Протоколно определение № 420 от 20.05.2026, Районен съд - Кюстендил

ПРОТОКОЛ

№ 420 гр. Кюстендил, 20.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Ем. Петров при участието на секретаря Гергана Ив. Накова и прокурора М. Д. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Светослав Ем. Петров Частно наказателно дело № 20261520200574 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За Районна прокуратура гр.Кюстендил, се явява прокурор С..

Обвиняемият, П. Г., се явява лично, доведен от органите на ОЗ „Охрана” гр.Кюстендил от сектор „Арести Самораново“.

Явява се адв.В., защитник на обвиняемия с пълномощно от досъдебното производство.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв.В.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият: да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Снема самоличността на обвиняемият, както следва:

П. Г. Г., с ЕГН **********, ***, ***, със средно образование, неженен, неосъждан реабилитиран, с постоянен адрес: ***, към момента в сектор „Арести Самораново“.

Съдът разясни на обвиняемия правата му по НПК.

Обвиняемият: Разяснени са ми правата имам защитник, който да ме защитава.

Съдът разясни на страните правото им на отводи и възражения.

Страните /поотделно/: Нямаме такива.

Съдът докладва.

Депозирана е молба от адв.В., пълномощник на обвиняемия П. Г., за изменение на взетата по отношение на същия мярка за неотклонение „задържане под стража” в по-лека такава.

Адв.В.: Поддържам молбата. Няма да соча нови доказателства, ще се ползвам от 1 събраните по делото.

Прокурорът: Оспорвам молбата. Няма да соча нови доказателства.

След изслушване на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Приема и прилага материалите приложени към представеното ДП № 33/2026 г. по описа на РУ – гр.Кюстендил.

Страните /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ. адв.В.: Уважаеми господин председател, депозирали сме молба с искане мярката за неотклонение на подзащитният ми „задържане под стража“ да бъде променена в друга полека. В молбата сме изложи обстоятелства касаещи разпоредбата на чл. 63 от НПК по отношение на определянето на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, с оглед разпоредбата на чл. 65, ал.1 от НПК относно упражняването на съдебен контрол по отношение на продължаването на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Считаме, че към настоящия момент целите визирани в чл. 57 от НПК биха могли да бъдат постигнати и с по-лека мярка за неотклонение, различна от най-тежката такава такива, каквито са предвидени в разпоредбата на чл. 58 от НПК, а именно: „ домашен арест“, „парична гаранция“ или „подписка“. Няколко думи, за да обосновем искането си.

На подзащитния ми е повдигнато обвинение с правна квалификация по чл. 198, ал.1 във вр. чл. 20, ал.4, пр. 6 от НК. Т.е. става дума за това, че представителя на държавното обвинение го обвинява, като помагач за извършването на грабеж. В постановлението за привличане се сочи, че помагачеството на подзащитният ми се изразява в това, че е осъществил наблюдение - проследяване на пострадалата от Пощенска банка през централна градска част до района на Драматичен театър гр.Кюстендил, с които си действия е улеснил извършването на престъплението от друг извършител - И.Г. Г.. При определянето на първоначалната мярка за неотклонение „задържане под стража“ първоинстанционния съд прие, че са налице кумулативните предпоставки визирани в чл. 63 от НПК, а именно, че от събраните данни - доказателства по делото, тогава данни, като такива било възможно да бъде направен извод за авторството на деянието по отношение на моят подзащитен.

