Определение № 4466 от 06.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4466 гр. София, 06.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20248002104407 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Я. К. чрез пълномощника й адвокат В. П. против решение № 2016 от 5.04.2024 г., постановено по гр. д. № 6759 по описа за 2023 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение 20070666 от 08.12.2022 г. по гр. д. № 27554/2020 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от И. Я. К.-Л. против А. Г. П. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане обезщетение в размер на 6000 лв., частична претенция от 30 000 лв., за неимуществени вреди в резултат на инцидент от 13.06.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска и обезщетение за забава от 611 лв., частична претенция от 3058 лв., за периода от 13.06.2019 г. до 13.06.2020 г.

А. Г. П. е подала чрез пълномощника си адвокат М. Ел-Т. отговор по реда и в срока по чл.

287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

След като подробно е възпроизвел твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба и доводите във въззивната жалба на ищцата и отговора на въззивната жалба на ответницата, съдът е посочил, че се претендира обезщетение за неимуществени вреди от инцидент на 13.06.2019 г., когато около 18.00 ч. ответницата се опитала да нахлуе в сграда в гр. София, ул. "Добротич" № 19, в която се помещава СД „Интелсофт – Григоров, Кънев и сие“, като ищцата застанала пред ответницата, която се засилила и я блъснала с две ръце с все сила, като я прегазила и влязла в сградата. В резултат на нападението и изблъскването ищцата загубила равновесие и паднала назад, при което дясната теменна област на главата 1 се ударила в подовите плочки, като загубила съзнание за няколко секунди и наранила десния си крак. Ответницата е оспорила иска с твърдения, че падането на ищцата не било резултат от нейни действия, а симулация; при опит на ответницата да влезе в сградата, ищцата я сграбчила с нокти и почнала да я скубе и при невъзможността да й попречи да влезе, ищцата почнала да пищи, обърнала й гръб, хвърлила телефоните, които държала в ръцете си и легнала на земята, подпирайки се с две ръце, за да не се удари.

Въз основа на писмени доказателства съдът е приел за установено, че процесното деяние е част от продължителен конфликт, породил трайни враждебни отношения между страните във връзка със спорове между бащата на ищцата Я. К. и И. Г., с когото ответницата живее във фактическо съжителство относно СД „Интелсофт – Григоров, Кънев и сие“ и членствени правоотношения в него след смъртта на съдружника К. И. Г., баща на И. Г., като не е спорно, че събирателното дружество е собственик на сградата, в която е настъпил инцидентът.

Посочил е, че други обстоятелства, които могат да установят тези доказателства са неотносими към предмета на делото. Обстоятелството дали ответницата е имала право да влезе в сградата или не и дали ищцата е имала право да не я допуска или не е ирелевантно при положение, че твърдяното увреждащо действие, довело да падане на ищцата и получаване на физически и психически травми, вследствие на които се твърдят търпени неимуществени вреди, не е самото влизане, а начинът на осъществяването му – засилване, блъскане с ръце и прегазване, в които се твърди, че се изразяват противоправните действия на ответницата. Още повече че нито ищцата, нито ответницата твърдят те самите да притежават права по отношение на процесната сграда или в събирателното дружество.Такива не се установяват и от приетите по делото доказателства. Установява се единствено, че процесният инцидент между двете е част от конфликт между бащата на ищцата – Я. К., и мъжа на ответницата – И. Г., породен от имуществени спорове между двамата.

Съдът е приел, че не е спорно, а и доказателствата установяват, че вследствие на възникнал конфликт, в който участвали ищцата и ответницата, на 13.06.2019 г., около 18.00 часа, на входа на сграда, находяща се в гр. София, ул. "Добротич" № 19, от двете страни на полуотворената ролетна врата, под която ответницата и И. Г. се опитвали да влязат в сградата, на което ищцата, представляващият дружеството – Я. К., и други лица се възпротивили, е настъпил процесният инцидент.

