Решение № 1790 от 20.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1790 гр. Варна, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20233110102517 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от "***„ със седалище и адрес на управление, с адрес: гр. *** срещу Д. К. П. с ЕГН:***, с адрес: гр.

***

По делото е привлечено като трето лице помагач на страната на ищеца "***" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. **** Предявен е установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.153, ал.1 от ЗЕ с искане да бъде прието за установено съществуването на вземането на "***" ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление, с адрес: гр. *** към Д. К. П. с ЕГН:***, с адрес: гр. *** за което е издадена Заповед № 1385/02.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.2617/2022г. на РС Варна за следните суми: 3082,79 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.01.2022г. до изплащане на вземането, 532,69 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 21.12.2021г., както и суми за дялово разпределение:

41,15 лева - главница за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 1

8,97 лева - лихва за периода от 31.01.2019г. до 21.12.2021 г.

В исковата молба се излага, че дружеството е подало заявление по чл.410 ГПК срещу ответника, по което е образувано ч.гр.д.2617/2022г. на РС Варна, по което е издадена Заповед № 1385/02.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по за следните суми: 3082,79 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.01.2022г. до изплащане на вземането, 532,69 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 21.12.2021г., както и суми за дялово разпределение:

41,15 лева - главница за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 8,97 лева - лихва за периода от 31.01.2019г. до 21.12.2021 г.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ГПК, поради това и предвид указанията дадени от съда в законоустановения срок се предявява настоящия иск.

Твърди се, че ответникът, в качеството на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ 3 и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Страните са обвързани от договорни отношения при действието на общи условия. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение", чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Задължението на ответникът за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Твърди се, че ответникът е използвал услугите на дружеството като не е заплатил за тях.

Заявява, че на основание чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата на дяловото разпределение с лице 2 вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. В случая дялово разпределение се извършва от „***" ЕООД. Съобразно разпоредбата на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от „***“ ЕООД.

Съгласно ОУ в случай, че от изравнителната сметка резултата е сума за доплащане тя се добавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултата от изравнителната сметка е сума за възстановяване тя се приспада служебно от просрочени задължения като се започне от найстарото. Предвид горните основания се претендира се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор от ответника.

В открито съдебно заседание процесуален представител на ищеца не се явява, в писмено становище моли за постановяване на неприсъствено решение и уважаване на предявените искове. Ответникът редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по иска, редовно уведомен за висящността на производството и насроченото по делото съдебно заседание /съобщението до ответника, с което му се дава право на отговор е било връчено на негов представител на 03.11.2023г., а за насроченото заседание на 27.02.2024г., на основание чл.41,ал.2 от ГПК/, не е подал писмен отговор в предоставения му срок, не се явява и представлява в първото съдебно заседание, и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

Съдът, взема предвид, че с връченото на ответника съобщение на 03.11.2023г., ведно с препис от Разпореждане № 12984/05.04.2023г. и с връчване на 27.02.2024г. на призовка за насрочено открито съдебно заседание ведно с определение № 615/16.01.2024г., са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

Съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на СРС, платежно нареждане от 06.01.2022г., списък за броя на живущите по апартаменти от 04.VIII.1980г., писмо с рег.индекс№ П8484/01.12.2016г., 3 писмо с рег.индекс № П-2290/13.03.2017г., списък, писмо с изх.№ 024/27.01.2010 г. относно изравнителни сметки за период в отговор на Ваши 4122/14.12.2009г. и № 4023/07.12.2009г., писмо отговор на изх.№ 2954/16.09.2008г., договор № 22/19.09.2002г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределение на топлинна енергия, приложение №2 списък на етажни собственици, протокол от 18.09.2002г., съобщение към фактура № ***г., съобщение към фактура № ***г., договор №***г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл.139в от Закона за енергетиката, изравнителни сметки на абонат гр.***– аб.

№ ***-Д. К. П. за период 2018-2019г. и 2019- 2020 г. и протоколи за същите, главни отчети 2018-2019 г. и 2019г.-2020 г., сертификати за уреди, ч.гр.д.2617/2022г. на РС Варна.

Поради това предявените искове следва да бъдат уважени.

Процесуалният представител на ищцовата страна е заявил, че желае постановяване на неприсъствено решение. С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 във вр. с чл. 239 ГПК и следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявените искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.153, ал.1 от ЗЕ бъдат уважени изцяло.

С оглед направеното от ищеца искане и разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК следва да му бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Според списъка и доказателствата за сторените от ищцовата страна разноски, те са в размер на 150 лева за държавна такса, като се претендира юрисконсултско възнаграждение, което съда определя на 100 лева предвид липсата на фактическа сложност по делото и неявяването на юрисконсулта по делото. На ищеца следва да се присъдят 250 лева в исковото производство и 123,31 лева – разноски по заповедното производство по ч.гр.д.2617/2022г. на РС Варна.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК вр. чл.153, ал.1 от ЗЕ съществуването на вземането на "***" ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление, с адрес: гр. ***, с адрес: гр. *** за което е издадена Заповед № 1385/02.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.2617/2022г. на РС Варна за следните суми: 3082,79 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.01.2022г. до изплащане на вземането, 532,69 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 21.12.2021г., както и суми за дялово разпределение:

41,15 лева - главница за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 8,97 лева - лихва за периода от 31.01.2019г. до 21.12.2021 г.

ОСЪЖДА Д. К. П. с ЕГН:***, с адрес: гр. *** да заплати на „"*** ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление, с адрес: гр. *** сума в размер на 250 лева в исковото производство и 123,31 лева – разноски по заповедното производство по ч.гр.д.2617/2022г. на РС Варна, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.

Решението по настоящото дело e постановено при участие на трето лице помагач на ищеца „*** ЕАД, "***" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***

На основание чл.223, ал.1 от ГПК постановеното решение има установително действие в отношенията между „"***" ЕООД и ответника, а на основание чл.223, ал.2 от ГПК установеното в мотивите на решението е задължително в отношенията между "***" ЕООД и ищеца.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от постановеното решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5