Решение № 313 от 30.06.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Русе, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Димана С.а като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20254500500394 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

И. И. И. чрез процесуалния си представител адв. Д. М. обжалва Решение № 38 от 10.01.2025г, постановено по гр.д.№ 283/23 по описа на РРС. Счита, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото писмени доказателства и при явно нарушение на материалния закон. Излага оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения при изготвяне на доклада по делото. Съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, в частност НП № **-****-******, от което може да се направи извода, че не са налице предпоставките на чл.500, ал.2 КЗ. Фактическите констатации на първоинстанционния съд не са правилни. Решението е необосновано и заради това, че е налице несъответствие на фактическите изводи на съда по същество на установеното от събраните по делото доказателства. Налице са и грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда при прилагане на правилата на формалната логика. Иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Въззиваемият „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД със седалище и адрес на управление гр.София счита подадената въззивна жалба за неоснователна, а постановеното от районния съд решение за правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира направените във въззивното производство разноски по делото.

1

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Дружество „ЗАД ОЗК-Застраховане“АД със седалище и адрес на управление гр.София е предявило срещу И. И. И. иск с правно основание чл.500, ал.2 КЗ. Съгласно тази разпоредба застрахователят има право да получи платеното от него на пострадалото лице застрахователно обезщетение, заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство- виновен водач, когато това лице не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.

Въззивният съд намира, че в производството пред първата инстанция са налице всички предпоставки от фактическия състав на тази норма, а именно И. И. И. като водач на лек автомобил марка „****“, модел „******“ с рег № * **** ** виновно като не спира на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището с бул.“************ ****“ в гр. София, на **.**.****г около 18.10 часа , удря преминаващото в този момент на зелен светофар по бул.“************ ****“ МПС марка „*****“, модел“ *******“ с рег № ** **** **, управлявано от Б.Г.С.. Относно виновността на И. И. за настъпилото пътно-транспортно произшествие е налице влязло в сила на 22.01.2022г Наказателно постановление № **-****-****** на СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“ от 08.12.2021г.

Водачът на МПС „***** *******“ с рег № ** **** **, е уведомил ЗАД“ОЗК-Застраховане“ за настъпилото ПТП и щетата от него върху лекият му автомобил. Застрахователят е образувал щета № ****-***-****/****г, по която на 19.01.2022г застрахователят е изплатил сумата от 2860.40лв застрахователно обезщетение.

На 31.01.2022г застрахователят е изпратил до И. И. И. покана за възстановяване на заплатената сума в размер на 2860.40лв, която е върната като непотърсена от адреса на И..

От събраните в първата инстанция писмени доказателства, въззивният съд намира за установено и последната предпоставка на чл.500, ал.3 КЗ, а именно виновният за пътното-транспортно произшествие водач, да е с временно отнето свидетелство за управление на моторното превозно средство.

Това е установено по категоричен начин от Акт за установяване на административно нарушение № ****** от **.**.****г, съставен от мл.автоконтрольор при СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР и издаденото въз основа на него Наказателно постановление № **-****-****** на СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“ от 08.12.2021г, влязло в сила на 22.01.2022г. От същите е видно, че на И. И. са наложени административни наказания-глоба за това, че не съобразява поведението си със светлинните сигнали,ПТП, с което виновно е нарушил чл.6, ал.1 от ЗДвП, както и за това че „управлява моторно 2 средство след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, с което виновно е нарушил чл.150А, ал.1 ЗДвП. В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено изрично, че И. не е представил СУМПС и същият е лишен с административен акт от ЗДвП – Наказателно постановление **-****-******. Обстоятелството, че в НП е посочено колко контролни точки остават на водача на МПС към датата на съставяне на НП, по никакъв начин не опровергава горните изводи и данни, че към датата на ПТП и издаване на НП е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство. В този смисъл всички възражения и доводи във въззивната жалба са неоснователни и недоказани. Следва да се отбележи, че в исковата молба, а и при извършване на съдопроизводствените действия в първата инстанция, застрахователят никога не е твърдял, че И. е неправоспособен водач.

Твърденията са, че към момента на ПТП-то същият е бил с отнето свидетелство за управление на МПС по административен ред, които твърдения както бе посочено по-горе са установени по категоричен начин.

В този смисъл въззивният съд намира, че са налице всички предпоставки на чл.500, ал.3 КЗ застрахователят да претендира заплащане от страна на И. И.

И. на заплатеното на пострадалия обезщетение в размер на 2 860.4лв, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска до окончателното й плащане. Искът е основателен и доказан по размер. Първоинстанционният съд анализирайки всички събрани по делото доказателства е стигнал до същият правен извод, поради което постановеното от него решение е правилно и следва да се потвърди от въззивния съд.

В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемия разноски във въззивната инстанция в размер на 720лв, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, съобразно представеният списък за разноски по чл.80 ГПК и писмените доказателства относно изплащането на тази сума.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 38 от 10.01.2025г, постановено по гр.д.№ 283/23 по описа на РРС.

ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. “****** ***********” №*, вх.**, ет.*, ап.* да плати на “Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД със седалище и адрес на управление в гр.

София, ул. “Света София” №7, ет.5, представлявано заедно от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д., ЕИК 121265177 сумата от 720лв, представляваща 3 разноски във въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4