Решение № 4982 от 17.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4982 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Т.ова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100511488 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по 2 бр. въззивна жалба на ищеца С. П. В., с идентично съдържание, срещу решение № 16501/04.09.2025г., постановено по гр. дело № 59329/2024г. по описа на СРС, 34-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника Х. И. К. искове по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че С. П.

В. не дължи на Х. И. К., сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление, ведно със законната лихва от 06.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 1 200 лева – разноски за възнаграждение на повереник, за които вземания по НОХД № 11017/2024г. по описа на СРС, вр. ВНОХД № 3685/2016г. е издаден изпълнителен лист от 13.06.2017г. и образувано и.д. № 20198530400030 по описа на ЧСИ А.Д., рег. № 853 в регистъра на КЧСИ, с район - СГС, поради изтекла погасителна давност.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Позовава се на чл. 433, т. 8 ГПК. Намира, че с категоричност по делото било установено погасяването по давност на вземанията по изпълнителния лист от 13.06.2017г., издаден по НОХД № 11017/2014г. по описа на СРС, 9-и състав, НО и образуваното и.д.

20198530400030 по описа на ЧСИ А.Д.. Оспорва прекъсването на давността, последното изпълнително действие било запорът, наложен на 05.02.2019г. Новата 1 давност започвала да тече само при надлежно извършено изпълнително действие позовава се на задължителната съдебна практика по т. 10 ТР № 2/2013г. ОСГТК на ВКС, давността прекъсвала при нови изпълнителни действия, а не при нова молба за образуване на изпълнително дело. От образуването на и.д. № 20198530400030 по описа на ЧСИ А.Д. мече изминал период от повече от 5г. Намира, че с мотивите на обжалваното решение бил „запечатан“ като вечен и доживотен длъжник. Намирал се в омагьосан кръг, очертан от нелегитимни ГПК, ЗЧСИ, ЗА. Сочи, че съгласно § 4 ПЗР на КРБ същите следвало да се приемат в едногодишен срок по § 3, ал. 2 ПЗР, начиная от влизането в сила на основния закон – 13.07.1991г. и несъществувала възможност законодателната власт да „наваксва“ в друго време, по-късно от посоченото. В случая ЗА бил обнародван 2004г., ГПК – 2007г., ЗЧСИ – 2005г., т.е. след преклузивния за това срок. Налице било погасено право и не можел да остане незабелязан фактът на извършеното впоследствие без основание. Посочения ГПК и закони били противоконституционни и нищожни и не пораждали правни последици, поради което не можело да се изисква същите да бъдат спазвани. Позовава се на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 КРБ. Твърди, че СРС бил частна компания, вписана в регистрите на САЩ, с платен данък към Американския търговски регистър. Поради това бил лишен от държавновластнически правомощия и СРС нямал правото да прилага законите и ГПК.

Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения отрицателен установителен иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Х. И. К., чрез адв. П., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Обжалваното съдебно решение било правилно и законосъобразно. Споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Същото е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда, от законен състав, при спазване на писмената форма и яснота на мотивите на акта. Напълно неоснователни са изложените от въззивника твърдения по отношение на статута на Софийски районен съд. Напълно неоснователни са и твърденията му, че СРС нямал правото да прилага ГПК и останалите посочени нормативни актове на посоченото от въззивника основание. В тази връзка въззивният съд посочва, че посоченият текст на § 4 ПЗР на КРБ се отнася до устройствените закони, касаещи определената с Конституцията организация на съдебната власт – в случая ЗСВ, с който се извършват подготвителните действия за задействането на новата организация на съдебната власт. Изграждането на организацията на съдебната власт предхожда приемането на процесуалните закони, респ. въвеждането в действие на триинстанционното съдебно производство. В този смисъл се е произнесъл и Конституционният съд с Решение № 7/11.07.1994г. по к.д. № 2

10/1994г.

Решението по гр.д. № 38511/2022г. по описа на СРС, 155-и състав, с което исковете на ищеца по чл. 439 ГПК за вземанията по същия изпълнителен лист, предявени срещу ответника, били отхвърлени, влязло в законна сила на 13.09.2024г., преди депозирането на настоящата искова молба в съда, поради което не е налице недопустимост на съдебното решение и на това основание, а въпросът касае основателността на предявения в настоящото производство иск.

Решението на СРС е правилно на поддържаните с въззивната жалба основания, като във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По делото е представено решение № 15378/08.08.2024г. по гр.д. № 38511/2022г. по описа на СРС, 155-и състав, влязло в законна сила на 13.09.2024г., с което бил отхвърлен предявеният от ищеца С. П. В. против ответника Х. И. К. иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника К. сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление, ведно със законната лихва от 06.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 1 200 лева – разноски за възнаграждение на повереник, за които вземания по НОХД № 11017/2024г. по описа на СРС, вр. ВНОХД № 3685/2016г. е издаден изпълнителен лист от 13.06.2017г. и образувано и.д. № 20198530400030 по описа на ЧСИ А.Д., рег. № 853 в регистъра на КЧСИ, с район - СГС, поради изтекла погасителна давност.

Настоящият съдебен състав, при зачитане на силата на пресъдено нещо на същото влязло в сила съдебно решение по чл. 297 и 298 ГПК приема, че към устните състезания по гр.д. № 38511/2022г., които видно от съдържанието на решението били проведени на 16.05.2024г. вземанията на ответника К. по процесния изпълнителен лист не били обхванати от погасителна давност. С отхвърлянето на исковете по чл. 439 ГПК като неоснователни съществуването на правото на принудително изпълнение било съдебно признато. От влизането в сила на това решение – на 13.09.2024г. започнала да тече новата давност. Ефектът е на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.

По предявените в настоящото производство искове по чл. 439 ГПК ищецът може да се позовава единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в първото производство - по гр.д. № 38511/2022г. по описа на СРС, 155-и състав.

В разглеждания казус от влизане в сила на решение № 15378/08.08.2024г. по гр.д. № 38511/2022г. по описа на СРС, 155-и състав, на 13.09.2024г. до предявяването на исковата молба по настоящото дело на 08.10.2025г. давностният срок не е изтекъл.

3

Такива са и изложените от СРС мотиви.

Първоинстанционният съд не е излагал мотиви, основани на спиране и прекъсване на давността с изпълнителни действия или молби на взискателя (такива са излагани от 155-и състав на СРС в решението по гр.д. № 38511/2022г.). От влизане в сила на решение № 15378/08.08.2024г. по гр.д. № 38511/2022г. по описа на СРС, 155-и състав, до депозирането на исковата молба по настоящото дело в съда на 08.10.2024г. е изтекъл период, чиято продължителност е по-кратка от месец, поради което първоинстанционният съд правилно приел, че искът е очевидно неоснователен.

По гореизложените мотиви давността не е изтекла към завеждането на исковата молба в съда на 08.10.2024г. Изводите на двете инстанции съвпадат. Обжалваното решение, с което исковете по чл. 439 ГПК са отхвърлени, е правилно и законосъобразно, предвид на което следва да бъде изцяло потвърдено, като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща и към изложените от СРС мотиви.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски за пред въззивната инстанция има въззиваемата страна – ответникът Х. И. К.. Същата претендира и доказва сторени пред СГС разноски в размер на 306.78 евро – заплатено адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да й бъдат присъдени.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 16501/04.09.2025г., постановено по гр. дело № 59329/2024г. по описа на СРС, 34-и състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, С. П. В., ЕГН **********, да заплати на Х. И. К., ЕГН **********, сумата 306.78 евро – разноски по делото, сторени пред СГС.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.

3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5