Решение № 336 от 28.11.2018, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 336 гр.Пловдив, 28.11.2018г

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение І-ви състав, в открито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова

ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

Цветелина Георгиева при секретаря Цветелина Диминова и в присъствието на прокурора... .................., разгледа докладваното от съдия Георгиева в.т.д. № 558 по описа за 2018г на Пловдивски апелативен съд и взе предвид следното:

С решение № 412 от 17.07.2018г по т.д. № 403/2017г по описа на Окръжен съд – Пловдив е отхвърлен иска на О.М. с адрес: *** против „К.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *с пр. основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 347 396,10лв, представляваща платена без основание сума, през периода от 28.03.2012 г. до 19.12.2017 г., която сума е получена от изпълнителя над размера на действително полагащото му се възнаграждение по Договор за обществена поръчка № *от 26.03.2009 г. за извършени от ответника през периода от 01.09.2011 г. до 31.12.2016 г. услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените места на територията на О.М. ведно със законната лихва върху главницата от 347 396,10 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда (07.07.2017г) до окончателното ѝ изплащане, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЕН е искът с правно основание чл.124 от ГПК на О.М. с адрес: *** против „К.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника общата сума от 13615,91лв. - начислени и претендирани от ответника без основание суми над размера на действително полагащото му се възнаграждение, като изпълнител по договор за обществена поръчка № *от 26.03.2009 г., за извършени от дружеството през месец март 2016 г., април 2016 г. и октомври 2016 г., услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на територията на обществените места на територията на О.М. във връзка с което са издадени фактури с № № 9689/26.04.2016г., 9690/26.04.2016 г., 9692/26.04.2016г., 9694/28.06.2016 г., 9695/28.06.2016 и 9954/19.12.2016 г., като неоснователен ОСЪДЕНА е О.М. с адрес: *** да заплати на „К.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *следните суми: 72 946,68 лв., представляваща незаплатена цена по процесния договор за периода от юли 2015г. до края на 2016г., представляваща разликата между платеното за посочения период и това, което е следвало да бъде заплатено, съобразено актуалната МРЗ за периода (съответно 380лв. и 420 лв.), ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане; 56

163,19 лв. - мораторна лихва за дължими плащания в периода м. септември 2014 г. – м. декември 2016 г. за извършени от „К.“ ООД услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените места на територията на О.М. по Договор за обществена поръчка № *от 26.03.2009 г., както и 22 245,42 лв. - разноски по делото по съразмерност.

ОТХВЪРЛЕН е като неоснователен иска на „К.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *против О.М. с адрес: *** за заплащане на сумата от 5077,08 лв. - мораторна лихва за дължими плащания в периода м. септември

2014 г. – м. декември 2016 г. за извършени от „К.“ ООД услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените места на територията на О.М. по Договор за обществена поръчка № *от 26.03.2009 г., изчислени предвид актуалните размер на МРЗ за същия период.

ОСЪДЕН е „К.“

ООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *да заплати на О.М. с адрес: *** сумата от 204,34 лв. – разноски по делото по съразмерност.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство О.М. с оплаквания за неправилно тълкуване от съда на волята на страните при сключването на Договора за обществена поръчка, а именно, че са се съгласили цената за услугите да се изчислява като процент от МРЗ за страната. Дори това да се приеме за вярно, според жалбоподателя изменението на размера на МРЗ не води до автоматично изменение на договорената цена по Договора за обществена поръчка, което е в проитворечие със забраната за изменение на сключен договор по чл.43, ал.1 от ЗОП(отм.), а ако се прецени, че се налице изключенията по ал.2 от същата разпоредба и следва да се предоговорят клаузи от договора, то това се извършва при изискване на възложителя от изпълнителя на мотивирано изложение на причините, налагащи изменението и винаги при съставено допълнително споразумение в писмена форма, в каквато се сключва и договорът. По предявения насрещен иск се позовава на недопустимо произнасяне от съда за сумата в размер на 5077,08лв, какъвто иск не е предявен. Моли за отмяна на обжалваното решение изцяло. Претендира съдебни разноски.

Ответникът по жалбата „К.“ ООД ***, ЕИК *счита постановеното решение за правилно и законосъобразно, тъй като съдът е тълкувал волята на страните и е приел, че те са договорили възнаграждение като процент от размера на МРЗ. В съответствие с договореното той е изпълнявал работата и е определял размер на дължимото му възнаграждение, което О.М. е приемала и изплащала, поради което счита за неоснователни твърденията, че е изменена и увеличена цената на договора. Според дружеството щом О.М. е приемала работата, отразена по съставяните ежемесечни приемо-предавателни протоколи, без възражения, за нея възниква задължение да плати изработеното. Моли съдебното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК приема, че постановеното решение е валидно, а относно неговата допустимост съобразно мотивите по-долу и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК приема за установено следното:

По първоначалната искова молба:

Пред окръжния съд ищецът О.М. сочи, че след проведена процедура по обществена поръчка между нея и ответника „К.“ ООД ***.2009г е сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № *(Договора) с предмет: сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, поддържане на зелени площи и озеленяване на територията на О.М. зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа в О.М. ***. По силата на Договора дружеството като изпълнител се е задължило за срок от 15 години, считано от 01.04.2009г, да извършва качествено срещу възнаграждение, със собствена или наета техника, на свой риск и отговорност, посочените в Договора дейности, в съответствие с приетите от него условия в процедурата по възлагане на обществената поръчка, ценовата му оферта и предложените от него количествено-стойностни сметки и анализни цени, представляващи неразделна част от договора. Цената по Договора е била уговорена в чл. 9, ал. 1 от същия и е в размер на 434589,51лв годишно без ДДС, което е 181078,96% от минималната работна заплата (МРЗ) без ДДС.