На второ място, с оглед действията и събраните доказателства би могло да бъде направен извод за съществуването на реална опасност същият да се укрие или да извърши престъпление. От привличането му на 15.01.2026 г. до настоящия момент са изтекли повече от 4 ри месеца, като преди два месеца ние направихме също молба с искане да бъде изменена мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в друга по-лека, и имайки предвид това, което сторихме днеска запознавайки се с материалите по делото виждаме, че от предишната ни молба макар да са изтекли повече от два месеца не са събрани други доказателства, които да са съотносими към доказването на авторството и наличието на другите две алтернативни, като кумулативно предпоставки по чл.63, ал.1 от НПК за продължаването на най-тежката мярка за неотклонение, а именно съществуването на реална опасност същият да се укрие или да извърши престъпление. Освен това считаме, че от събраните по делото доказателства така или иначе вече на четвъртия месец бихме могли да говорим за доказателства, а не за данни, догадки, предположения. Считаме, че извода по отношение на авторството на деянието е силно разколебан. Защо считаме това за така, имайки предвид доказателствата по делото?

Доказателствата по делото са разпитани пострадалите, които твърдят, че не могат да разпознаят извършителя. Още повече самата прокуратура твърди, че моят подзащитен е 2 осъществил деянието имайки предвид разстоянието от Пощенската банка до театъра, а твърдението на прокуратурата и на пострадалите е, че мястото на извършване на деянието от другия обвиняем по делото е някъде, около Кауфланд по снимките, които са приложени.

Ние всички сме кюстендилци горе-долу знаем, че това е на разстояние поне 2-3 км., а може и повече километри. Това на първо място.

На второ място, от самите снимки се вижда, че обясненията на моят подзащитен в тая връзка съвпадат изцяло със събраните по делото доказателства, защото той твърди, че в посочения ден с дъщеря си е посетил Пощенска банка. Такива снимки са налице като доказателства по делото, на която се вижда и дъщеря му и неговата физиономия, което ние не отричаме. Той обяснява, че разделяйки се с дъщеря му, отивайки до театъра се е качил на автомобила си и е тръгнал из града. Как прокуратурата доказва, че моят подзащитен е осъществил контакт с извършителя, за да му помогне с действията си по следене на пострадалите? Липсва каквото и да е било доказателство за среща между двамата, за телефонен разговор между двамата или телепатия. Голословно твърдение! „Осъществил наблюдение и проследяване на пострадалата от Пощенска банка до театъра.“ Къде в тия доказателства прокурата е намерила факти съотносими към помощта, която трябва да окаже той, като помагач и как е оказал тая помощ? Ако той наблюдава някого, той трябва да предаде информацията по някакъв начин на другия, който да извърши престъпление, който и да е било той. Ако прокуратурата твърди, че това е *** му, няма нито едно доказателство, че те двамата са се срещнали, преди извършване на престъплението да предположим, че *** му го е извършил, защото и това е предположение, засега недоказано и второ, как му е предал информацията, че хората се движат по пътя след театъра, след като той няма обвинение за нещо, което се е случило след театъра и как ги е проследил след театъра до мястото на извършване на престъплението, като няма такова обвинение, което е на 3 - 4 км. пак казвам.

Ако тия хора са завили наляво или надясно, или са продължили направо?. Това всичко е предположение и затова казвам, че от събраните по делото доказателства, факта на авторството на деянието е силно разколебан и не е съобразен с продължаването на найтежката мярка за неотклонение. Ще видите, че там са публикувани снимки, на които той не отрича, че е там и сочи, къде се е движил - от Пощенска банка до театъра, след което се е качил на колата си. От тука натам липсва, каквото и да е било доказателство по отношение на факта, че той има някакво отношение към извършването на някакво престъпление.

На второ място, по двете алтернативи на кумулативно предвидената предпоставка по чл. 63, ал.1 от НПК. Първо ще говоря за укриване. Моят подзащитен има постоянен адрес в гр. ***. На него са му присъдени родителските права и той се грижи за дъщеря си. На трето място, същия упражнява труд, т.е. има трудова ангажираност, на четвърто място свързан е трайно с дома, където живее с дъщеря си. Всичките факти и обстоятелства свързани с възможността да се укрие. Прокуратурата твърди и при първото разглеждане на делото, че той бил избягал, поради което можело да се укрие и срещу него не бъде реализирана наказателна отговорност, ако такава се докаже някога, че съществува.

