Решение № 78 от 07.07.2025, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Гоце Делчев, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Д. Попов при участието на секретаря Борислава Г. Тункова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Костадин Д. Попов Административно наказателно дело № 20251220200045 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по жалба от М. М. Ц. против Наказателно постановление (НП) № *********/10.12.2024 год., издадено от Началника на РУ към ОДМВР – Благоевград, РУ – Гоце Делчев. С НП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на ***** (..........) лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Жалбоподателят М. М. Ц. изразява недоволство от Наказателно постановление №*******/10.12.2024 год., с което му е наложена глоба от 50 лева за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Нарушението е описано като „СПИРА ЗА ПРЕСТОЙ И ПАРКИРАНЕ НА ПО-МАЛКО ОТ 5 МЕТРА ОТ

КРЪСТОВИЩЕ ИЛИ НА НЕГО“ на 04.11.2024 год. около 10:40 часа в гр. Г.

Д., на кръстовището, образувано от улица „С.“ и улица „С. Р.“, с лек автомобил „Ф. П.“ с рег. № Е****** НА, собственост на Н. Ч. от село О..

Жалбоподателят намира административния акт за неправилен и незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на административно-производствените правила, и моли за неговата 1 отмяна.Излага следните съображения. Неясно и непълно описание на нарушението: Твърди, че при съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са допуснати идентични съществени нарушения по чл. 42, ал. 1, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Те се изразяват в неясно и непълно описание на нарушението, тъй като описанието включва съвкупно две отделни хипотези на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП: „в зоната на кръстовището или извън зоната на кръстовището, но на по-малко от пет метра от същата“.

Жалбоподателят смята, че не става ясно коя от двете хипотези е осъществена и къде всъщност се е намирало превозното средство. Тази липса на индивидуализация на нарушението нарушава правото му на защита, тъй като не може да се защитава срещу непълни и неясни фактически твърдения.

Посочва съдебна практика в подкрепа на твърдението си (Решение № 401 от 23.03.2024 г. по адм. н. д. № 3485/2023 г. на Административен съд – Варна;

Решение № 1013 от 15.05.2024 г. по к. адм. н. д. № 97/2024 г. на V състав на Административен съд – Добрич). Оспорване на фактическата обстановка и липса на доказателства за извършител: Жалбоподателят оспорва изцяло фактическата обстановка, изложена в АУАН, като заявява, че тя не отговаря на обективната истина. Твърди, че не е паркирал посочения автомобил на датата и времето. Подчертава, че полицейските служители не са го видели да паркира процесния автомобил. В деня на съставянето на акта той е видял служителите около паркирания автомобил и е отишъл да провери какво се случва, при което му е съставен акт, без преди това да е установено кой действително е паркирал автомобила. По този начин му е вменено нарушение, което не е извършил. Жалбоподателят цитира чл. 188, ал. 1, изр. 1 и 2 от ЗДвП, относно отговорността на собственика на МПС. Подчертава, че въпреки знанието на актосъставителя, че автомобилът не е негова собственост, и без да е видян лично да паркира, не е предоставена декларация по чл. 188 от ЗДвП на собственика за попълване кой е управлявал автомобила. По презумпция, след отИ.ето му да провери какво се случва, му е съставен акт като водач, който го е паркирал. Заявил е, че е подписал АУАН с възражение, че не той е паркирал автомобила и не знае кой го е управлявал и паркирал, но въпреки това наказващият орган не е изяснил спорните обстоятелства в съответствие с вменената му доказателствена тежест. Затова жалбоподателят смята, че не е доказано по несъмнен начин, че нарушението е извършено именно от него.

