Решение № 152 от 05.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Варна, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светла В. Даскалова

Румяна П. Петрова при участието на секретаря Теодора Св. И.а в присъствието на прокурора П. Ил. Х. като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100600157 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 1752/2024 г. на ВРС, 6-ти състав, постановена на 04.11.2024 г., с която подсъдимият А. А.

Д. е признат за виновен в това, че на 28.09.2023г. в гр.Варна, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „Самсунг Галакси A02S“, платнена чантичка, кутия с цигари „Давидоф Голд Слим“ и калъф за слушалки, на обща стойност 175,70 лева, от владението на М. Р. Х., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.198, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Подсъдимият А. А. Д., на основание чл.304 от НПК, е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение да е извършил престъплението в съучастие с Е. И. Г. и Й. К. К.. На основание чл.189, ал.3 от НПК, А. А. Д. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 832,07 лева в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Варна и 80,00 лева в полза на държавата по сметка на Районен съд – Варна.

С постановената присъда подсъдимият Е. И. Г. е признат за невиновен в това, че на 28.09.2023г. в гр.Варна, в съучастие като съизвършител с А. А. Д. и с Й. К. К. - помагач, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „Самсунг Галакси A02S“, платнена чантичка, кутия с цигари „Давидоф Голд Слим“ и калъф за слушалки, на обща стойност 175,70 лева, от владението на М. Р. Х., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по 1 повдигнатото му обвинение по чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК.

С постановената присъда подсъдимият Й. К. К. е признат за невиновен в това, че на 28.09.2023г. в гр.Варна, в съучастие като помагач на съизвършителите Е. И. Г. и А. А. Д., умишлено ги улеснил да отнемат чужди движими вещи - мобилен телефон „Самсунг Галакси A02S“, платнена чантичка, кутия с цигари „Давидоф Голд Слим“ и калъф за слушалки, на обща стойност 175,70 лева, от владението на М. Р. Х., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.4 от НК.

Въззивното производство е образувано по протест на ВРП срещу оправдаването на Е. И. Г. и Й. К. К. с присъдата, както и по въззивна жалба на подсъдимия А. А. Д., чрез процесуалния му представител, с която се излага становище за явна несправедливост на наложеното наказание.

В съдебно заседание прокурорът счита, че първоинстанционната присъда следва да се измени, като бъде намалено наказанието на 3 години лишаване от свобода, доколкото според прокурора наложеното наказание се явява доста тежко. Счита, че целите на наказанието биха били изпълнени с по-ниско такова, като моли в останалата част присъдата да бъде потвърдена.

В съдебно заседание подсъдимият А. А. Д. се явява лично и със своя защитник адв. Н. Ч.. Последният моли за изменение на първоинстанционната присъда, като въззивния съд наложи наказание в предвидения минимум, съгласно НК. Подсъдимият Д. в последната си дума признава вината си, като счита, че наказанието е завишено и моли да бъде намалено.

В съдебно заседание подсъдимият Е. И. Г. се явява лично и със своя защитник адв. Ц., която изразява становище, че първоинстанционната присъда, с която подсъдимия Г. е признат за невинен, е правилна, законосъобразна и изключително добре мотивирана, поради което се моли за потвърждаването ѝ. Подсъдимият Г. в последната си дума моли да се потвърди присъдата, с която е признат за невинен.

В съдебно заседание подсъдимият Й. К. К. се явява лично и със своя защитник

И.

Пантанджиева, която изразява становище, че първоинстанционната присъда, с която подсъдимия К. е признат за невинен е обоснована, правилна и всички факти и обстоятелства по делото са изяснени, поради което се моли за потвърждаването ѝ. Подсъдимият К. в последната си дума моли да се потвърди присъдата, с която е признат за невинен.

Съдът, след като взе предвид становищата на жалбоподателя и страните, събраните по делото доказателства и извършената на основание чл.313 и чл.

314 от НПК цялостна служебна проверка прецени, че въззивната жалба е основателна, а въззивният протест е неоснователен.