Относно начина, по който е настъпил инцидентът, съдът е обсъдил свидетелските показания.

По отношение показанията на свидетелката Г. Д. (охрана на сградата и намираща се в помещението на охраната вътре в сградата до нейния вход с прозорец на около метър и половина височина над мястото на инцидента) е приел, че същите са противоречиви относно последодателността на действията, осъществени от ответницата - първоначално излага, че ответницата е на вратата, казва нещо, нахълтва вътре и едва тогава блъска ищцата, а впоследствие, че ищцата пада, ответницата е на вратата, нахълтва вътре и казва нещо. На следващо място са противоречиви и непоследователни относно това дали свидетелката е видяла блъскането или падането, или и двете. От показанията на свидетелката не става ясно дали е видяла как ответницата бута ищцата, тъй като понякога свидетелката отговаря, че е 2 видяла бутането, а понякога падането, като прави изводи, че щом ищцата е паднала по лице, значи ответницата я е бутнала в гръб, още повече, че свидетелката заявява, че в момента на бутането ищцата е била с гръб към ответницата, което не кореспондира с останалия, събран по делото доказателствен материал, и свидетелства за това, че Д. не е видяла момента на бутането. На следващо място свидетелката заявява, че ищцата е паднала по лице, което от една страна не подкрепя твърденията на самата ищца, че е паднала назад, а от друга – не кореспондира с останалия, събран по делото доказателствен материал, и свидетелства за това, че Д. не е видяла и момента на падането. От свидетелките показания на Д. не се установява твърденият от ищцата механизъм на деянието, не става ясно дали свидетелката е видяла как ответницата бута ищцата или е видяла само как ищцата пада, а ответницата влиза, не се установява и твърдяното от ищцата падане назад вследствие на изблъскване от страна на ответницата. От проведената очна ставка между свидетелката Д. и свидетеля И. Г. не се установява нищо по-различно. Освен изложеното, следва да се посочи, че видно от събрания посредством СТЕ, приета в първоинстанционното производство, презапис на цифрови изображения, към момента на влизането на ответницата в сградата и падането на ищцата, свидетелката се намира навътре в помещението на охраната близо до вратата на помещението и далеч от прозореца, гледащ към входа, като не е обърната в посока на ролетната врата – ф.к. 22 и ф.к. 23 от СТЕ (л. 244-гръб, том 2 от делото на СРС).

Въззивният съд не е кретидирал и показанията на свидетеля Х. О.. Посочил е, че от събрания посредством СТЕ, приета в първоинстанционното производство, презапис на цифрови изображения, се установява, че към момента на влизането на ответницата в сградата и падането на ищцата, свидетелят О., видно от ф.к. 19 до ф.к. 25 от СТЕ (л. 243гръб-л. 245, том 2 от делото на СРС), предвид местоположението му – с гръб към сградата и съответно към случващото се между ищцата и ответницата, при спусната ролетна врата на височина под раменете му и предвид местоположението на ответницата, не би могъл да види твърдените действия при обръщане на главата си настрани, тъй като същите се случват под и от вътрешната страна на ролетната врата, която е ограничила видимостта му, а и детайлното пресъздаване на заснетите от самия него кадри от видеозапис свидетелстват за това, че О. не пресъздава пред съда свои непосредствени възприятия от пряко наблюдаване на инцидента, а от съобщеното от самия свидетел преглеждане на видеозаписи на камерата, съответно – извършване на избирателно подбран презапис на цифрово изображение.

Свидетелят сам споделя, че няколкократно е гледал видеозаписа от процесния инцидент, както и че лично е подбрал и направил снимки на отделни моменти от видеосъдържанието, то за посочения свидетел би било много трудно да разграничи спомена от реално случилото се, ако все пак е имал известна видимост към инцидента, и видяното от видеозаписа, съответно – от подбрания презапис на цифрово изображение. Поради това не може да се приеме, че свидетелят е очевидец на влизането на ответницата в сградата и падането на ищцата, което действие се е развило зад гърба му и пред ответницата, която се е намирала зад него, и без възможност за пряка и непосредствена видимост към случващото се предвид местоположението му спрямо спуснатата под раменете му ролетна врата, тялото на ответницата и действието развиващо се под и от вътрешната страна на ролетната врата.

