Решение № 208 от 06.10.2026, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Гражданско дело 640/2025
- Вид
- Решение № 208
- Подписан
- 06.10.2026
- Състав
- Борислав Любомиров Чернев
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.31 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.11 и ал.13 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.11 и ал.13 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.12, ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.14, ал.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 208 гр. Елин Пелин, 06.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Мирослава Ст. Шопова Велинова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20251820100640 по описа за 2025 година
С исковата молба се твърди, че ищците са собственици по наследство и давностно владение на следния недвижим имот с площ 1600 кв. метра : УПИ V-73, в кв. 17 по регулационния план на с. ...., община Елин Пелин, утвърден със Заповед № 1179 от 17.05.1965 година, изменен със Заповед № 0735 от 1968 г, при съседи: улица, УПИ Х-72, УПИ ХШ-70, УПИ VI-74 У ПИ VII-75 и УПИ VIII-76, който имот по Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка ..... година по описа на Районен съд Елин Пелин, отразен като УПИ V - 290, кв. 27.. Твърди се, че първоначално процесният имот е бил собственост на С.Щ.Л. - дядо на първата и на втората ищца и свекър на третата. Твърди се, че през 1948 година, на основание чл.46 от ЗТПС, С.Л. е бил одворен със земя от ДПФ, в който имот приживе построил къща и в нея живял със семейството до смъртта си през 1992 година. Твърди се, че през 1985 година С. Л. е прехвърлил на сина си П. Л. срещу задължение за гледане и издръжка процесния имот, заедно с построени в него жилищна сграда, плевня и лятна кухня и до смъртта си през 2020 година П. Л. владял имота. Твърди се, че през 2024г. ищците научили, по повод газификация на имота, че за същия през 1969 година е бил издаден акт за държавна собственост, в който за основание било посочено “ стар общински имот “и в нарочна графа имало отбелязване, че имотът е даден от ТПС комисия на С.Щ.Л. с Акт за поземлена собственост № 1081/1964 година, който имот актуван с Акт № 130/1960 година. Твърди се, че на 15.11.24г. ищците са подали молба до Областна администрация-София за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост, но им било октазано.
Твърди се, че ищците са владяли имота от 1986г. до датата на предявяване на 1 иска, както и го владеели към настоящия момент постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено, като не са преотстъпвали имота или идеални части от него на други лица. Твърди се, че през всичките тези години владението им не е било смущавано по никакъв начин, нито от общински и държавни структури, нито от физически и юридически лица.
Иска се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процения недвижим имот на основание наследствено правоприемство от П. С. Л.. При условията на евентуалност, че са собственици на имота на основание давностно владение, продъжило повече от десет години, считано от 1986 година и към настоящия момент при условията на присъединено владение от П. С. Л., баща на първата и втората ищца и съпруг на третата ищца, осъществено от него в периода 20.01.1986г. до 01.01.2020 година - дата на неговата смърт.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.31 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове, като намира същите за неоснователни по съображения изложени с отговора. По същество се иска тяхното отхвърляне.
С исковата молба са представени: Акт за държавна собственост № 130/20.06.60г., Акт за държавна собственост № 225/30.0169г./20.06.60г. Акт за държавна собственост № 226/30.01.69г. , Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 4, том I, дело № 16/20.01.1986г. на районен съдия И. Анадолска., Скица № 374/20.11.1985г.,, Скица № 403/ 02.04.2025г. Удостоверение УТ2-10А010 /1/16.04.25г. на Община Елин Пелин, писмо изх. № 94-В-00-509 от 07.11.24г. на ОА – София област,, писмо изх. № РД-21-980-2/22.10.24г. на ОД „Земеделие“ –София област, писмо изх. № В-00-35 / 24.10.24г. на ОА- София област, писмо изх. № В-00-562 / 25.10.24г. на ОА- София област, Удостоверение за наследници изх.
№№ 143 и 164/14.10.24г. изд. от Кметство с. ...., опис актови книги за държавни имоти, Договор за прамвн азащита и съдействие от 10.06.2025г. , пълномощно от 10.06.25г.. Приети са по делот и удостоверение за данъчна оценка от 14.08.25г. , извадка от КП/ КРП на с. ...., копие от в. „Известия“, бр.5/ 15.01.1957г..
