Решение № 241 от 25.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Пловдив, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20215300101712 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. Г. М., с ЕГН ********** и постоянен адрес-****, чрез адв. В.Х. Т.–Б., против Н. М. З., с ЕГН ********** и адрес- ***, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК във вр. чл.

365 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че със Заповед № 5455/ 12.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК и Изпълнителен лист № 5503 от 19.06.2019 г., Районен съд – Пловдив, III-ти брачен състав, по ЧГД № 9605 / 2019 г. е задължил длъжника Н. М. З. да заплати на ищеца М. следните суми:

26 660 лв., представляваща 1/3 идеална част от неплатена главница в общ размер от 80 000 лв., дължима по споразумение, обективирано в нотариален акт за договорна ипотека № 2 от 26.03.2013 г., том II, рег. № 1656 по нот.дело № 187 / 2013 г. на ***С. З. с рег. № ***в НК, и сумата от 6 583,55 лв., представляваща обезщетение за забава, определено върху задължението от 26 660 лв. за периода от 31.12.2016г. до 07.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 07.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер от 1 330 лв., представляващи заплатена държавна такса. Твърди се, че горното вземане произтича от споразумение, съдържащо се в нотариалния акт за договорна ипотека, според което всеки от посочените длъжници дължи заплащане на 1/3 от общия дълг в размер на 80 000 лв., а поради изпадане в забава е начислено обезщетение в размер на законната лихва върху задължението. Правният интерес от иницииране на настоящото производство ищецът 1 обосновава с обстоятелството, чe заповедният съд му е дал указания за предявяване на иск по отношение на ответницата З., тъй като е приел, че последната е депозирала възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Н. М. З., че същата дължи на ищеца П.М. горепосочените суми. Претендират се разноски. Съображения по спора са изложени и в писмени бележки на адвокат В.Т.- Б. –пълномощник на ищеца.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Н. М. З., чрез пълномощника й- адв. С.М., в който се твърди, че от изложеното в исковата молба не става ясно от какъв правопораждащ юридически факт произтичат вземанията. Макар да се сочи, че вземанията произтичат от ипотечен акт, в който е обективирана спогодба, това не е достатъчно- ищецът следва да индивидуализира вземанията, за които страните са се спогодили, тъй като когато спогодбата е сключена върху непозволен договор, тя самата е нищожна, а и спогодбата следва да има за предмет съществуващи вземания.

Ответната страна отрича наличието на правен интерес у ищеца от водене на настоящия процес с мотив, че вземанията- предмет на производство са вече установени по съдебен ред. В тази връзка твърди, че ищецът М. вече разполага с изпълнителни листове за процесните вземания, въз основа на които са образувани изпълнително дело № 5 от 2017 г. по описа на ***Т. и изпълнително дело №126/2017 г. по описа на ***Т. Наред с това посочва, че по отношение на обезпечените с договорната ипотека вземания в общ размер от 80 000 лв. е водено гр. дело № 13838 от 2019 г. по описа на РС – Пловдив, което е приключило и чийто предмет са били искови претенции по чл. 439 от ГПК за недължимост на вземанията по предходните издадени изпълнителни листове, които най-вероятно са обезпечени с ипотечния акт. Доколкото липсва конкретизация в исковата молба, ответната страна прави предположение, че тези съдебно установени вземания са по следните съдебни дела, по които има и издадени изпълнителни листове, а именно: гр. дело № 3534 от 2012 г. по описа на РС- Пловдив, 18-ти гр. състав, гр. дело № 20568 от 2010 г. по описа на РСПловдив, 19-ти гр. състав, гр. дело № 20567 от 2010 г. по описа на РС- Пловдив, ч.гр.дело № 5593 от 2017 г. по описа на РС- Пловдив, 10-ти състав, ч.гр.дело № 3046 от 2010 г. по описа на РС- Пловдив и ч.гр.дело № 2501 от 2010 г. по описа на РС-Пловдив. Твърди, че е недопустимо за едни и същи вземания кредиторът да притежава два и повече изпълнителни листове, доколкото договорната ипотека е акцесорен, обезпечителен договор и е свързан винаги с едно главно правоотношение, по което в конкретния случай ищецът вече притежава изпълнителни листове, с които може да пристъпи към принудително изпълнение.

Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер и прави възражение за нищожност на ипотечния акт, тъй като същият не отговаря на изискванията за индивидуализация на страните, размера и основанието на обезпечените вземания. Твърди, че ипотечният акт не установява и не индивидуализира заявените вземания, тъй като същите не са описани в него по никакъв начин. Твърди, че и споразумението/ спогодбата, от която 2 произтичат вземанията, също е нищожно поради липса на основание и неопределен предмет. В резултат на липсата на индивидуализация на вземанията се провежда принудително изпълнение по различни изпълнителни листове за едни и същи вземания.

Посочва, че от една страна са образувани и висящи изпълнителни дела № 593 от 2020 г.

(изпратено от ***Т. където е било под №5 и №6 по нейния опис), № 256 от 2020 г. и № 578 от 2019 г. по описа на ***А.А., които са за съдебно установените вземания, а от друга страна въз основа на ипотечния акт се провежда принудително изпълнение по изпълнително дело № 474 от 2019 г. и по изпълнително дело № 574 от 2019 г., също по описа на ***А. Освен това ответникът заявява, че липсва яснота относно претендираното обезщетение за забава и по-конкретно как е изчислено и върху каква сума– цялата или само върху вноските, както и дали представлява 1/3 от обезщетението за забава или не. Оспорва настъпване на изискуемостта на вземанията, тъй като не е посочена датата на падеж, която е от съществено значение за начисляване на претендираните мораторни лихви, има отношение към въпроса за предсрочната изискуемост, предпоставките за нейното настъпване и редица други въпроси. Най-сетне оспорва процесните вземания като погасени по давност, доколкото съгласно уговореното в ипотечния акт, при неплащане на която и да е вноска цялото вземане става изискуемо. Първият падеж е бил на 30.12.2013 г. и доколкото не се твърди плащане, то и давностният срок по отношение на цялото вземане от 80 000 лв. е започнал да тече на 30.12.2013 г. и е изтекъл на дата 30.12.2018 г. На собствено основание прави възражение за погасяване на мораторните лихви.