Обясненията му обаче са абсолютно логични и житейски оправдани по отношение на факта, защо същия и то часове след извършването на грабежа от евентуалния извършител, не е спрял на цивилен автомобил, който го е преследвал. Незнанието на факта, че това са полицаи, които не са се обозначили по съответния начин, по съответния ред, преследвали ли са го с цивилен автомобил, без обозначителни знаци, без да се представят, че са полицаи значили, че той няма право да се съмнява, че това са някои други, които искат да му навредят, поради което е предприел някои действия да не се осъществи това противоправно нападение, за което той е предполагал, че може да бъде осъществено спрямо него. Едно е да се укриеш, едно е да не изпълниш разпореждането на съответните държавни органи, друго е да предприемеш действия, които са свързани с личната свобода, сигурност и цялост физическа. Защото нито един от полицаите, нито се е представил, нито са му казали:

„полиция“, нито колата е бил брандирана по съответния ред, за да може той да предположи, 3 че това са полицаи и следва да изпълнява някакви указания, които обаче не са му дадени.

Логично от житейска гледна точка е и аз ако се притеснявам и ако някой ме бутне отзад с колата и аз ще направя нещо, за да избягам. Имам такъв пример с един пиян в Невестино, който караше след нас с едно „Ауди“ и ни засичаше и щеше да ни избие 3 или 4 коли и затова, ако липсват доказателства такива, обаче липсват и прокуратурата не е представила, напротив, липсата на тия доказателства говорят за едно правило житейско обосновано поведение към настоящия момент.

И на последно място, имайки предвид съществуващата нереална опасност да извърши престъпление, подзащитният ми не е осъждан. Да, реабилитиран е, но това значи, че от последното наказание, процесуалното му поведение е изключително правилно, за да не се стигне до друго осъждане или пък друго административно нарушение, няма и административни нарушения, няма висящи дела. Т.е. предположението за извършване на престъпление не е реално, а е хипотетично и то не може да бъде извадено само от това, че той е бил осъждан, с оглед пък всичко останало, като неговото процесуално поведение, като даже и като гражданин, не като процесуално поведение, гражданско поведение в обществото, упражняването на труд, гледането на детето, постоянното му местожителство, липсата на осъждане, липсата на дела и всичко това говори, че целите визирани в чл. 57 от НПК могат да бъдат постигнати и с друга по-лека мярка за неотклонение, даже и да бъде „домашен арест“. Съществуват достатъчно възможности за електронно проследяване, които да постигнат същите цели. Още повече по това дело вече са разпитани свидетели. Той няма с какво, като поведение да пречи на разследването да бъде приключено в необходимите срокове. Напротив, ние съдействаме изцяло на разследването, което да бъде приключено, включително и с представянето на документи по отношение факта на банковата му сметка и посещението му в банката с дъщеря му. Всичко, което трябва да бъде сторено от наша страна, включително помагайки на разследването – правим, което значи, че с поведението си няма да попречи на разследването да бъде обективно и да приключи в разумни срокове. Да, безспорно осем месеца е срока на задържане, което предвижда НПК. Но в края на краищата този срок трябва да бъде съобразен с всичко останало, за да бъде разумен. Не осем месеца по закон е разумен срок. Той е до осем месеца, а разумния срок може да бъде и 2, 4 и 6 месеца, това е преценка на съда по отношение на всички факти и обстоятелства, които имат значение за определянето, а по-късно и за продължаването на най-тежката мярка. Още повече една мярка „домашен арест“ на посочения адрес, с посочените електронни средства, какво прави? Ограничава възможността да се придвижва, такава каквато е мярката, когато стои в ареста самото, че държавата се грижи за него. Тази мярка или пък една достатъчно голяма „парична гаранция“, включително и възможността на съда по чл. 68 от НПК да наложи привременни мерки за напускане на страната, също осигурява правилно процесуално поведение. Чл. 57 казва правилно процесуално поведение до приключване на наказателното производство срещу него.