Решение № 2180 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2180 гр. С., 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110133913 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 203480/11.06.2025г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 234450/04.07.2025г. на СРС, както и в съдебно заседание, проведено на 27.01.2026г., подадена от А. В. Я. срещу „Топлофикация С.“ ЕАД.

Ищецът А. В. Я. чрез адв. К. С. – АК-С., е предявил срещу ответника „Топлофикация С.“ ЕАД иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че А. В. Я. не дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД сумата от 4650,00 лева, равностойни след 01.01.2026г. на 2377,51 евро, представляващи главници за доставена топлинна енергия за периода 01.01.2006г.-30.04.2013г. и 01.05.2017г.-30.04.2022г., дължими във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент в град С., ж.к.

„***********“, бл. 47Б, вх. 1, ап. 10, инсталация № ***********.

Ищецът твърди, че на негово име за топлоснабдения имот била открита партида, като получавал ежемесечно писма, съобщения и фактури за претендирани спрямо него суми. Така той получил съобщение към фактура, с което ответното дружество претендирало спрямо него 11958,09 лева за главници и лихви за топлинна енергия и дялово разпределение до 13.04.2025г. Тези съобщения съставлявали покана за плащане. Твърди, че не дължи част от тази сума, дължима за периода до 30.04.2022г., изключая периода 01.05.2013г.-30.04.2017г.

/гр.д.11879/2018г. на СРС/, която според него възлиза общо на 4650,00 лева, тъй като тя била погасена по давност. Опитите да уреди доброволно и извънсъдебно спора не дали резултат.

В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не се явява, като се представлява от адв. С., който поддържа предявения иск, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Н.П. е подало Отговор на исковата молба, вх. № 275223/15.08.2025г. на СРС, с който оспорва претенциите на ищеца като недопустими и неоснователни. Твърди, че за ищеца липсва правен интерес от завеждане на делото, тъй като не били представени доказателства за наличието на процесните задължения. Дружеството не търсело плащане на вземания, 1 погасени по давност. Исковата молба и петитумът ú били формулирани неясно, като не можело да се установи коя е сумата, претендирана като недължима. За вземанията за периода м.05.2013г.-м.04.2016г. вече било водено и приключено съдебно производство – ч.гр.д. № 65283/2017г. и гр.д.11879/2018г. на СРС. По отношение на основателността се обосновава, че ищецът е потребител на топлинна енергия и между него и дружеството е налице облигационно отношение за доставка на такава. Сочи, че е възможно част от вземанията да са погасени по давност, но не може да вземе категорично становище по този въпрос, тъй като в исковата молба не бил посочен конкретен период. Давността не водела до погасяване на самото вземане, а до погасяване на възможността то да бъде принудително изпълнено. Сочи, че ответникът не е давал повод за завеждане на делото, поради което моли по отношение на разноските да бъде приложен чл. 78, ал. 2 ГПК. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът се представлява от юрк. Диана Дженкова / юрк. Ния Соларова, които оспорват предявения иск, включително в хода на устните състезания.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да бъдат разгледан по същество.

Въведените от ответника доводи за недопустимост, включително във връзка с естеството на погасителната давност и наличието на правен интерес, не могат да бъдат споделени. Действително фактическият състав на погасителната давност по смисъла на чл.

110 и сл. ЗЗД включва в себе си няколко елемента. На първо място е необходимо бездействие на кредитора по отношение реализацията на притежаваното от него право, което да е продължило определен от закона период от време. На второ място, тъй като давността, съобразно чл. 120 ЗЗД, не се прилага служебно, е необходимо и волеизявление от страна на длъжника, че иска да се ползва от нея в отношенията си с кредитора. Това изявление може да бъде направено само тогава, когато титулярят на вземането, за което е изтекла давността, иска да му бъде изпълнено. Така и: ТР 3-2012-ОСГТК, р. 186/19.06.2013г.-гр.д.927/2012г.ІVг.о. Действително, по аргумент от чл. 118 ЗЗД, с погасяването на вземането по давност то продължава да съществува, но е лишено от съдействието на държавната принуда за реализирането си и зависи единствено от добрата воля на длъжника – то вече е единствено и само изпълняемо, но не и изискуемо. Длъжникът може винаги, когато кредиторът поиска от него изпълнение, да му противопостави погасяването на вземането по давност и правомерно да откаже да изпълни. Това свое право той може да въведе и в образуван срещу му процес чрез възражение. След изтичането на давността няма законова пречка длъжникът, вместо да чака съответни активни действия на кредитора, срещу които да възрази, да предяви срещу своя кредитор иск да бъде признато за установено със сила на пресъдено нещо между двамата, че кредиторът му не може да претендира повече тези вземания от него. Затова и когато длъжникът предяви отрицателен установителен иск, основан на изтекла давност, той цели да се отрече не това, че самото вземане съществува, макар и вече неизискуемо, а че не съществува правото на кредитора да го търси от него. В мотивите на ТР 8-2012-ОСТК изрично е посочено, че правният спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейна права. Всяка от двете страни разполага с правото на иск, за да може да защити това свое право, което според нея се накърнява от спора. Оттук всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. Предявявайки отрицателен установителен иск относно това, че задължението му към топлоснабдителното дружество е погасено по давност, ищецът защитава позицията и се домогва да установи със сила на 2 пресъдено нещо, че притежава правото да възразява срещу претенциите на ответника, тъй като последните са погасени по давност, съответно, че кредиторът не може повече да иска от него изпълнение за тях. Решаващият делото съдебен състав следва да тълкува изразената в исковата молба воля за разрешаване на съществуващия правен спор. Позовавайки се на давност, ищецът се домогва до установяване, че не дължи, но не защото не съществува задължение, а защото то е погасено по давност, т.е. да бъде констатирано, че в неговия патримониум е възникнало правото правомерно да отказва изпълнение, съответно кредиторът е загубил правото си на иск в материален смисъл (притезанието), т.е. той повече не може да иска от длъжника да плати, включително да го кани за това.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за ответника. Същият следва пълно и главно да установи, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват и са дължими и изискуеми. Във връзка с евентуалното им погасяване по давност ответникът следва да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране/прекъсване на погасителната давност за тях. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