2

Районният съд – Гоце Делчев, като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, извърши цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон. Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има правен интерес от обжалването, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Съдът изцяло възприема, че констатираното в АУАН и НП отговаря на действителността. Това се установи от разпитаните свидетели Л.и и П., както и от представените писмени доказателства. Жалбоподателят не оспорва фактическите обстоятелства, отразени в АУАН и наказателното постановление, а именно: че автомобилът е бил паркиран на посоченото място и време. Неговото възражение се свежда до това, че той лично не е паркирал автомобила и че административният орган е трябвало да установи действителния водач по реда на чл. 188 от ЗДвП. Тези твърдения са защитна теза. Видно от показанията на свидетелите. Нарушителят е бил в близост до автомобила и когато е видял полицаите е отишъл веднага до автомобила. Ако жалбоподателят не е водач на МПС, той не би имал никакъв интерс до отива до тях и се представя като такъв, най-малкото би следвало да посочи кои е управлявал автомобила. Съгласно чл. 188, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Изречение второ предвижда, че собственикът се наказва с предвиденото наказание, ако не посочи на кого е предоставил МПС. В конкретния случай, жалбоподателят е бил на мястото и е взаимодействал с контролните органи. Твърденията му, че не е паркирал той автомобила, са опровергани от показанията на свидетелите Л.и и П.. Фактът, че автомобилът не е негова собственост, не го освобождава от отговорност като водач, ако е доказано, че той е извършил нарушението. Свидетелските показания установяват, че именно жалбоподателят е бил в непосредствена връзка с автомобила и контролните органи са го възприели като негов водач. В АУАН е посочено, че М. М. Ц. е бил водач на автомобила. Въпреки възражението му при подписване на АУАН, съдът кредитира показанията на служителите, които са убедителни и последователни. В случаите, когато е налице пряко установяване на извършителя на нарушението – водача на МПС – приложението на чл. 188 от ЗДвП е излишно, тъй като тази разпоредба касае случаите, когато извършителят не е известен и отговорността се прехвърля на 3 собственика, освен ако последният не посочи извършителя.

Налице е умисъл за осъществяване на административното нарушение-той е знаел,че паркира на кръстовище и въпреки това го е направил. Наказанието е в законовите предели определени от закона и не следва да бъде коригирано.

Съдът намира, че наложеното наказание „Глоба“ в размер на ** лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП е съобразено със закона, тъй като е в минималния размер за това нарушение

Относно описанието на нарушението. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за неяснота и непълнота в описанието на нарушението.

Разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП забранява спирането и паркирането „в зоната на кръстовището или на по-малко от 5 метра от нея“. Използването на съюза „или“ в нормата показва две алтернативни хипотези на едно и също нарушение – неправилно спиране/паркиране спрямо кръстовище.

Административнонаказващият орган е описал нарушението, използвайки буквалния текст на закона, което е достатъчно за индивидуализацията му. Не е задължително да се посочва изрично „в зоната“ или „на по-малко от 5 метра“, ако цялостното описание на мястото (кръстовището на ул. „С.“ и ул. „С. Р.“) и видът на нарушението (спиране/паркиране) са достатъчно ясни за субекта. В случая е посочено, че автомобилът е паркиран „в зоната на кръстовище, с което виновно съм нарушил разпоредбата на чл.98,ал.1,т.6 от ЗДвП- СПИРА ЗА ПРЕСТОЙ И ПАРКИРАНЕ НА ПО МАЛКО ОТ 5 МЕТРА ОТ

КРЪСТОВИЩЕ ИЛИ НА НЕГО“. Това описание, макар и малко разширено, ясно сочи, че става въпрос за забрана, свързана с кръстовище.

Жалбоподателят е бил наясно с обвинението и е могъл да организира защитата си. Съдебната практика, посочена от жалбоподателя, се отнася до случаи, в които описанието е довело до реална невъзможност за защита, което не е налице тук.

Жалбоподателят е претендирал разноски, но с оглед отхвърлянето на жалбата същите са неоснователни и не следва да бъдат присъждани.

Ответникът не е претендирал разноски по делото.

На основание изложеното и на основание чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *******/10.12.2024 год., издадено от Началника на РУ към ОДМВР – Благоевград, РУ – Гоце Делчев, с което на М. М. Ц., ЕГН **********, е наложена „Глоба“ в размер на***** (........) лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП за нарушение на чл. 98, ал.

1, т. 6 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Благоевград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________ 5