Установяването на извършените дейности и заплащането им се извършва ежемесечно, след приемането им от възложителя – О.М. въз основа на двустранно подписан протокол за действително извършените видове и количества работи, като разплащането се осъществява по единични фирмени цени, предложени от изпълнителя в ценовата му оферта по процедурата. Съгласно чл.10, ал.4 от Договора единичните фирмени цени за отделните видове работи са определените такива в ценовата оферта на изпълнителя при участието му в процедурата за възлагане на обществената поръчка, която е неразделна част от договора, а в израчение второ от същия текст е договорено, че тези цени са доказани с калкулации и не търпят промени за срока на валидност, предложен от изпълнителя в офертата.

Така договореното ценообразуване и цена е било спазвано от изпълнителя „К.“ ООД за периода 01.04.2009г - 31.08.2011г, но считано от 01.09.2011г дружеството е започнало едностранно да остойностява видовете и количества работи, отразени в месечните приемно-предавателни протоколи на по-високи от договорените единични цени и това е продължило в периода 01.09.2011г – 31.12.2016г. С допълнителната искова молба по делото ищецът е уточнил, че извършеното увеличение е спрямо промените в размера на минималната работна заплата за страната, както следва: от 01.09.2011 г. до 31.04.2012 г. – спрямо 270 лв.; от 01.05.2012 г. до 31.12.2012 г. – спрямо 290 лв.; от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. – спрямо 310 лв.; от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. – спрямо 340 лв. и от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. – спрямо 360 лв. Според ищеца страните не са постигали съгласие за подобно увеличаване на цената, която в договора е уговорена ясно, а същото е извършено едностранно от изпълнителя. При това увеличение ищецът е заплатил по-висока от дължимата от него сума по издадените в същия период фактури между страните, подробно индивиуализирани в исковата молба и молбата за изменение размерите на иска на л.898 от делото на окръжния съд. Ищецът определя сумата в размер на 347396,10лв и иска връщането й от ответника като платена му без основание.

Ищецът предявява и втори, установителен иск:

За извършени от „К.“ ООД дейности през месец март

2016г, м. април 2016г и м.октомври 2016г по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата ищецът е издал фактури, също уточнени с молбата на л.898 - с № 9689/26.04.2016г, №

9690/26.04.2016г, № 9692/26.04.2016г, № 9694/28.06.2016г, № 9695/28.06.2016 и № 9954/19.12.2016г, които са издадени за цена, актуализирана с променения размер на МРЗ, т.е. по-висока от договорената първоначална между страните цена. Сумите по тези фактури не са платени изцяло от О.М. на ответника и по тях тя заявява, че тя не дължи плащането им в пълния размер, за който са издадени, а дължи плащане на цена, образувана по фиксираната първоначална в Договора цена, без същата да бъде актуализирана с промените в МРЗ. Според ищеца разликата в двете суми – тази по шестте фактури и действително дължимата е в размер на 13 615,91лв и за тази разлика предявява против ответника отрицателен установителен иск – да бъде признато за установено, че не му дължи сумата от 13 615,91лв. Правният си интерес обосновава с факта, че ответникът претендира тези суми, счита ги за свое вземане към о., с оглед на което ги е осчетоводил, включил в дневниците за продажбите за съответните периоди и в справките декларации по ЗДДС. На следващо място, самото съществуване на тези твърдени задължения и липсата на надлежен акт, посредством който същите да бъдат отписани като пасив, създава редица трудности пред О.М. в качеството й на първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, препятства планирането и разходването на бюджетните средства по съответните направления, както и необосновано влошава финансовите й показатели при приложението на критериите за определяне на общини с финансови затруднения по чл. 2 и следващите от Закона за публичните финанси. Освен това, правният интерес от иска се изразява и в обстоятелството, че съгласно чл. 28 от договора за обществена поръчка, всяка от страните може да поиска едностранно прекратяване на договора при виновно неизпълнение от другата страна на поети с договора основни задължения, а заплащането на цената е основното задължение на възложителя. С факта на наличието на издадени от ответника и осчетоводени от ищеца фактури, по които последният отказва плащане поради това, че същите са на стойност, определена в противоречие с договора за обществена поръчка, създава несигурност в отношенията между страните по него, която следва да бъде преодоляна посредством предоставената от Закона искова защита.

По изложените обстоятелства от ищеца, ответникът не оспорва обстоятелствата, че е налице сключен Договор след проведена обществена поръчка, издавани са ежемесечни протоколи за извършваните от него договорени дейности, протоколите са одобрявани от О.М. така, както са били съставени от ответника, въз основа на изчислените и отразени в протоколите цени са издавани данъчни фактури от ищеца, които и двете страни са осчетоводили и ищецът е заплащал.