Акт № 41030 от 05.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41030 гр. София, 05.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито засеД.е на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110119373 по описа за 2026 година

При извършена проверка за редовност и допустимост на предявените искове съдът констатира, че предявеният иск за отмяна на заповед от 16.01.2026 г., издадена от „..“ ЕООД, с която е преустановен достъп на ищеца Д. Т. до мобилна платформа, използвана за възлагане и координация на доставките, както и искът, обективиран в молба с вх. № 238407/27.07.2026 г.

(която по същество представлява поправка на искова молба, а не последващо обективно съединяване на искове, доколкото към момента на подаването й не е извършена процедурата по чл. 131 ГПК) за осъждане на ответника да предприеме необходимите действия за възстановяване на социалното осигуряване на ищеца, заличаване на декларирана „.“ и внасяне на дължими данъци и осигуровки се явяват процесуално недопустими. В случая заповедта, чиято отмяна ищецът цели, представлява по своята правна същност вътрешно-организационен акт на работодателя, с който последният упражнява работодателската си власт. Вътрешно-организационните актове на работодателя не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, респ. предявяването на иск за тяхната отмяна извън изрично предвидените в чл. 344, ал. 1 КТ и чл. 358 КТ хипотези е процесуално недопустимо поради липса на правен интерес, като защитата на работника против заповедта следва да се реализира в рамките на косвения съдебен контрол при евентуален последващ трудов спор. Ето защо, в случая ищецът би могъл да предяви иск за защита на трудовите си права в зависимост от естеството на правните последици, които са възникнали за него (напр. иск по чл. 213, ал. 2 КТ за обезщетение за незаконно недопускане до работа), но не и самостоятелен иск за отмяна на заповедта, която е израз на работодателската власт.

На следващо място, вземанията за данъци и задължителни осигурителни вноски представляват публични вземания на държавата, съответно техен кредитор е държавата, а не осигуреното лице. Поради това предявени от работника или служителя осъдителни искове, насочени към възстановяване на социалното осигуряване, заличаване на декларирани обстоятелства и внасяне на дължими данъци и задължителни осигурителни вноски, са процесуално недопустими поради липса на процесуална легитимация. Защитата на работника в тези случаи се осъществява по административен, а не по съдебен ред.

Поради гореизложените съображения, исковата молба по предявените 1 искове за отмяна на заповед от 16.01.2026 г., издадена от „..“ ЕООД, с която е преустановен достъп на ищеца Д. Т. до мобилна платформа, използвана за възлагане и координация на доставките и за осъждане на ответника да предприеме необходимите действия за възстановяване на социалното осигуряване на ищеца, заличаване на декларирана „.“ и внасяне на дължими данъци и осигуровки следва да се върне на основание чл. 130 ГПК.

При извършена проверка за редовност на предявения иск с молба с вх.

№ 238407/27.07.2026 г. за заплащане на сумата 630 евро месечно, представляваща обезщетение за незаконно недопускане до работа в периода от 17.01.2026 г. до 30.06.2026 г. съдът намира, че исковата молба е нередовна, тъй като вземането не е конкретизирано с точен размер. Предвид това, на ищеца следва да се дадат указания да конкретизира вземането си за обезщетение като формулира точен размер на предявения иск.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими за правилното разрешаване на повдигнатия спор, поради което следва да бъдат приети.

Следва да бъде уважено искането на ищеца по чл.192 ГПК съдът да задължи . да представи заверен препис от Протокол № . г. за извършена проверка на „..“ ЕООД.

Искането на ответника по реда на чл. 186, ал. 1 ГПК съдът да изиска от . и СРС в заверен препис жалба, искови молби, протоколи от проведени открити съдебни засеД.я и писмена защита следва да се отхвърли, доколкото същите са неотносими към предмета на спора.

Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ответника за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства, свързани с неявяване на работа на ищеца.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по задачите, формулирани с молба с вх. № 238407/27.07.2026 г., тъй като поставените въпроси са свързани с предмета на делото.

По отношение на искането на ответника за допускане на съдебно-техническа експертиза съдът намира, че следва да се произнесе в открито съдебно засеД.е след изслушване на допълнителни становища за изясняване на конкретния предмет и необходимостта от същата.

Съдът намира, че не са налице основания за задължаване на страните за участие в информационна среща за процедура по медиация, тъй като с оглед изразените от тях позиции не може да се приеме, че към момента медиацията би довела до положителен резултат.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно засеД.е.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 216697/06.07.2026 г. и уточнителна молба с вх. № 238407/27.07.2026 г., подадени от Д. З.а Т., ЕГН ********** срещу „..“ ЕООД, ЕИК . В ЧАСТТА, с която са предявени иск за отмяна на 2 заповед от 16.01.2026 г., издадена от „..“ ЕООД, с която е преустановен достъп на ищеца Д. Т. до мобилна платформа, използвана за възлагане и координация на доставките и за осъждане на ответника да предприеме необходимите действия за възстановяване на социалното осигуряване на ищеца, заличаване на декларирана „.“ и внасяне на дължими данъци и осигуровки, като ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството в тази част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СРС в едноседмичен срок от връчването му.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с молба, с препис за ответника да конкретизира вземането си за обезщетение за незаконно недопускане до работа като формулира точен размер на предявения иск. При неизпълнение исковата молба ще бъде върната.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице да даде заключение по поставените в молба с вх. № 238407/27.07.2026 г. въпроси, като определя за вещо лице Георги Христов.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер 250 евро, платимо от бюджета на съда.

