Решение № 771 от 16.05.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 771 гр. Русе, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20254520100399 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл. 240 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД срещу М. И. П., в която се твърди, че на 15.03.2019г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищцовото дружество като кредитор отпуснало на ответника паричен кредит в размер на 900лв., които следвало да върне за 24 месеца с месечна погасителна вноска от 53,47 лв. при годишен процент на разходите по договора - 45.03%. Общото задължение по кредита възлизало на 1283,03лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги ответникът дължал още 1113,84лв., които следвало също да плаща разсрочено по 46,41лв. за всяка вноска. Така общото му задължение възлизало на 2396,07лв. с общ размер на погасителна вноска 299,88лв. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението, което е поел по договора - не е направил нито едно плащане, нямал нито една погасена вноска съгласно погасителния план към договора. Срокът по погасителния план бил изтекъл, тъй като последната погасителна вноска била с дата 05.03.2021г.

За вземанията си по договора ищцовото дружество депозирало заявление, по което било образувано заповедно производство и издаден 1 изпълнителен лист срещу ответника за част от дължимите суми по сключения между тях договор, а именно: 115,28лв. договорна лихва, 16,73лв. лихва за забава и 75 лв. разноски по делото.

Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът М.

И. П. да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество обща сума в размер на 1311.71лв., от които неплатена главница по горепосочения договор в размер на 900лв. и законна лихва върху главницата в размер на 411,71 лв. за периода от 05.03.2021г. (датата на изтичане на погасителния план) до 22.01.2025г. датата на подаване на исковата молба. Претендира се и законна лихва от подаване на исковата молба до изплащане на вземането.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез процесуалния си представител адв. М., изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявеният иск, тъй като счита, че вземането е погасено по давност.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 15.03.2019г. между „Профи Кредит България” ЕООД в качеството на кредитор и М. И. П. в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който му е предоставен паричен кредит в размер на 900лв., които следвало да върне за 24 месеца, с последна погасителна вноска на 05.03.2021г.

По депозирано заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД е образувано ч.гр.д.№****/2020г. по описа на РС – Русе и срещу М. И.а П. са били издадени две заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК – с №***/04.03.2020г. за сумата от 900лв. главница по договора от 15.03.2019г. и №***/11.06.2020г. за 115,28лв. договорна лихва и 16,73лв. обезщетение за забава. Първата заповед е обезсилена с влязло в сила разпореждане на 15.11.2023г., на основание чл. 415, ал.5 ГПК – кредиторът не е представил доказателство за предявяване на иск за установяване на вземането си по заповедта, след дадени от съда указания за това. По втората заповед, за сумите 115,28лв. договорна лихва и 16,73лв. обезщетение за забава в полза на кредитора е издаден изпълнителен лист. В депозираното от дружеството заявление, дало основание за образуване на ч.гр.д.****/2020г., то изрично се е позовало на настъпила предсрочна изискуемост на вземането му за главница 2 на 29.07.2019г. (предпоследен абзац от стр. 3 на заявлението).

Според представеното към исковата молба за образуване на настоящото производство извлечение по сметка към договора за потребителски кредит на ответника, датата на падежа на цялата предоставена в заем главница е на 29.07.2019г. (когато кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на задължението).

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Исковете предмет на настоящото производство са предявени извън срока по чл. 415, ал.4 ГПК, поради което същите съдът не е квалифицирал като такива по чл. 415, ал.1 т.3 ГПК, както ищецът е посочил в исковата си молба.

Предмет на главния осъдителен иск е връщане на получена в заем сума по договор за потребителски паричен кредит. След като ищцовото дружество се е позовало на настъпилата предсрочна изискуемост на вземането си по процесния договор (и това позоваване е станало известно на длъжника наймалкото с връчването на една от издадените заповеди за изпълнение), то следва да се приеме, че цялата предоставена на ответника сума в заем (главницата) е станала изискуема на 29.07.2019г., от който момент е започнал да тече пет годишния давностен срок за вземането и към датата на която е образувано настоящото производство – 23.012025г. е изтекъл. Т.е. претенцията на ищцовото дружество за главница е погасена по давност и доколкото ответникът се е позовал на това обстоятелство, исковата претенция следва да бъде отхвърлена. Неоснователни са доводите на ищцовото дружество, че давността е прекъсната с предявяването на заявлението за образуване на ч.гр.д.№****/2020г. Депозирането на заявление по чл. 410 ГПК не е действие което да прекъсва давността, а в конкретния случай липсва и издадена заповед за изпълнение за главницата (обезсилена е), не е налице и признание на вземането от длъжника.

Неоснователността на главния иск обуславя и неоснователността на акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД.

С оглед изхода на спора, ответникът има право на разноски, но доколкото не е представил доказателства за направени такива (към отговора е представено само пълномощно на процесуалния му представител), то с решението си съдът не следва да присъжда разноски.

3

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„България“ №49, бл. 53Е, вх. В против М. И. П. ЕГН********** с адрес гр.

Русе, ********** искове за заплащане на сумите 900 лв. главница по договор за потребителски паричен кредит от 15.03.2019г. и законна лихва върху главницата в размер на 411,71 лв. за периода от 05.03.2021г. до 22.01.2025г., като погасени по давност.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4