстоятелство е безспорно по делото, тъй както е отбелязал и по - горе, издателят на записа на заповед „Н. И. *“ ЕООД изрично удостоверил, че той му бил предявен не от поемателя и ищец по настоящото дело Ж. И. Н., а от трето лице - „М. К.“ ЕООД - което не притежавало никакви права или представителна власт във връзка с менителничния ефект.

По същество адв. Д. смята, че правните последици от обстоятелството, че процесният запис на заповед не бил предявен за плащане на издателя си, са следните:

В случаите, при които падежът на записа на заповед е „на предявяване“, какъвто бил настоящият, с акта на предявяването на ефекта се определял самия падеж на задължението и настъпва изискуемостта му, т. е. предявяването на записа на заповед на длъжника било условие за настъпване изискуемостта на вземането по отношение на всеки от солидарните длъжници - както на издателя, така и на авалиста. В този смисъл адв. Д. се позовава на последователната практика на Върховния Касационен Съд (ВКС) - Решение № 162 от 12.12.2019 г. по т. д. № 651/2018 г. на ВКС, второ търг. отделение, Определение № 776/5.11.2010 г. по ч.т.д. № 773/2010 г. на второ т.о. на ВКС, Определение № 813/30.12.2009 г. на първо т.о. на ВКС по ч.т.д. № 868/2009 г., Определение № 45/13.012014 г. по ч.т.д. № 2880/2014 г. на първо т.о. на ВКС. Тъй като към датата на подаване на заявлението по чл.

417 ГПК процесният запис на заповед не бил надлежно предявен, вземането за сумата по него, както по отношение на издателя, така и по отношение на авалиста ответник, не било 3 изискуемо. Следователно не било налице основание за издаване на процесната заповед за незабавно изпълнение и съответно предявеният иск по настоящото дело се явявал неоснователен.

Предвид всичко изложеното ответникът, представляван от адв. Д. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск, с който ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на ответника М. Г. Р. съществуване на вземане, обективирано в заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 9139 от 2023 г. по описа на Районен Съд Варна в размер на 24 500 лева, представляваща дължима и неплатена сума по запис на заповед от 24.09.2020 г„ издаден от „Н. И. *“ ЕООД, с авалист ответникът М. Г. Р., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й заплащане.

В проведеното на 28.11.2025 г. първо открито съдебно заседание ищецът Ж. Н., чрез процесуалният си представител – адв. Б.Р. , на основание чл. 143 от ГПК, е направил пояснение и допълнение на исковата молба, което представя в писмен вид. Ж. Н. потвърждава действията по предявяване на Записа на заповед, осъществено на 30.09.2021 г., извършено също от него, но като представляващ „М. К.”, като това потвърждение е осъществено чрез депозиране на заявление по чл. 417 от ГПК и съответно искова молба.

В откритото съдебно заседание от 28.11.2025г. адв.Д. в качество на особен представител на ответника М. Р. поддържа отговора на искова молба, оспорва исковата молба. Във връзка с направеното изявление от страна на ищеца по чл.143 ГПК, смята адв.Д.

, че същото е неоснователно, тъй като от една страна твърди изгодни за ищеца обстоятелства и на следващо място мисли, че в това отношение записаното в Записа на заповед противоречи на току-що казаното, депозираното пояснение на исковата молба, тъй като текстът е непротиворечив, а именно, че Записът на заповед е предявен от търговското дружество, а не от физическото лице и във връзка с това поддържа възраженията срещу иска така, както са изложени.