Решение № 62 от 17.02.2025, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Бяла Слатина, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20231410100603 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба З. Н. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Бяла Слатина, обл.Враца, ул.“Димитър Благоев“ № 83, чрез адв.Ц. Й. от АК-Враца, и П. Х. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Бяла Слатина, обл.Враца, ул.“Димитър Благоев“ № 83, чрез адв.Ц. Й. от АК-Враца, и чрез П. И.

П., против С. А. Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, бул.“България“ №81, вх.В, ет.8, ап.22, чрез адв.С. Х. от САК, с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК и чл.537,ал.2 от ГПК, с която са поискали съдът да постанови решение, по силата на което признае за установено по отношение на ответницата, че ищеца З. Н. А. е собственик на СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ 18 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, който притежава 2/3 ид.ч., а ответницата П. Х. П. притежава 1/3 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** целият с площ 696 кв.м., находящ се в гр.Б.Слатина, обл.Враца, ул.“Димитър Благоев“ № 82, както и да бъде отменен издаденият Нотариален акт № 172, том I, рег. № 1082, дело № 165/29.03.2023 г. по описа на нотариус A.K..

В исковата молба се сочи, че ищците са съсобственици при квоти 2/3 идеални части на З. Н. А. и 1/3 идеална част на П. Х. П. на недвижим имот, представлящ поземлен имот с индентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Бяла Слатина, обл. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-267/25.08.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 696 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при съседи:***,***, ***, ***, ведно с намиращите се в него сграда с идентификатор *** със застроена площ от 58 кв.м., сграда с 1 идентификатор *** със застроена площ от 48 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 56 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 23 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 6 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 37 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 18 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 13 кв.м. сграда с идентификатор *** със застроена площ от 5 кв.м.

Сочи се, че без знанието на ищците ответникът се е снабдил с Нотариален акт № 172, том I, рег. № 1082, дело № 165/29.03.2023 г. по описа на нотариус A.K., рег.№10 към КЧСИ, вписан в СВ при РС-Бяла Слатина с вх. рег. № 1192/29.03.2023г., акт № 31, том 4, дело № 324/2023г., по силата на който е признат за собственик въз основа на дваностно владение на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 18 кв.м., находяща се в поземлен имот с индентификатор ***.

Предвид изложеното за ищците се породил правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът С. А. Д., чрез адв. С. М. M. Х. от САК, е депозирала отговор, с който оспорва исковата молба по изложените в него съображения.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба и писмения отговор, след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложения по делото Нотариален акт № 130, том I, дело № 291/1963г. се установява, че С.П.В. е продал на З.С. П. 2/3 идеални части от дворно място цялото с площ 710 кв.м., съставляващо парцел 20 в кв.80 по плана на гр.Бяла Слатина.

По делото е приложено Удостоверение за наследници № У 00-968/18.04.2023г., изд. от Община Бяла Слатина, от което се установява, че З.С. П., починала на 14.03.1979г. съгласно Акт за смърт №40/14.03.1979г., издаден в гр.Бяла Слатина, е оставила за свои наследници по закон: З. А., В.В. и С.А.

Видно от приложеното Удостоверение за отказ от наследство № 61/04.12.1995г. по описа на РС-Бяла Слатина, синът на З.С. П. и наследодател на В.В. и С.А.– Д.А. се е отказал от наследството, останало му от починалата П..

По делото е приложен Договор за доброволна делба рег.№ 2164/11.05.2010 г. по описа на нотариус Г. Х., № 407 към КЧСИ, вписан в СВ към РС-Бяла Слатина с рег.№ 96, том II, дв. Вх. рег. 1373/2010 г., вписан том III, № 201/10 г., стр. 16464, 16463, 16466 по описа на Служба по вписванията гр. Бяла Слатина, от който се установява, че на 11.05.2010г. между Х. П. П., Илия П. П., К. П. П., П.И. П. е извършена доброволна делба на съсобствени недвижими имоти, останали им от общия наследодател П. С. П., въз основа на която в дял на Х. П. П. е предоставена в изключителна собственост 1/3 от дворно място с кадастрален 2 номер 1073, находящ се кв.80 по кадастрален план на гр.Бяла Слатина, одобрен със Заповед №379/07.10.1993г., отредено за УПИ XX, планоснимачен номер 1073 с площ 644кв.м., ведно с находящите се в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 57кв.м. и масивна сграда, използвана за склад, със застроена площ от 49 кв.м.

Видно от приложеното Удостоверение за наследници № РБН18-ГР94-394/19.02.2018 г., изд. от гр. Б., Община Столична, Х. П. П. е починал на 04.02.2018г., Акт за смърт №24/05.02.2018г., съставен в гр.Бяла Слатина, като е оставил за свои наследници по закон М.В. П. и П. Х. П..

От приложеното по делото Удостоверение за наследници № РБН20ДИ0926/18.09.2020г., изд. от гр. Б., Община Столична, М.В. П. е починала на 12.08.2020г., Акт за смърт №123/13.08.2020г., съставен в гр.Бяла Слатина, като е оставила за свой наследник по закон П. Х. П..

По делото е приложен Нотариален акт № 172, том I, рег. № 1082, дело № 165/29.03.2023 г. по описа на нотариус A.K., рег.№10 към КЧСИ, вписан в СВ при РС-Бяла Слатина с вх. рег. № 1192/29.03.2023г., акт № 31, том 4, дело № 324/2023г., по силата на който ответникът е признат за собственик въз основа на дваностно владение на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 18 кв.м., находяща се в поземлен имот с индентификатор ***.

