Определение № 11435 от 10.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11435 гр. *******, 10.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ************** като разгледа докладваното от ************** Гражданско дело № 20221110157551 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „**************” ЕАД срещу Д. Б. П., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1250,67 лева – главница, от която сумата 1213,19 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., и сумата 37,48 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 211,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.05.2019 г. до 09.05.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът Д. Б. П. бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**************“ ЕАД на потребители в гр. *******, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „**************“ ЕАД и одобрени с Решение № **************** г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 11, находящ се в гр. *******, ж. к. „**********************, с абонатен № ******, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., но не бил заплатил цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с 1

„************” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от ********* г. по ч. гр. д. № ********* по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Д. Б. П. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК постъпило становище по същата чрез адв. Д. С.. Процесуалният представител оспорва претенциите на ищеца по основание и по размер и моли съда да ги остави без уважение. На първо място изразява становище, че конструкцията, уредена в чл.

153, ал. 1, вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, противоречала на Директива 2011/82/ЕС, поради което не следвало да бъде прилагана. Отделно от това било налице противоречие между ЗЕ и ЗЗП, като в случая следвало да намери приложение уредбата на ЗЗП, доколкото същият бил влязъл в сила по-късно. Договорът за продажба, включително на топлинна енергия, следвало да бъде сключен в писмена форма. На следващо място възразява, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК била нищожна. В тази връзка твърди, че претенцията на заявителя не била индивидуализирана в достатъчна степен, поради което заявлението следвало да бъде отхвърлено. От друга страна липсвал изричен съдебен акт – разпореждане, от който да е видно, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 2 ГПК. В тази връзка твърди, че били налице основанията за нищожност при прилагането на чл. 36 от Общите условия на „**************” ЕАД. Общите условия не били нормативен акт, същите не били приети от другата страна по договора, а и противоречали на чл. 149б, ал. 3 ЗЕ. Възразява, че сумите били недължими и монополни, т.е. били завишени и не отговаряли на реалното потребление. В тази връзка твърди, че ищецът не бил представил писмен договор, сключен с ответника, от който да произтича облигационното отношение между тях.

Разпоредбата на § 190 ДР ЗЕ, на която се позовавал ищецът, влизала в противоречие както с българското, така и с европейското право. На следващо място не следвало да се прилагат разпоредбите на чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и издадената въз основа на тях Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. поради противоречието им с правото на Общността, а самите Общи условия – като неравноправни клаузи. Прави възражение, че сумите за услугата дялово разпределение следвало да бъдат за сметка на доставчика съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ и чл. 186 ЗЗД, а не на клиента. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Не оспорва, че в имота се ползва топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, но възразява срещу претенцията за топлинна енергия за отопление, тъй като тази услуга не се ползвала в 2 процесния имот. Ето защо моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за адвокатски хонорар, определен по чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв.

В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „************” ЕООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като трето лице – помагач. Съдът намира, че искането е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца срещу него. Поради изложеното съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Ответникът не оспорва, че е бил собственик на процесния имот през исковия период, поради което съдът намира, че посоченото обстоятелство не се нуждае от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответника за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребител на топлинна енергия на ответника през процесния период;

3. количеството на реално доставената до процесния имот топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане;

4. обстоятелството, че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки;

5. наличието на валидно възникнали договорни отношения, съществували през процесния период, между него и третото лице – помагач, както и между последното и етажната собственост на бл. ********** в ж. к. „*******“, гр. *******;

6. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане за главницата;

7. размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;

8. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

9. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника е да докаже, че е платил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства, както и да бъдат допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с поставени в исковата молба задачи. Основателни са исканията на ответника за задължаване на ищеца на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи изброените в отговора документи от № 1 до № 10, вкл., и от № 14 до № 16, вкл., както и да му бъде издадено поисканото съдебно удостоверение. Искането по чл. 190, ал. 1 ГПК в останалата си част следва да бъде оставено без уважение, доколкото посочените документи се намират в 3 държане на третото лице – помагач и в тази връзка от страна на ищеца е направено доказателствено искане.

По отношение направеното от процесуалния представител на ответника искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС настоящият съдебен състав намира, че същото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, доколкото не са налице предпоставките по чл. 628 ГПК.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на процесуалния представител на ответника Д. П.

– адв. С., за отправяне на запитване до Съда на Европейските общности за тълкуване на разпоредба от правото на Европейски съюз, конкретизирано в отговора на исковата молба.

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „************” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. *******, район „*******”, ул.

******************, представлявано от управителя М.П.С..а и прокуриста С.М.С., като трето лице-помагач на страната на ищеца „**************” ЕАД по предявените от него искове.

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1250,67 лева – главница, от която сумата 1213,19 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., и сумата 37,48 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 211,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.05.2019 г. до 09.05.2022 г.

ОТВЕТНИКЪТ НЕ ОСПОРВА, че е бил собственик на процесния имот през исковия период. Посоченото обстоятелство НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответника за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребител на топлинна енергия на ответника през процесния период;

4

3. количеството на реално доставената до процесния имот топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане;

4. обстоятелството, че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки;

5. наличието на валидно възникнали договорни отношения, съществували през процесния период, между него и третото лице – помагач, както и между последното и етажната собственост на бл. ********** в ж. к. „*******“, гр. *******;

6. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане за главницата;

7. размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;

8. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

9. всички факти, на които основава своите искания или възражения.