По делото са изслушани свидетелите С.Щ. и В.С., като св.Щ. твърди, че познава В., като дъщеря на девера й П.. Имат в с..... дворно място, където живеят, което се намира на източната страна на селото. Там има помпена станция. През 1958 г. свидетелката станала снаха на дядо С.. Познава цялото село, защото е родена в с..... и 43 години била начален учител в селото. В мястото има лятна кухня, къща и плевня. Дворното място от изток и от юг е заградено, а всичко останало е разградено. През 1947 година били получили тия дворни места. По разказ на свекър й там на мястото имало река. Той бил дошъл от Гръцка Македония заедно с баща си, чичо си и семейството на чичо му през 1923г. и се заселил край реката. След това си направили воденица и така се обслужвали в района в Новоселска околия. Реката заливала цялото село. След девети септември имало помощни селски съвети и отечествен 2 фронт и всички тия организации решили, че след като реката наводнява селото и най- вече покрайнините заедно с животните, било взето решение за оземляване не само на свекър й, но и на много други хора да им дадат място, за да излязат от това положение. Свекърът й е разказвал, че от Общината му разрешили да направи навес и да живее там. Той имал две момчета, а свекърва й е била бременна с третото дете - П., чиято дъщеря е ищец. Той през лятото на 1948 година построил къща, с помощта на хората от селото, които са си помагали много, а разрешението не знае, кой го е дал, но Съвета бил решил свекър й да си направи дом. Свекър й казвал, че си плащал за това място. Като станала учителка той поискал да й удържат от заплатата и така да плащала за имота. Тогава през 1948 г. взимала 46.00 лв. заплата, а свекър й нямал пари.
Било от 1960 г. до 1970 г. и той й казал: „Вече имота е мой и всичко съм изплатил“. През годините те си живеели двамата, заедно със синовете им. Той направил къщата през 1948 г. и живеел със свекървата й, децата и бащата на свекър й. През 1958 г. всяка от снахите си имала стая в същия имот в къщата, която построил старецът. Средният девер бил купил дворно място, направил къща и се изнесли през 1974 г., а в този дом продължили да живеят баща й на В. и неговото семейство. След като тя се омъжила, продължила да живее в този имот. Свекър й си владеел имота като собственик, отглеждал крави и бил много трудолюбив човек. След смъртта на дядо С. в имота заживял бащата на В. – П.. Знае, че дядо С. бил прехвърлил имота на П..
От показанията на св. С. е видно, че знае семейството на В. от малък, тъй като били комшии през един имот. Имотът се намира в с. ...., в края на селото и е с площ около 1500-1600 метра. Има къща, лятна кухня, плевня и градина. Техния имот през 1948 г. бил придобит със закупуване от Държавата и с изплащане за 20 години. Раздавали на бедни семейства имоти. През 1948 година С. бил започнал да се изплаща имота и след 20 години бил изплатен.
Всички имоти били платени, защото близките получили писма, че имота е техен и да си живеят. Мисли, че са изплатили имота, защото са направили къща и са си развили имота. През годините дядо С. ползвал имота, а чичо Пешо - негов син получил имота като наследник. В него живеели дядо С., чичо Пешо, съпругата му Ани, В. и сестра й С.. Дядо С. се грижел за имота като собственик. Останала с впечатление, че всичко си е лично тяхно. Имотът граничи с празен двор, улица и имота на свидетеля.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, както и становищата на страните по същество на спора, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С Акт за държавна соственост № 130 от 20.06.2.1960 година, на основание чл.2 от Правилник за държавните имоти, приет с Постановление № 545 на МС, ДВ, бр.59/15.07.1952г. / чл.2 - Управлението и стопанисването на държавните имоти се извършва съгласно законите, плана и предназначението им от държавните учреждения и предприятия, на които са предоставени / е актуван като държавен парцел V-73, в кв. 17 по регулационния план на с. ...., 3
Община Елин Пелин, Софийски окръг, който парцел с площ от 1600 кв.м.. В графа “ наименование на учрреждението или предприятието, на което се отстъпва имота за ползване…” е отразено - “Общински народен съвет село ....”.
Парцел V-70, с площ от 1 600 кв.м., кв. 17 по регулационния план на с.
