Решение № 83 от 29.11.2022, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Козлодуй, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Административно наказателно дело № 20221440200247 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр.с чл.72 ал.4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Л. Л. К., ЕГН ********** с адрес в ************ чрез адвокат И. А. от САК против Заповед за задържане на лице № 288зз-206/Екз 2 от 06.08.2022г., издадена от младши полицейски инспектор Д.

И.ова Й. при Районно управление гр.Козлодуй при ОД на МВР Враца, на основание чл.72, ал.1 т.2 от ЗМВР.

В жалбата и чрез адв.А. излага съображения, че заповедта е незаконосъобразна поради издаването й при неспазване изискванията за форма и съдържание, съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че заповедта не съдържала необходимите реквизити – не били посочени фактическите основания за издаването й и от нея не ставало ясно кои факти административният орган е приел за осъществени за да приложи соченото в нея правно основание. Иска отмяна на Заповед за задържане на лице № 288зз-206/Екз 2 от 06.08.2022г., издадена от младши полицейски инспектор Д. И.ова Й. при Районно управление гр.Козлодуй при ОД на МВР Враца. Претендира присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение на един адвокат и за държавна такса 1 в размер на 410 лв.

Ответникът – младши полицейски инспектор Д. И.ова Й. при Районно управление гр.Козлодуй при ОД на МВР Враца заема становище за неоснователност на жалбата и иска отхвърлянето й.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.08.2022г. в 02.30 часа Л. Л. К., жалбоподател по делото е задържан от полицейски орган - младши полицейски инспектор Д. И.ова Й. при Районно управление гр.Козлодуй при ОД на МВР Враца със Заповед за задържане на лице № 288зз-206/Екз 2 от 06.08.2022г. за срок до 24 часа в помещение за временно на Районно управление гр.Козлодуй. В заповедта, като правно основание за задържането са посочени чл.72, ал.1 т. 2 от ЗМВР, а като фактическо основание е посочено, че в гр.Козлодуй пред заведение ************, лицето в явно нетрезво състояние, отказва да преустанови грубото си арогантно поведение към органите на МВР. Посочено е, че задържания Л. К. е освободен на 06.08.2022г. в 10.30 часа.

По делото са приобщени като доказателства, протокол за личен обиск на лице от 06.08.2022г., декларация от същата дата, разписка за върнати пари и вещи от 06.08.2022г., фиш от медицински преглед в ЦСМП, справка за лице, две докладни - от мл.полицейски инспектор Д. Й и от мл. експерт Г.П и извадка от полицейски бюлетин от 06.08.2022г.

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства – чрез разпит като свидетел на полицейския служител Б. П. Б., служител на ОД МВР Враца на длъжност Разузнавач в Сектор противодействие на криминалната престъпност.

От показанията на свидетеля се установява, че от 05.08.2022г. до 06.08.2022г. бил в СПО (Специализирана полицейска акция) проведена на територията на гр. Козлодуй. Вечерта след 00:00 часа извършвали проверки по заведенията. Едно от заведенията за проверка било заведение „**********.

Установили, че заведението било затворено и се насочили към новооткрито заведение ************, което е в близост до заведение „**********. Движели се с автомобили. Докато се придвижвали и изчаквали да се съберат пред едно казино до заведение „********** видял, че негови колеги извършват проверка на три лица пред казиното. Изчаквал да довършат проверката, но тя се забавила, тъй като едно от проверяваните лица задавал риторични въпроси и видимо търсел повод за конфликт с проверяващите го полицейски служители. Отишъл на място и 2 установил, че проверяваното лице, което се държи провокативно е жалбоподателя Л. К.. Той продължавал да повтаря „Какво като сте полицаи? Имате ли право да ме проверявате? Какво ще стане като не ви дам личната си карта?” Казал, че ще звъни на спешния телефон 112. Бил видимо зачервен и превъзбуден и миришел на алкохол. Не са го задържали, но многократно е бил предупреждаван от проверяващите го полицейски служители да не се държи така и да съдейства да извършат проверката. След това полицейската проверка продължила в заведение ************. При проверката в заведението било задържано друго лице с наркотици. Л. К. дошъл в заведението и продължил да търси конфликт с полицейските служители и да ги провокира, с което пречел на работата им.

Свидетеля бил извикан от полицейския служител Н.П. на стълбите до санитарния възел на заведението, който му съобщил, че К. е дошъл при тях, продължил е да отправя провокативни изрази и ги е замерял със салфетки, които е взел от тоалетната. Свидетеля отново разговарял с К. и го предупредил за отговорността, която носи по чл. 325 и по чл. 270 от НК, че възпрепятства полицейската работа, и го помолил да напусне, за да не пречи да си вършат работата. К. и към него отправил изразите: „какво ще ми направиш, какво като не изпълня разпореждане, какво като си полицай? „Какво, ще ме биете ли нещо…?” Свидетеля предупредил К., че ще бъде арестуван, ако продължава и се върнал в заведението и продължили проверката. К. излязъл, а свидетеля в последствие разбрал, че той е отишъл при колежка, която била извън заведението. От колегата си знае, че е поискал цигари.