Видно от приложения по делото Договор за даване под наем на част от дворно място и на търговски павилион, построен върху него от 1.05.2005г., по силата на който Й.К.М., дъщеря на З. П./В./ и майка на ищеца А., предоставила на ответника С. А. Д. част от дворно място за поставяне на павилион.

По делото са приложени 2бр Декларация за временно ползване /л.111 и 112/, по силата на която Й.К.М. и Х. П. П. декларират съгласието си ответникът да построи павилион за търговски услуги в съсобствения им недвижим имот.

Видно от Разрешение за строеж №23 /л.113/ е разрешено на ответницата С. Д. въз основа на одобрен проект от 04.11.1992г. да построи павилион за закуски и хранителни стоки в гореописания недвижим имот.

По делото е приложен одобрен архитектурен проект №29/04.11.1992г. за павилион за закуски и хранителни стоки.

По делото е приложена справка за задължения и плащания към МДТ-Бяла Слатина по партида на ответника, от които е видно, че ответникът не е декларирал и съответно заплащал данъци във връзка с наемни правоотношения спрямо процесния павилион.

В хода на производството по искане на страните са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.П.И. – съпруг на ищцата П., А.П. П. – внук на ответницата, и С.П.Г..

Свидетелят И. сочи, че процесният павилион е построен през 1992-1993г. от С. А., като първоначално ответницата е ползвала постройката, след което същата е отдадена под наем.

3

Сочи, че ответницата го е владяла дълго време, като не знае до кой момент е изплащала наем на Й.М..

Свидетелят А.П. П. сочи, че баба му – ответницата по делото, е построила процесния павилион през 1993г., като до 2003г. е плащала наем на Й.М.. Сочи, че през 2008г. е постигнал устна уговорка за закупуване на процесния имот, като е заплатил на М. сумата в размер на 3000,00лв. и се уговорили да изповядат сделката през пролетта на 2009г., тъй като свидетелят трябвало да пътува за САЩ. Когато се върнал в България на следващата година, установил, че М. е починала. Сочи, че от този момент не е имало никакви спорове за собствеността на процесния имот и никой не е имал претенции към него. Сочи, че когато се върнал в България през 2009г., разбрал, че ответницата е отдала под наем павилионът на дружество, занимаващо се с търговия с обувки, като към настоящия момент е отдадено под наем на адвокат, като свидетелят твърди, че през понякога е получавал от името на баба си наема за процесния имот.

Свидетелят С.П.Г. сочи, че е съсед с ответницата на домашния й адрес от 66 години.

Сочи, че процесният имот е собственост на С. Д., като твърди, че на 25.09.2008г. – първия рожден ден на внучките на свидетеля, А. П. дошъл при празнуващото семейство на свидетеля, бил радостен, искал да почерпи и споделил, че е платил на Й.М. сумата в размер на 3000,00лв., за да закупи процесния павилион за баба си, като споделил, че през пролетта на следващата година, след като се върне от САЩ, ще оформят документално сделката, но това не се случило, тъй като М. починала. Свидетелят сочи, че от този момент С. Д. е собственик на процесния имот, като го е отдавала под наем.

С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правни сделки, по давност или чрез друг правен способ, предвиден в закона. Когато ищецът притежава идеална част от недвижим имот, той има правен интерес от положителен установителен иск за собственост само, ако ответникът претендира, респ. има титул за собственост на същият имот в обем, който засяга правата на ищеца. Съгласно ТР № 3/2012г. на ВКС, ОСГК, лице, което претендира право на собственост, признато другиму с констативен нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Предвид това, предявеният положителен установителен иск за собственост е допустим, при установен от ищците правен интерес от търсената искова защита - спор между страните за процесното субективно материално право. Разгледан по същество, искът е неоснователен.

При положителен установителен иск за собственост ищецът следва да докаже правото си на собственост, породено на твърдяното основание - в частност наследствено правоотношение. Ищецът следва да докаже и фактите, които изключват, унищожават или погасяват правото на ответника, в настоящия случая – прекъсване/неосъществяване фактическия състав на института на придобивната давност.

4

Между страните по делото не се спори, като същото се потвърждава от събрания доказателствен материал, че ищците са собственици на поземлен имот с индентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бяла Слатина, обл.

Враца, одобрени със Заповед № РД-18-267/25.08.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 696 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при съседи:***,***, ***, ***, ведно с намиращите се в него сграда с идентификатор *** със застроена площ от 58 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 48 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 56 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 23 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 6 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 37 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 13 кв.м. сграда с идентификатор *** със застроена площ от 5 кв.м.

Безспорно между страните по делото е, че в горепосочения недвижим имот е изграден от ответницата сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 18 кв.м., находяща се в поземлен имот с индентификатор ***.

Между страните по делото не се спори, като същото се потвърди и от събрания по делото доказателствен материал, че от изграждането на процесния павилион през 1993г. до 2003г. ответницата е ползвала същия в качеството си наемател, за което е заплащала наем. В този смисъл са и събраните в хода на производството гласни доказателства, които съдът кредитира в тази част изцяло като логични, последователни и в унисон с представените по делото писмени доказателства.