Решение № 3667 от 07.06.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1525/2018
- Вид
- Решение № 3667
- Подписан
- 07.06.2018
- В сила
- 22.03.2019
- Състав
- РАЛИЦА БОРИСОВА ДИМИТРОВА, РОЗИНЕЛА ТОДОРОВА ЯНЧЕВА, АЛЕКСАНДРИНА ПЛАМЕНОВА ДОНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1, т.3, пр.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б. "б", пр.2 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ гр. София,
07.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Г.О., ІІ Б състав в публично заседание на
Четвърти юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА ДИМИТРОВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА при секретаря
Д. Шулева и в присъствието на
Прокурора като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр. дело N
1525 по описа за
2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на И.Б.Н. срещу решение от 02.05.2017г. на СРС, 82 състав, постановено по гр.д. № 22586/16г. в частта, в която са отхвърлени исковете му по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над 1000лв. до предявения размер от 7 000 лв. като частичен от 10 000 лв. и този по чл.86, ал.1 от ЗЗД до пълния предявен размер.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното решение е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита, че присъденото обезщетение от първоинстанционния съд е изключително малко по размер с оглед на обстоятелствата, довели да претърпените неимуществени вреди. Съдът безпричинно е присъдил такова по размер обезщетение без да изложи мотиви в тази връзка. Правилно е прието, че искът е основателен, но неправилно определен размера на обезщетението. Като обстоятелство, водещо до намаляване на обезщетението е прието, че срокът на наказателното преследване е година и три месеца, но е игнориран факта, че срещу него е повдигнат обвинение за престъпление с причиняване на средна телесна повреда, като жалбоподателят никога не е бил осъждан, има чисто съдебно минало и е бил притеснен и е чувствал дискомфорт. Сочи, че има събрани конкретни доказателства за точния обем на претърпените от него вреди. Съдът не е отчел относимите предпоставки, а е взел предвид като основание за намаляване на обезщетението факти, които не могат да обосноват присъдения му размер. Неправилно е интерпретиран предходен случай на забравен лаптоп в таксито, управлявано от жалбоподателя. Същите показания са събрани с оглед на твърдяното от ответника съпричиняване. Не е налице отрицателна предпоставка, която да обоснове намаляване на обезщетението за неимуществени вреди. Неправилно е посочено в обжалваното решение, че наказателното производство е било в рамките на разумните срокове, но това не означава, че жалбоподателят няма право на обезщетение за неоснователното обвинение.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него част и да уважи изцяло предявения иск за сумата от 7000 лв., както и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Прокуратурата на РБ. чрез представляващия я прокурор оспорва жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районният съд е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че на 21.05.2014г. около
14.45 ч. в гр. София на бул. „******“ в района на № 189 е станало ПТП между управлявания от него лек автомобил „Хюндай“, модел „Атос“ с рег.
№ ******и пешеходеца Д.П.. На 15.09.2014г. е привлечен като обвиняем по ДП № 11253/14г. и му е взета мярка за неотклонение „подписка“ за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. С постановление от 03.11.2014г. на СРП досъдебното производство е внесено в СРС с предложение да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК. С разпореждане на СРС от 29.01.2015г. мярката му за неотклонение е потвърдена.
С решение от 14.12.2015г. на СРС, 134 състав е признат за невиновен по повдигнатото обвинение, който съдебен акт е влязъл в сила на 30.12.2015г. През периода 15.09.2014г. до 30.12.2015г. е бил неоснователно привлечен като обвиняем за ангажиране на наказателната му отговорност. Присъствал е на всичките три съдебни заседания. През този период е станал затворен, неразговорлив на границата на асоциално поведение. Приятелката му го е напуснала, тъй като е решила, че не е подходящо да има до себе си обвиняем.
Личните му и служебни отношения са пострадали значително. Приятелите и близките му са го гледали с особен поглед, дистанцирали са се от него. Влошили са се отношенията му с родителите му, тъй като те са се срамували от него, започнали са скандали между тях и те са преустановили контактите и срещите с него. Чувствал, че е сочен с пръст и негласно е обявен за „престъпник“ от всички. Колегите му са научили за делото и че е привлечен като обвиняем и не са искали да контактуват с него, а когато се е налагало по служебни дела да го правят са се отнасяли с пренебрежение. През дългия период на несправедливо привлечен като обвиняем, а в последствие и подсъдим, не е могъл да работи качествено. Постоянното притеснение, липсата на здрав сън, липсата на лишен от стрес начин на живот е довело до това да се чувства отпаднал непрекъснато, да не може да издържа на работа повече от няколко часа, което е довело до понижаване на доходите. Изпаднал е в депресия. Твърди, че освен горните неимуществени вреди са му причинени и имуществени в размер на 1 062, 10 лв., изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защитата му в досъдебното и наказателно производство пред съда. Затова ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди като частичен иск от 10 000 лв., 1062, 10 лв. обезщетение за имуществени вреди, 224,
06лв. обезщетение за забава за периода 30.12.2015г. до 22.04.201г. върху главницата от 7000лв. като частичен иск от 320, 08лв., и за същия период сумата от 34 лв. обезщетение за забава върху главницата за имуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от 22.04.2016г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
В писмения отговор ответникът П.на РБ оспорва исковете. Оспорва иска за неимуществени вреди по размер с оглед тежестта на обвинението. Счита, че размерът му е значително завишен. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на твърдените неимуществени вреди. Прави възражение по чл.5, ал.1 от