Решение № 566 от 03.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. Бургас, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г.а Върбанова

К. Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от К. Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20222100502181 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от Д. К. К. с ЕГН **********, Н. Н. К.а с ЕГН ********** и „Агро Транспорт 1“ ЕООД с ЕИК ****, против Решение № 260042 от 27.10.2022г. по гр. д. № 270/21г. по описа на НРС, с което са уважени осъдителни искове с правна квалификация чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т.

3 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, сумата в размер на 5 608,82 евро (пет хиляди шестстотин и осем евро и 82 евроцента), представляваща дължима и неизплатена главница по Договор за банков потребителски заем на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) № **** от 14.05.2013г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2020г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 485,62 евро (четиристотин осемдесет и пет евро и 62 евроцента), представляваща договорна лихва върху редовна главница, дължима за периода от 30.05.2019г. до 27.02.2020г., и сумата в размер на 183,01 евро (сто осемдесет и три евро и 01 евроцента), представляваща лихва върху просрочена главница, начислена за периода от 30.05.2019г. до 27.02.2020г. Искът за сумата в размер на 110,44 евро (сто и десет евро и 44 евроцента), представляваща дължими разходи за уведомяване, е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение разноските са възложени в тежест на ответниците съобразно уважената част на иска.

Жалбоподателят излага съображения, че първоинстанционното решение е неправилно. На първо място посочва, че не следва да се присъждат разноски 1 в полза на банката ищец за направените от нея разноски в хода на заповедното производство, тъй като в това производство съдът бил приел, че не е налице настъпила предсрочна изискуемост и е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се противоречие на мотивите на първостепенния съд , че е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост на процесното вземане, позовавайки се евентуално на съобщаването на страните за това с исковата молба, а в заповедното бил приел, че не е осъществено редовно връчване на уведомленията от ЧСИ. Твърди, че наказателната лихва в размер на 22,80 % противоречи на морала и представлява неравноправна кауза. Твърди се, че е налице съществено разминаване на търсените суми от банката по таблица в заповедното производство и по данните в обстоятелствената част на исковата молба.

Твърди се, че със Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. - чл.

4, 5 и 6 е налице мораториум върху вноските по кредити, следователно не следва да се изчисляват лихви и главници в този период. Твърди се, че относно „Осреднен депозитен индекс" (ОДИ), чрез който се определя лихвата по кредита, няма данни как се формира, къде се публикува и как се променя на месечна или дневна база. Твърди се недопустимост на предявените искове, тъй като искът по настоящото дело следва да се подаде в едномесечен срок от съобщението за отхвърлително разпореждане на заповедния съд, а в настоящия казус исковата молба била подадена над 1 година след постановяването на разпореждането по ч.гр.д. № 194/2020г. по описа на НРС.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.

Претендират се разноски и не се сочат доказателства.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор подаден от „УниКредит Булбанк“ АД, в който са изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че първоинстанционния съд правилно е присъдил разноските за заповедното производство в полза на банката. Изложени са доводи за законосъобразно обявена предсрочна изискуемост на задълженията по кредита. Поддържа се становището, че възраженията за неравноправност на клаузи от договора за кредит са неоснователни, като са изложени подробни аргументи. Твърди се, че кредиторът е банка по смисъла на чл. 2 ЗКИ, а не представлява финансова институция по смисъла на чл. 3 от същия, поради което редакцията на чл. 6 от ЗМДВИП не била приложима спрямо банките. Твърди се, че индексът, упоменат в чл. 4 във вр. с чл. 9.3.2. от ОУ, и използван за изчисляване на лихвите по кредити във валута е EURIBOR чието действие не било преустановявано към настоящия момент.