ДОПУСКА разпит на един свидетел при режим на довеждане по искането на ответника за установяване на обстоятелствата, свързани с неявяване на работа на ищеца, като УКАЗВА същият да бъде доведен в насроченото съдебно засеД.е.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК в едноседмичен срок от съобщението . да представи заверен препис от Протокол № . г. за извършена проверка на „..“ ЕООД.

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника по чл. 186, ал. 1 ГПК за изискване на документи от . и СРС.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито засеД.е на 09.12.2026 г. от 15:00 часа, за когато да се призоват страните по делото.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявен е осъдителен иск от Д. З. Т. срещу „..“ ЕООД с правно основание чл.213, ал.2 КТ за заплащане на обезщетение за незаконно недопускане до работа в периода от 17.01.2026 г. до 30.06.2026 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника съществува трудово правоотношение, по силата на което изпълнява длъжността „..“. Твърди, че е постъпил на работа на 24.10.2022 г. и към момента трудовото правоотношение не е прекратено. Излага, че за изпълнение на трудовата си функция използва мобилно приложение, предоставено от работодателя, посредством което в индивидуален потребителски профил работодателят му възлага поръчки, а работникът отчита извършената работа. Излага, че чрез приложението 3 получава информация за организацията на труда, в т.ч. изготвен от работодателя график, обект, в който следва да се яви на работа, както и конкретните трудови задачи. Твърди, че през месец януари 2026 г. ответникът внезапно преустановил достъпа на ищеца до мобилното приложение, без да го уведоми, поради което е бил лишен от възможността да полага труд. Излага, че е подал множество жалби до ., която при извършена проверка е констатирала нарушението и е съставила . на ответника, както и е издала предписание на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ работодателят да осигури на работника условия за изпълнение на работата му, като възстанови достъпа до индивидуалния му потребителски профил в мобилното приложение. Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение поради незаконното недопускане до работа.

Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на иска. Не оспорва съществуването на трудово правоотношение между него и ищеца, като излага твърдения, че на 23.04.2026 г. правоотношението е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради извършено дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина. Не оспорва, че работодателят е издал заповед от 16.01.2026 г., с която е преустановил достъпа на ищеца до поддържано от работодателя мобилно приложение. Оспорва твърдението, че за изпълнение на трудовата функция на ищеца е необходим достъп до мобилното приложение, като твърди, че вместо това работодателят е издал заповеди от 30.12.2025 г., 30.01.2026 г., 25.02.2026 г. и 04.03.2026 г., с които е конкретизирал работния график, конкретния обект, където ищецът е следвало да се яви на работа, както и начина на възлагане, приемане и изпълнение на поръчки съобразно трудовата функция в периода от месец януари до месец април 2026 г.

Посочените заповеди са връчени на ищеца чрез посочен от него електронен адрес за кореспонденция и поради това счита, че ищецът не е бил възпрепятстван да осъществява трудовите си задължения. Оспорва твърденията, че ищецът не е бил допускан до работа, като излага, че последният самоволно в периода от 17.01.2026 г. до 23.04.2026 г. не се е явявал на работа, без да уведоми работодателя за конкретна причина, а считано от месец декември 2025 г. преустановил всякакъв контакт с работодателя.

Оспорва да дължи обезщетение за недопускане до работа за периода от 17.02.2026 г. до 20.02.2026 г., периода от 20.03.2026 г. до 02.04.2026 г., периода от 06.04.2026 г. до 19.04.2026 г., както и периода от 21.04.2026 г. до 24.04.2026 г., тъй като в посочените периоди ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност на основание издадени болнични листове. Оспорва да дължи обезщетение за недопускане до работа в периода от 23.04.2026 г. до 30.06.2026 г. поради това, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено с извършено от работодателя дисциплинарно уволнение на 23.04.2026 г. Излага, че между страните са водени множество дела поради налагани от работодателя дисциплинарни наказания за нарушения на трудовата дисциплина. Моли съда да отхвърли предявения иск.

По делото са безспорни обстоятелствата, че по силата на трудов договор № . г. ищецът е заемал при ответника длъжността „..“, както и обстоятелството, че работодателят е издал заповед от 16.01.2026 г., с която е преустановил достъпа на ищеца до поддържано от работодателя мобилно приложение, чрез което се възлага работа и се отчита положения от ищеца труд. Тези обстоятелства не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца по иска по чл. 213, ал. 2 КТ е да докаже, че в 4 работните дни в периода, за който твърди, че не е допускан на работа се е явил фактически на работното си място, готов да престира труд, както и размера на дължимото обезщетение.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за фактическото си явяване на работното място в работните дни в посочения период.

Съдът приканва страните към спогодба.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5