Решение № 240 от 02.03.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Пазарджик, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20255220103353 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Н. В. Р., ЕГН **********, с адрес: *******, чрез пълномощника адвокат Л. К., със съдебен адрес: *****, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4.

В исковата молба се твърди, че при извършена на 25.08.2025 г. официална справка за кредитна задлъжнялост към банките и финансовите институции в информационната система, организирана и поддържана от БНБ, ищецът установил, че поради редовно подавана от ответното др ужество информация е включен в Централния кредитен регистър като кредитополучател, който не е обслужвал кредитите си над 360 дни по два броя кредити с идентификатор EOSDP000000001242538 и EOSDP000000001238858. Сочи, че първото вземане било по Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКарт/РайКарт+Dir.bg № 0809150271119530 от 15.09.2008 г. с главница 1 104,00 лева и начислени лихви към 25.08.2025 г. в размер на 1 538,00 лева или с обща кредитна експозиция в размер на 2 642,00 лева.

Второто вземане било по Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa/MasterCard № 0809150271115530 от 15.09.2008 г. с главница 987,00 лева и начислени лихви към 25.08.2025 г. в размер на 1 415,00 лева или с обща кредитна експозиция в размер на 2 402,00 лева. Твърди, че по силата на договор за цесия от 25.04.2012 г. ответното дружество, в качеството на цесионер, придобило вземанията по двата договора. Излага, че за вземанията били образувани две заповедни производства - ч.гр.д. № 70/2017 г. и ч.гр.д. № 3602/2016 г. пред Районен съд – Пазарджик. По същите били издадени два изпълнителни листове с № 852/23.03.2017 г. и с № 1

3122/07.12.2016 г., въз основа на които ответното дружество образувало изп. дело № 967/2017 г. по описа на ЧСИ Даскалов. Ищецът не бил уведомен редовно за издадените заповеди за изпълнение по цитираните заповедни производства, поради което оспорил вземанията по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. По възраженията му били образувани в.ч.гр.д. № 695/2024 г. и в.ч.гр.д. № 816/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, като същите били уважени, съответно издадените два броя заповеди за изпълнение били обезсилени, а делата върнати на Районен съд – Пазарджик за продължаване на производствата с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В указания срок ответното дружество не предявило вземанията си по съдебен ред, поради което съдът обезсилил издадените изпълнителни листове. След като съдебният изпълнител бил уведомен за обезсилването, същият прекратил изпълнителното дело. Излагат се твърдения, че вземанията по договорите, сключени с Райфайзен банк с номера - № 0809150271119530 от 15.09.2008 г. и № 0809150271115530 от 15.09.2008 г., били погасени по давност. Двата договора били със срок на действие от три години или до 15.09.2011 г. Счита, че в случай, че по тези договори имало усвоени суми, във всички случаи вземанията на банката биха били изискуеми най-късно до 15.09.2011 г., след която започвало да тече петгодишния давностен срок. Твърди, че този срок нито е бил прекъсван, нито е бил спиран, съответно го намира за изтекъл към датата на предявяване на иска, а задълженията на ищеца били погасени по давност. Същите били придобили ново качество – на „естествени“ вземания, поради което отправя изрично изявление за изтекла погасителна давност на вземанията по смисъла на чл. 110 от ЗЗД. Обосновава правния си интерес от завеждане на иска с твърденията, че е включен като нередовен длъжник в специалния регистър на БНБ по заявление на ответното дружество, което предоставя на БНБ редовно такава информация. Същевременно посочва, че няма предвидена възможност да се извършват вписвания по искане на длъжниците, нито БНБ има правната възможност да коригира подаваната от финансовите дружества информация. Уважаването на исковете щяло да доведе до задължение на ответника да коригира подаваната ежемесечна информация до БНБ по отношение на него. Отправено е искане до съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че ищецът не дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумата в общ размер от 2 642,00 лева по Договор №

0809150271119530 от

15.09.2008 г., с идентификатор

EOSDP000000001242538, включваща 1 104,00 лева – главница и 1 538,00 лева – начислени лихви, както и сумата от общо 2 402,00 лева п о Договор № 0809150271118530 от 15.09.2008 г., с идентификатор EOSDP000000001238858, включваща 987,00 лева - главница и 1 415,00 лева – начислени лихви, поради погасяването им по давност.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който не оспорва, че е придобил вземанията по процесните два договора за кредит въз основа на Договор за цесия от 25.04.2012 г., сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Възразява срещу допустимостта на предявения иск, тъй като липсвал правен интерес от предявяването му от страна на ищеца, като абсолютна процесуална предпоставка. Намира, че подаването на информация в ЦКР на БНБ представлявало нормативно задължение на дружеството съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 22 на БНБ от 2