По делото не се спори, че между страните е налице облигационно отношение за доставка на топлинна енергия до описания в исковата молба имот /л. 54/, както и не се спори относно това, че в тази връзка с доставената до него топлинна енергия е начислена сумата от 4650,00 лева, равностойни след 01.01.2026г. на 2377,51 евро, представляваща главници за доставена топлинна енергия за периода 01.01.2006г.-30.04.2013г. и 01.05.2017г.-30.04.2022г.

/л. 82/.

От представените по делото заверени преписи и справки става ясно, че ч.гр.д. № 65283/2017г. на СРС и гр.д. № 11879/2018г. на СРС имат за предмет вземания за главница за топлинна енергия за периода м.05.2013г.-м.04.2016г., т.е. извън тези, предмет на настоящото производство.

Съобразно чл. 33 от ОУ на дружеството, задължението за доставена топлинна енергия е следвало да се плати в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. По силата на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМИДВИПОРНПП и §13 ПРЗ на ЗИДЗЗдр, обн. ДВ, бр. 44 от 2020г., давността за вземанията е била спряна в периода март-май 2020г. Но и при това положение тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и ТР 3/2011-2012-ОСГТК за поголямата част от задълженията е изтекла на преди подаването на исковата молба на 11.06.2025г. Задълженията за м.04.2022г. обаче, възлизащи съобразно представената от ответника справка /л.53/ на 95,67 лева / 48,92 евро, обаче са с падеж на 14.06.2022г., т.е. давността за тях ще изтече на 14.06.2025г., а исковата молба е подадена преди това – на 11.06.2025г. Изтичането на давността в хода на процеса е ирелевантно, доколкото на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД тя не тече докато трае съдебното производство по оспорване на вземането от страна на длъжника /така р.50017/27.03.2023г.-гр.д.720/2022г.-IVг.о., ВКС/.

Затова за вземането на м.04.2022г. давността не е изтекла и искът за нея следва да се отхвърли. За останалите суми - 4554,33 лева / 2328,59 евро искът е основателен, доколкото по делото не бяха ангажирани доказателства, обосноваващи извод, че давността за тях не е изтекла.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и двете страни, които своевременно са заявили претенции в тази насока.

Ищецът е доказал разноски в общ размер от 686,00 лева / 350,75 евро, от които, съобразно изхода от спора, в негова полза следва да се присъдят 671,89 лева / 343,53 евро.

3

В полза на ответното дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2,10 евро, изчислено пропорционално съобразно изхода от делото от пълно такова в размер на 102,26 евро.

Неоснователно е искането на ответната страна да бъде освободена от разноски по делото, съответно в нейна полза да бъдат присъдени такива, тъй като не била дала повод за завеждане на делото. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските по делото се възлагат върху ищеца тогава, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането му и признае предявения иск. В настоящия случай липсва признание на предявения иск. Освен това, поддържайки извънсъдебно позицията си за дължимост на процесните суми /л. 17-18, л. 48-49/, е дал повод за завеждане на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. В. Я., ЕГН **********, от град С., не дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., сумата от 4554,33 лева, равностойни след 01.01.2026г. на 2328,53 евро, представляващи главници за доставена топлинна енергия за периода 01.01.2006г.-30.04.2013г. и 01.05.2017г.-31.03.2022г., дължими във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „***********“, бл. 47Б, вх. 1, ап. 10, инсталация № ***********, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 4554,33 лева / 2328,53 евро до пълния му предявен размер от 4650,00 лева / 2377,51 евро и за периода 01.04.30.04.2022г.