Тя го е предупредила за поведението му. Той отново не е изпълнил разпореждане, след което тя го е задържала. Свидетеля не е присъствал на задържането на К., но е видял последния вече задържан в полицейското управление в гр.Козлодуй в кабинет на служител по оформяне на документи.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 вр. чл. 146 от АПК , намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена на 18.08.2022г. в законово установения 14- дневен срок.

Оспорването е спрямо акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, изхожда от лице с правен интерес от оспорването, с оглед на което е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

3

Съгласно чл. 72, ал.1 т.2 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, което препятства да изпълняват функциите си. Задържането за срок от 24 часа е принудителна административна мярка, чиято правна уредба се съдържа в чл.72 и сл.от ЗМВР и инструкция № 5438 от 24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 11, ал.1 от Инструкцията за всяко задържано лице се издава заповед за задържане на лице от полицейския орган, ограничил правото на свободно придвижване на лицето.

Оспорената Заповед за задържане на лице № 288зз-206/Екз 2 от 06.08.2022г., издадена от младши полицейски инспектор Д. И.ова Й. при Районно управление гр.Козлодуй е в надлежна писмена форма, но не съответства на императивното изискване, предвидено в чл.74, ал.2 т.2 от ЗМВР да съдържа фактическото основание за задържането на лицето.

За да бъде задържано лице на основание чл.72, ал.1 т.2 от ЗМВР е необходимо да са изпълнени две предпоставки: 1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни служебните си функции.

Както се посочва и в трайната съдебна практика на ВАС - напр. Решение № 10415 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм.дело № 1ЗЗ48/2014г. смисълът на разпоредбата на чл. 72, ал.1 т. 2 от ЗМВР, оправомощаваща полицейските органи да задържат физически лица за срок, не по-дълъг от 24 часа, е да се предостави възможност на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба дори и когато отделни лица съзнателно им създават затруднения. Задържането на тези лица, които и след предупреждение, не преустановяват възпрепятстващото изпълнението на полицейските функции поведението, има за цел да отстрани пречките пред полицейския орган и да му даде възможност да изпълни възложените му задачи.

В конкретния случай в оспорената заповед за задържане не са описани конкретните факти, въз основа на които е прието, че Л. К. пречи на полицейските служители да изпълняват функциите си, а е посочено, че лицето в явно нетрезво състояние, отказва да преустанови грубото си арогантно поведение към органите на МВР. Такова основание закона – чл.72 от ЗМВР не предвижда като основание за задържане на лице. Освен това, органа е направил субективно описание на поведението на лицето, а не е описал фактическите му действия, за да може да бъдат преценени от съда.

4

Липсва посочване и на другия елемент от фактическия състав на правната норма - надлежно предупреждение от органа до лицето и субективният признак на деянието, което следва да бъде извършено "съзнателно".

С това си съдържание оспорената заповед за задържане не отговаря на изискването за форма. Разпоредбата на чл. 72, ал.2 т.2 от ЗМВР въвежда императивно изискването за посочване на основанията за задържането. Има се предвид не само правните, но така и фактическите основания, каквото тълкуване е възприето от съдебната практика по ЗМВР - Решение № 12213/2013 г. по адм.дело №14598/2012 г. на ВАС, Решение № 15574/2012г. по адм.дело № 425/2012г. на ВАС. Именно те са юридическите факти, подлежащи на проверка от съда, за да бъде извършена преценка за осъществяване на хипотезата на правната норма. Не посочването им е съществено процесуално нарушение и нарушение на изискването за форма, което ограничава правото на защита на засегнатото лице и препятства съдебния контрол. Кога, къде и как…….. е попречил на полицейски орган да изпълни задължението си по служба, с какви негови фактически действия е станало това, какви са били задълженията по служба на присъстващите полицаи и в частност на издателя на заповедта, които са останали неизпълнени, не е описано в акта. Не е посочено и като изпълнено задължението на полицай Й. преди да пристъпи към задържане да предупреди лицето. Възможно е мотиви да бъдат извличани от други предхождащи документи, съдържащи се в преписката, но Заповед за задържане на лице № 288зз-206/Екз 2 от 06.08.2022г. не съдържа такова препращане. Недопустимо е за тази цел да бъдат ползвани само свидетелските показания, събрани във фазата на съдебното оспорване, тъй като същите не са част от подготвителните документи за издаването на процесната заповед за задържане.

На следващо място, предвид характера на задържането по чл.72, ал.1 т.2 от ЗМВР като принудителна административна мярка, с която се ограничава правото на придвижване на лицето, задържането следва да отговаря и на основния принцип за пропорционалност, възприет от законодателя при прилагане на всяко ограничение на основни права и свободи.

Съгласно чл.30, ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България всеки има право на лична свобода и неприкосновеност, като само в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт.

В настоящия случай, не се твърди каквато и да е неотложност на случая, наложила предприемането на задържането. Разпоредбата на чл.35, ал.1 от КРБ също 5 предвижда три равностойни по своето значение основания за ограничаване на правото на свободно напускане пределите на страната, които да се развият в законодателството - за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. В този смисъл е и предписанието на нормата на чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, която свежда допустимите основания за ограничаване на движението на граждани само до съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. Личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Мотивите следва да са конкретни и да не се опират на съображения за обща превенция.