Предвид гореизложено, се иска да се прекрати производството по делото като недопустимо, евентуално- да се отхвърлят исковете като неоснователни и да се обезсилят издадените против Н. М. З. заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.

Претендират се разноски. Допълнителни съображения по спора са развити в писмени бележки на процесуалния представител на ответницата З.- адв. М..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Установява се от приложеното ч.гр.д. №9605/2019 г., че настоящият ищец П. Г. М. е депозирал на 07.06.2019 г. пред ПРС заявление по реда на чл.417 от ГПК и въз основа на него е издадена Заповед №5455/12.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н.З. да заплати на кредитора М. следните суми- 26 660 лв., представляваща 1/ 3 от общо дължимата сума от 80 000 лв. по нотариален акт за договорна ипотека № 2 от 26.03.2013г., том ІІ, рег. № 1656, дело № 187/2013г. на ***З., както и 6 583,55 лв.- обезщетение за забава за периода 31.12.2016 г.- 07.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.06.2019г. до окончателното й изплащане. На 19.06.2019 г. е издаден и изпълнителен лист за сумите по заповедта.

Видно от постъпилото по ч.гр.д. №2169/2020г. на ПОС уведомление от ***А. и приложената към него ПДИ до Н.З. / л.11 и 12/, поканата заедно със заповедта за изпълнение са връчени на ответницата на 03.06.2020 г., като в определения срок по 414, ал.2 ГПК е 3 подадено от нея възражение срещу заповедта, а с разпореждане от 22.04.2021 г. по ч.гр.д.

№9605/2019г. съдията- докладчик е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането и довнесе дължимата държавна такса.

Съобщението за разпореждането е връчено на П.М. на 11.05.2021 г., а исковата молба, по повод която е образувано настоящото производство, е депозирана на 10.06.2021 г. /пред ПРС/, т.е. в законоустановения едномесечен срок, което прави исковата претенция допустима.

По делото не е спорно, че на 26.03.2013 г. между кредитора М. и длъжниците Н.З., М.

З. и Р. З. е подписано споразумение, обективирано в представения нотариален акт за договорна ипотека № 2 от 26.03.2013г., том ІІ, рег. № 1656, дело № 187/ 2013г. на ***С. З. с рег. № ***НК. С това споразумение страните признават, че ищецът М. е установил по съдебен ред вземания към длъжниците в общ размер на 80 000 лв. и е уговорено дължимата сума да бъде платена в срок до 30.12.2016 г. на вноски от по 20 000 лв., платими съов. към 30.12.2013 г., 30.12.2014 г., 30.12.2015 г. и 30.12.2016 г. в евро по курс- продава на избрана от кредитора банка, като общият дълг възлиза на 40 817 евро. Посочено е, че със заплащане на последната от вноските длъжниците ще са изпълнили задължението, а непращането в срок на която и да е от погасителните вноски прави предсрочно изискуемо цялото вземане.

В т.3 от процесното споразумение страните са уговорили, че при забава в плащането на която и да е от вноските длъжниците дължат и законната лихва върху неплатената част от задължението. За обезпечаване на вземането по споразумението Н.З., М. З. и Р. З. са учредили в полза на ищеца договорна ипотека върху съсобствения си недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ***, с административен адрес***, ведно със сградата, която попада в ПИ- сграда с идентификатор № ***.

Представено е от ответницата съдебно решение №1976/17.06.2020г., постановеното по гр. дело № 13838/ 2019г. на Районен съд- Пловдив (без данни да е влязло в сила), с което са отхвърлени предявените от Н.З. и М. З. против П.М. искове по чл. 439 от ГПК- за приемане на установено, че същите не дължат суми по изпълнителен лист от 25.07.2012г., издаден по гр. д. №1039/2012г. на ПОС- 22 000 лв., представляваща вземане по запис на заповед, с падеж- 31.12.2007 г., издаден от З. З.- наследодател на ищците; сумата от 8 244,35 лв.- обезщетение за забава за периода от 31.12.2007г. до 02.12.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.12.2010г. до изплащането й; сумата от 2 828,87лв.- съдебни разноски по изпълнителен лист от 17.02.2016г. по гр.д. № 20568/2010г. на ПРС, както и сумите по изп. лист от 01.02.2016г. по гр. д. №3534/2012г. на ПРС, съотв. от по 6 666,66лв.вземане за неоснователно обогатяване в резултат на погасено по давност вземане по запис на заповед, издаден от наследодателя З., сума от по 1 458,82 лв. или общо 2 917,64 лв. за двамата ищци- обезщетение за забава за периода 26.01.2010 г. - 08.03.2012 г.

Приети са по делото и изпълнителните листове, издадени по гр. д. №20568/2010 г. на ПОС, гр.д. №3534/2012 г. на ПРС и по ч.гр.д. № 5594/2017 г. на ПРС.

При така събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:

4

По предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. чл. 365 от ЗЗД:

Претенцията на ищеца в случая се основава на сключеното между страните споразумение, обективирано в нотариален акт за договорна ипотека №2/2013г., което, според изложеното в него и предвид естеството на постигнатите уговорки, представлява договор за спогодба по см. на чл.365 ЗЗД.