Възражението за недопустимост на исковата молба като неподадена в срок, се оспорва като неоснователно, тъй като уведомяването относно възможността за предявяване на осъдителна претенция след отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение било осъществено с Разпореждане № 261169 от 17.06.2020 г., което било редовно връчено на 20.01.2021 г., от която дата и започвал да тече срока за предявяване на осъдителен иск. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и не се сочат доказателства.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща 2 на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 422 ГПК, по исковата молба на „УниКредит Булбанк“ АД, срещу Д. К. К., Н. Н. К.а и „Агро Транспорт 1“ ЕООД.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че на 14.05.2013г. между кредитора „УниКредит Булбанк“ АД, от една страна, и кредитополучателя Д. К. К. и съдлъжниците Н. Н. К.а и „Агро Транспорт 1“ ЕООД, от друга страна, е сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ****, по силата и в изпълнение на който кредиторът е изпълнил задължението си като на 14.05.2013г. е превел по банкова сметка na кредитополучателят кредита в размер на 10 500 евро, който от своя страна се е задължил да върне кредита в срок до 14.05.2023г. чрез заплащане на месечни погасителни вноски, включващи главницата по кредита, договорената лихва и таксите по обслужване на кредита. Кредитополучателят не е изпълнил задължението си по договора като не е изплатил на уговорените падежи през периода от 30.06.2019г. до 30.12.2019г. седем погасителни вноски по дължимата главница в общ размер на 596,49 евро, както и осем вноски, включващи договорната лихва с падежи през периода от 30.05.2019г. до 30.12.2019г. в общ размер на 485,62 евро. Поради изпадането си в забава е начислена и лихва в размер на 183,01 евро общо за периода от 30.05.2019г. до 27.02.2020г. На основание чл.17 от договора за кредит ищецът-кредитор е обявил на 18.01.2020г. непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, когато дължимият размер на главницата е бил в размер на 5 012,33 евро, като за целта е изпратил до кредитополучателя и съдлъжниците покани чрез частен съдебен изпълнител, връчени по реда на чл.45 и чл.46 ГПК, за което действие е извършил разходи в размер на 110,44 евро. При условията на евентуалност счита, че поканите са връчени, респ. предсрочната изискуемост е настъпила, с връчването на исковата молба по настоящото дело. След изпращане и връчване на поканите, кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 194/2020г. по описа на Несебърския районен съд, който с разпореждане № 528 от 28.02.2020г., постановено по това дело, е отхвърлил искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.

Тримата ответници са подали отговор на исковата молба, в който заявяват, че отричат да е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, тъй като ответниците не са били уведомявани; отчитат и несъответствие между сумите по главницата, посочени като дължими в изпратените им покани, и тази, посочена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Оспорва се размерът на лихвите с оглед твърдението, че банката едностранно е повишавала лихвените проценти по кредита, а клаузите от договора за кредит, с които са уговорени лихвите, са нищожни, тъй като са неравноправни, те не са индивидуално уговорени. Отричат да е настъпила 3 предсрочната изискуемост на кредита, тъй като тя не е била обявена, респ. кредитополучателят и съдлъжниците не са били надлежно уведомени, като отричат възможността предсрочната изискуемост на кредита да настъпи с получаване на исковата молба предвид, че тя трябва да е настъпила преди предявяването на иска или на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В самите изпратени до длъжниците покани пък липсват размер на дълга, просрочията, моментът на настъпване на предсрочната изискуемост.

Ответниците са направили искане за привличане като трето лице помагач на „******“ град София, с когото е сключена застраховка „кредитна протекция“ на основание т.9.6 от договора за кредит.

С определение от

17.01.2022г., постановено по делото, първоинстанционния съд е допуснал пивличането като трети лица-помагачи на тримата ответници „*****“, Клон Бъгария КЧТ и „*****“, Клон Бъгария КЧТ.

За да се произнесе по въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.

Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства.

Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледано във връзка с чл. 6, ал. 2 ГПК, по отношение проверката на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е обвързан от изрично посочените във въззивната жалба въпроси, чието разрешение е провокирало въззивниците да поискат преразглеждането им.

Неоснователни са възраженията на въззивника, че заявените суми в заповедното производство са различни от тези които се твърдят в исковата молба по чл. 422 ГПК. Налице е изискуемата от закона идентичност на вземането, което е предмет на делото. Видно от разписката исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Законосъобразни са изводите на първостепенния съд, че длъжниците са уведомени за настъпването на предсрочната изискуемост. В разписките е посочено, че книжата са получени от Н. К.а, което тя е удостоверила с подписите си, и че връчването е осъществено на 17.12.2019г., което означава, че на кредитополучателя Д. К. К. поканата е връчена при условията на чл.46 ГПК, а на съдлъжника Н. К.а тя е връчена лично – чл.45 ГПК. Н. К.а е съпруга на Д. К. К., който от своя страна е управителя и едноличен собственик на капитала на „Агро Транспорт 1“ ЕООД.

4

По отношение на възраженията за нищожност на нищожност на клаузите по договора и общите уговорени, касаещи формирането на лихвите и едностранната промяна на лихвените нива, настоящата въззивна инстанция намира, че същите са неоснователни. Банката не е изменяла едностранно лихвения процент по настоящия договор и нищожността на тази клауза не влияе на крайния извод по настоящото дело, до колкото вземането предмет на делото не зависи от упражняването на това право от страна на банката. Не са налице основания за пълната нищожност на договра за кредит.