...., Община Елин Пелин, Софийски окръг е актуван като държавен – “стар общински имот” и с последващ акт за държавна собственост № 225 от 30.01.1969г.. В акта е отбелязано, че имотът е бил отстъпен от ТПС комисия за ползване на Н.С.В. с акт за поземлена собственост № 1081/ 1964 година.
По отношение на Парцел V-73, в кв. 17 по регулационния план на с. ...., Община Елин Пелин, Софийски окръг, който парцел с площ от 1600 кв.м. е съставен и Акт за държавна собственост № 226/30.01.1969г и имотът е актуван като “стар общински имот”, с отбелязване в акта , че мястото е дадено от ТПС комисия за ползване от С. Щ. Л. с акт за поземлена собственост № 1081 от 1964 година.
От представен от ищеца Нотариален акт за прехвърляне на неднвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка .....г. е видно, че С.Щ.Л. и съпругата му Г.Я. Л. са прехвърлили на сина си П. С. Л. собствен недвижим имот придобит от тях по време на брака им, а именно: дворно място находящо се в с. .... ,Софийски окръг,съставляващо парцел V- 290 в кв 27 по регулационния план на селото, който имот с площ от 1650 кв.м., а урегулирано 2115 кв.м. с уредени регулационни сметки за придаваеми се и от отчуждаеми се по регулация части от съседин имоти, който парцел при граници:улица, ....... заедно с построени в дворното място жилищна сграда, плевня, лякта кухня и всички други строителни подобрения в описания парцел.
В Скица № 403/02.04.2025г. изд. от Община Елин Пелин обл. Софийска е отразена забележка, че УПИ V-73, с площ от 1600 кв.м., кв.17 по плана на с.
...., обл. Софийска, записан като държавен, е образуван от парцел Vобщ., кв.
27 по стария отменен план на с. ..... Издадено е и Удостоверение УТ-2_10А-10 /1/ от 16.04.2025г. от Община Елин Пелин, отдел “УТКС” в потвърждение на отбелязването в представената по делото скица .
От писмо изх. №Д94-В--00-509 / 07.11.24г. до В. Ц. е видно, че в архива на отдел “Държавна собственост и документален фонд” при Областна администрация на Софийска област не се открива акт за поземлена собственост № 1081/1964.
Писмо изх. №РД- 21-980-2 от 22.10.2024г. сочи, че след извършена проверка в Общинска служба по земеделие гр. Елин Пелин не се намира и не може да бъден предоставен на В. П. Л. - Ц. заверен препис от Акт за поземлена собственост № 1081/1964 изд. от Окръжен народен съвет гр.
София.
С последващо писмо изх. № В-00-35 3/ 24.10.2024г. на Областна администрация София област, на В. П. Л. – Ц. е указано, във връзка с молбата й за отписване от актовите книги за държавна собственост на имот УПИ V-73, 4 кв.17 по плана на с. ...., Община Елин Пелин, обл. Софийска, да представи документи подробно описани в т.ч. и Акт за поземлена собственост № 1081/1964 година. С последващо писмо изх. № 94-00-562 1 от 25.11.24г.
Областна администрация София област е отказала да издаде заповед за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост, по заявление на В. П. Л. – Ц. от 15.11.2024 година.
С Удостоверение за наследници изх.№ 164/14.10.2024г. ищците се легитимират като наследници на П. С. Л., а последният, видно от същото удостоверение - син на С.Щ.Л.. С исковата молба се навеждат твърдения, че с Акт за поземлена собственост № 1093 от 27.01.1965г. наследодателят на П. Л. се е легитимирал за собственик на процесния имот съгласно чл.46 от ЗТПС .
Такъв акт ищците не са представили по делото, като доказателствената тежест е върху последните, с оглед въведените с ИМ твърдения.
По делото е представено копие от в. “ Известия”, бр.5 от 15.01.1957г. на ПНС. Съгласно чл.9 на публикувания в цитирания вестник Указ за опрощаване на задължения и за реда за събиране на банковите вземания / Указа/, опрощават се дължими вноски от членовете на ТКЗС и на лицата, които станат членове на ТКЗС до 31.03.1957 година, срещу дадени им земи по закона за трудовата поземлена собственост. От изслушаните в процеса свидетели се установява, че в периода 1960-1970г. С.Л. е бил приключил с плащания, които според св. Щ. и св. С. са били свързани с процесния имот.