3

Освен това показанията му следва да бъдат ценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, при възможната негова заинтересованост, предвид заявеното от него, че на през м. май 2018 г. желание да стане съдружник в събирателното дружество.

Съдът е счел за неоснователен довода на ищцата, че тезата за подбран презапис била неправилна. Видно от заключенията на вещите лица по допуснатите в първоинстанционното и въззивното производство СТЕ се установява, че представените файлове представлява цифров презапис (кадри) от охранителна камера в сградата, т.е. презаписани избрани кадри от видеозапис, за което свидетелстват и показанията на О., както и изложеното от процесуалния представител на ищцата в проведеното във въззивното производство съдебно заседание. При изслушване на заключението на вещото лице по допусната от въззивния съд СТЕ, същото пояснява, че изследваните снимки представляват изображения, извадени от видеозапис на ръчен режим.

Съдът не е кредитирал и показанията на свидетеля И. Г. относно симулиране на падане от ищцата, като от една страна се е позовал на нормата на чл. 172 ГПК, а от друга е счел, че свидетелят изразява свое мнение и оценка на случилото се, а не възпроизвежда възприети факти от обективната действителност.

Счел е за достоверни показанията на свидетеля С. Д., че след ескалация на напрежението между страните по спор от имуществен характер, ролетната врата била спусната, при което свидетелят останал в сградата. След вдигане на щората на около 70-80 см. виждал само крака, като разпознал силуетите на ответницата и на свидетеля Г., като ответницата се навела в опит да влезе в сградата. От другата страна на врата се намирала ищцата, която я сграбчила с лявата си ръка, но не може да прецени дали е било за главата, за ухото или за косата и с дясната ръка хванала за нейната ръка в частта на ръката от рамото към лакътя и чул реплика от ищцата към ответницата „Ти пък точно няма да влезеш“, при което ответницата направила крачка напред, с което тялото било в сградата от вътрешната част на ролетната врата и била клекнала и преведена, така че какъвто и да било контакт е бил иницииран от ищцата. Изяснява, че при самото преминаване под вратата преди да е започнало изправянето било съприкосновението между лицата, което било инициирано от ищцата, а след като ответницата се изправила ищцата започнала да пищи като симулирала съответно падане, след което друго съприкосновение не е имало. Приел е, че тези показания са в съответствие с установеното от приетата във въззивното производство докладна записка до началника на 3 РУ на МВР относно процесния инцидент от съдържанието, на която се установява, че не са констатирани от органите на полицията противоправни действия от страна на ответницата, а единствено е прието, че е преустановен имуществен спор, снети са данните на присъстващите лица и е посочено, че в суматохата ищцата е припаднала.

Съдът е кретидирал и заключенията на изслушаните в първоинстанционното и въззивното производство заключения на първоначална и повторна съдебно-технически експертизи, изследвали оптични носители на информация и установяващи, че представените фалове представляват цифров презапис (кадри) от охранителна камера в сградата, т. е. презаписани избрани кадри от виеозапис. Счел е, че заключението на вещото лице, изслушано във въззивното производство не установява нещо различно от предходното заключение, освен 4 това, че ответницата с ръце и тяло избутва ищцата, която вероятно изгубва равновесие след избутването, но в съдебно заседание вещото лице уточнява, че няма видеозапис, няма последователно заснети и прожектирани движения, има само 2 кадъра от 1 секунда и може да има някакво движение, което не се установява. Експерта излага, че субективно е възприел, че едното лице изблъсква друго и то пада, това са негови субективни възприятия.