Решение № 710 от 16.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 710 гр. Бургас, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря K.M. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20252120202758 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на „***“ ООД, ЕИК ***, представлявано от Р. Я. Р.-Н., ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 827511-F816644 /19.05.2025 г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП Бургас, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл.2, ал. 2 от Наредба № Н13 от 2019 г.на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложено административно наказание - „имуществена санкция”, в размер на 500 лева/255.65 Евро.

В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподателя, се явява представител. Молят НП, да бъде отменено. Правят искане за разноски.

За ответника по жалбата, редовно призовани, не се явява представител.

Не сочат доказателства. Не правят искане за присъждане на разноски.

Жалбата е депозирана в законовия срок за обжалване на наказателното постановление и е процесуално допустима.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона с оглед на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от 1 фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от служители в ТД на НАП – Бургас, проверяващите установили, че фирмата – жалбоподател, като осигурител е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация образец 6 в ТД на НАП - Бургас за месец ОКТОМВРИ 2024г.

Декларация образец 6 съдържа данни за данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", следва да се подаде в срока за подаване на декларация Образец № 1, както следва - А) до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; Б) при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок (25-то число) - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

Декларацията е следвало да бъде подадена до 25.11.2024 г. Декларацията е подадена по Интернет с квалифициран електронен подпис / КЕП/ на 07.01.2025г. и приета с вх. № 020002533004740.

До лицето е изпратена покана за явяване в ТД на НАП Бургас за съставяне на акт за административно нарушение /АУАН/ АУАН cep. AN № F816644/03.04.2025 г., бил съставен.

След връчване на АУАН, административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл.2, ал. 2 от Наредба № Н-13 от 2019 г.на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложено административно наказание - „имуществена санкция”, в размер на 500 лева. В атакуваното НП е било възпроизведено съдържанието на акта.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

2

Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, поради следните съображения:

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал.

1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа.

Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител.

Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.

Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за 3 установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Има практика в този смисъл на АдмС-Бургас, където се приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове.

В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че задължението на лицето за подаване на декларация е било в срок до 25.11.2024г, то от 26.11.2024г., жалбоподателят е изпаднал в забава. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия работен ден след датата, следваща последния срок, а именно 26.11.2024г.

Видно от представените по делото доказателства, АУАН е бил съставен на 03.04.2025г, т.е. след предвидения в Закона срок.

Тук следва да се подчертае, че пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.

Това обстоятелство, а именно съставянето на АУАН след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН се явява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.

Съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а наказателното постановление следва да се 4 отмени, като процесуално незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски.

В настоящия случай, НП е отменено, поради което АНО следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, които процесуалният представител изрично е поискал. Предвид обстоятелството, че последният не е посочил конкретна сума, съдът ги определи, в размер на 200 Евро.

Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 827511-F816644 /19.05.2025 г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП Бургас, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. против „***“ ООД, ЕИК ***, представлявано от Р.Я.Р.-Н., ЕГН: **********, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл.2, ал. 2 от Наредба № Н-13 от 2019 г.на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 500 лева/255.65 Евро.

ОСЪЖДА Заместник директор на ТД на НАП Бургас, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. да заплати на „***“ ООД, ЕИК *** сумата от 200 / двеста / Евро за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5