Като се запозна с делото въззивният съд прие за установени следните фактическа обстановка, която не се различава от тази приета от първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимите А. Д., Е. Г. и Й. К. се познавали от деца и тримата били израснали заедно в едно село.

Около 01.00 ч. на 28.09.2023 год. подсъдимите Г. и К. тръгнали от с.

2

Езерово за Варна с автомобила на подс. Г. - л.а. „БМВ“. Пристигайки в града подс. Г. паркирал на една от уличките в центъра на града. Подс. Кемел се обадил на подс. Д., че са в града. Срещнали се, а около 04:30ч. тримата подсъдими били на ул. „Райно Попович“ в гр. Варна в посока от Морската градина към Червения площад. По същото време, по същата улица, но в обратна посока се движел св. М. Х.. Той живеел на същата улица на № 8а и се прибирал в дома си, а в ръка носел пакет с храна за вкъщи, в джоба на анцуга държал мобилен телефон „Самсунг Галакси А02S“, а през рамото си бил преметнал платнена чантичка в която имало 2 кутии от цигари „Давидов Голд слим“ една пълна, а другата празна и кутия от слушалки.

Виждайки насреща си св. Х., подс. Д. решил да му вземе чантичката без да споделя за намерението си с останалите си двама спътници - подсъдимите Г. и К.. Когато приближили св. Х., подс. Д. му извикал да спре и да отиде при него - казал му „Спри, ела за малко“. Св. Х. не реагирал и продължил да върви напред. Подс. Д. отново му казал да спре, както и че ако не го направи ще го гръмне. Св. Х. отново не спрял, а подминал тримата подсъдими. Веднага след това подс. Д. тръгнал бързо след него и подтичвайки го застигнал до № 17 на ул. „Райно Попович“. Подс. Д. прегърнал през рамо св. Х. и му казал да си даде парите. Последният казал, че няма пари. Тогава подс. Д. започнал да се опитва да изхлузи чантичката от рамото на св. Х.. Успял да я изхлузи през главата на св. Х., но последният я стискал с ръката си. Подс. Д. започнал да дърпа чантичката към себе си, като на свой ред св. Х. се дърпал в обратната посока. В този момент до тях дошъл подс. Г.. Последният бутнал подс. Д. за ръката с намерение да преустанови дърпането. Казал му да спре. Д. обаче не спрял да дърпа чантата. Св. Х. приклекнал и изтървал храната си на земята. В този момент подс. Д. видял, че в джоба на анцуга си св. Х. има телефон и затова спрял да дърпа чантата, но издърпал телефона му, като скъсал джоба на долнището му. Започнал да го разглежда и като видял, че има парола, поискал от св. Х. да му я даде. В това време другите двама подсъдими били до тях, но не правили нищо. Подс. Г., който бил по-близо да Д. и Х. казвал на Д. да спре да се занимава с момчето, а подс. К. бил на известно разстояние и не реагирал.

К. тръгнал в посока към „Червения площад“. След него тръгнал и подс. Г., а подс. Д. продължил да се разправя със св. Х.. Казал му, че ще му счупи главата. В един момент той издърпал чантата на св. Х. от врата му и тръгнал с нея и съдържанието ѝ след другите двама подсъдими. Св. Х. също тръгнал след него викайки му да му върне вещите. Д. обаче не спрял. Малко по-късно тримата подсъдими се разделили. Подс. Д. тръгнал към хотел, където се бил настанил, а другите двама тръгнали към автомобила на Г. за да се приберат в с.Езерово. Всички вещи, взети от подс. Д. останали у него. Пълната кутия с цигари подс. Д. изпушил, телефона заложил в заложна къща „Корект“, а останалите вещи - чантичката, кутията от слушалки и празната цигарена кутия изхвърлил.