16.07.2009 г. за ЦКР. Същата задължавала всички кредитни институции, титуляри на вземания по договори за кредит, да подават информация за състоянието на кредита до ЦКР за периода до крайното му погасяване. Според чл. 19, ал. 2 от Наредбата, информацията в регистъра касаела кредитната задлъжнялост на клиентите, включваща данни както за текущото състояния на кредитите, така и за просрочията по активни и погасени кредити. Сочи, под „активен“, по смисъла на разпоредбата, бил кредитът, вземанията по който не били изцяло погасени, като кредитът оставал активен до окончателното му погасяване. Намира, че вписването на задължението в ЦКР било нормативно определено задължение на ответното дружество и не навлизало в материалната сфера на ищеца, както и не представлявало действие насочено към принудително изпълнение на вземането. Счита, че в Наредбата не било разписано под „погасяване“ да се има предвид погасяване различно от погасяването чрез плащане. С оглед целта на създаване и поддържане на ЦКР той следвало да съдържа ясна и точна информация относно кредитната задлъжнялост на лицата, а погасяването на вземането по давност имало за резултат единствено отпадането на правото на принудително изпълнение за кредитора, но не и заличаването на задължението като недължимо. Намира, че фигурирането на задължението в ЦКР не обосновавало правния интерес на ищеца от воденето на настоящото производство, в рамките на което да бъде установена недължимостта на вземанията, поради погасяването им по давност. Сочи, че вземането продължавало да съществува като естествено и длъжникът продължавал да дължи, но възможността да бъде изпълнено била ограничена само до доброволното му изпълнение съгласно чл. 118 от ЗЗД.

Сочи, че дори отказът да се заличи едно неиздължено задължение, макар и покрито с давност, не било в противоречие с изискванията за поддържане на актуални данни в ЦРК, тъй като самото задължение не било погасено.

Извънсъдебното позоваване на едно превърнало се в естествено вземане, включително поканата за неговото издължаване, не представлявало повод за предявяване на иска за отричане правото на принудително изпълнение.

Допълнително излага, че към настоящия момент не било налице висящо изпълнителното производство, като в нито един момент не били предприемани действия, които да накърнят правната сфера на ищеца, обуславящи наличието на правен интерес от предявяване на иска. Сочи съдебна практика, според която след като не се предприемали съдебни мерки за процесните вземания: действия по издаване на изпълнителен титул или образуване на принудително изпълнение, макар да било налице неотписване на вземането от информационната система на кредитора, това не обуславяло необходимост длъжникът да се защити чрез предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането. Поради това счита, че не била налице една от абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иска, а именно наличието на правен интерес. Излага, че дори предприемането на изпълнителни действия или предявяване на иск от страна на кредитора срещу ищцовата страна с предмет процесното вземане, също не би обосновало правен интерес от предявяване на исковете у последния, тъй като можел да се защити ефективно, като възрази за изтекла давност в рамките на съответното производство. Предвид твърденията на ищеца, че не били предприети действия по принудително изпълнение, намира, че от страна на ответника не били засегнати по какъвто и да начин правата му. Намира, че 3 между страните липсвало спорно право, респективно за ищеца липсвал правен интерес от водене на иска и същият се явявал недопустим, поради което моли производството по делото да бъде прекратено. В случай, че искът се приеме за допустим и при условията на евентуалност изрично заявява, че признава иска за основателен, доколкото действително възможността за принудително изпълнение на вземането била погасена по давност. Предвид признанието на иска по отношение на вземанията, както и това, че ответникът не бил дал повод за завеждане на същия, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, отправя искане направените по делото разноски да останат в тежест на ищеца. В условията на евентуалност, възразява за прекомерност на претендираните от ищцовата страна разноски с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа искова молба и моли за уважаването й с присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител и не взема становище извън подадения отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от приобщените по делото писмени доказателства, че на 15.09.2008 г. ищецът Н. В. Р., ЕГН ********** е сключил с третото неучастващо по делото лице – „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК 831558413 следните договори: 1/ Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa/MasterCard № ***** от 15.09.2008 г. и 2/ Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКарт/РайКарт+Dir.bg № 0809150271119530 от 15.09.2008 г.

По силата на Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa/MasterCard № *****/15.09.2008 г., банката е издала кредитна карта на ищеца и му е предоставила кредитен лимит в размер на 600,00 лева, като е договорено ползваната от ищеца сума да се олихвява с лихвен процент на годишна база при условията на чл. 6 от договора. По силата на Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКарт/РайКарт+Dir.bg № 0809150271119530/15.09.2008 г., банката е издала кредитна карта на ищеца и му е предоставила кредитен лимит в размер на 500,00 лева, като е уговорено ползваната от ищеца сума да ее олихвява с лихвен процент на годишна база при условията на чл. 6 от договора. С чл. 41 и чл. 42 от раздел V от двата договора, страните се уговорили, че договорите за кредит влизат в сила от датата на подписването им и връчването на кредитните карти, като срокът на договорите е определен на 3 години от влизането им в сила. Същите се подновяват автоматично за нов период, в случай че картодържателят не е в просрочие към момента на изтичане валидността на картата и не е уведомил писмено банката, че отказва картата му да бъде подновена.

Между страните не е спорно и обстоятелството, че по силата на Приложение № 1 от 25.04.2012 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД от 03.01.2011 г., процесните вземания по посочените 4 два договора за кредит са прехвърлени от първоначалния кредитор на ответното дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.