Междувременно веднага след случката св. Х. се прибрал в дома си и съобщил на майка си - св. М., чийто бил и мобилния телефон който подс. Д. взел, за станалото. През деня на същата дата 28.09.2023 год. св. М. отишла във Второ РУ. Там и било казано да отиде сина й, но тя решила сама да обходи 3 района и да види дали евентуално няма камери, които да са заснели станалото със сина ѝ. Видяла поставена камера на ул. „Райно Попович“ 17, където се помещавала фирма „Строител“ и помолила да ѝ предоставят запис от камерата за видеонаблюдение. Такива ѝ били дадени и на 29.08.2023 год. със св. Х. отишли във Второ РУ, когато той подал сигнал за грабежа.

Съдът е възприел тези факти, въз основа на събраните по делото доказателства - обясненията на тримата подсъдими (в това число обясненията на подс. Г. давани в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 279 от НПК); отчасти показанията на св. Х. дадени непосредствено пред съда, както и отчасти тези давани в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281 от НПК; показанията на св. И. М., както и тези на св. Й. Я.; заключенията по назначените съдебни експертизи - оценителна и видео-техническа и лицево-идентификационна и показанията на изготвилите ги вещи лица; протокол за разпознаване на лица; протоколи за доброволно предаване на вещи; протокол за оглед на ВД, разписка; справки за съдимост и останалите приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства; приложените веществени доказателства и доказателствени средства.

От съществено значение за установяване на обективната истина в настоящия случай са обясненията на тримата подсъдими и показанията на св.

М. Х., които са очевидци и участници в инцидента, както и видеозаписа от охранителната камера на поставена на ул. „Райно Попович“ № 17, заснела изцяло действията на четиримата и тяхното съпоставяне. Обясненията на тримата подсъдими и показанията на св. Х. са били подложени от районния съд на подробен и задълбочен анализ, като са изследвани и противоречията между тях. Обясненията на подсъдимите правилно са преценени от първата инстанция освен като средство за защита и като доказателствено средство, тъй като в тях се излагат факти от предмета на доказване по делото и изцяло кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. В своите обяснения подс. Д. признава, че единствено той е извършил инкриминираното деяние, като решението е било взето спонтанно, без да казва на другите двама подсъдими. Тези обяснения изцяло се подкрепят както от обясненията на подсъдимите Г. и К., така и от съдържанието на записа от охранителната камера на ул. „Райно Попович“ 17, с който непосредствено се е запознал и съдът и страните в съдебно заседание. От него се установява, че обясненията на подсъдимите съответстват на обективната истина, а именно, че единствено подс. Д. дърпа чантата на пострадалия, дърпа джоба му и взема вещ от него, разглежда я, а малко след това отново издърпва чантичката от врата на пострадалия. Впоследствие, подс. Г. се приближава съвсем близо до пострадалия и Д., в момента когато той дърпа за първи път чантата на пострадалия, като Г. се присяга към дърпащите се, но удря в ръката подс. Д..

Установява се, че подс. К. изобщо не се доближава до пострадалия.

По отношение на показанията на св. Х. – те кореспондират с обясненията на подсъдимите и видеозаписа относно обстоятелството, че подс. Д. му е казал да спре, да си даде парите, че ако не спре ще го гръмне, че именно той му е издърпал телефона от предния десен джоб на долнището като скъсал джоба, а в последствие му издърпал чантата и заминал с нея. В тази им част 4 показанията на Х. са неизменни в хода на цялото наказателно производство, кореспондират с обясненията на подсъдимите Д., Г. и К. и най-вече са в пълен унисон с информацията съдържаща се върху диска, съдържащ запис от охранителната камера. Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал показанията на св. Х. в частта, в която разказва, че и друг, освен А. Д. го бутнал в гърдите и той си изтървал пакета с храната, като в тази част показанията не намират опора в останалия доказателствен материал. Следва да се отбележи и че в хода на наказателното производство се констатират и съществени противоречия в показанията на свидетеля Х. относно участието на Г. и К. в инкриминираното деяние. Показанията на този свидетел относно участието на останалите двама като цяло са колебливи и нееднозначни, не съответстват на останалите затова и не могат да се възприемат като достоверен и обективен доказателствени източник в тази част.