Решение № 7684 от 07.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7684 гр. С, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110103194 по описа за 2022 година

Предявен е иск от ЕМ. Д. М., ЕГН .., с адрес: гр.С, ж.к. „Д 2“, .., срещу Софийски градски съд, със седалище: гр.С, бул. „В“ № 2, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, които са резултат от нарушеното му право на разглеждане и решаване на заведеното от него дело в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 24.01.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.

Претендират се и разноски по производството.

В исковата молба се твърди, че гражданско дело с № 5253/2016 г. по описа на Софийски градски съд, 18-ти състав, не било решено в разумен срок, с което се нарушавали правата на ищеца по чл. 6, ал. 1 ЕКЗПЧ, чл. 14, ал. 1 МПГПП на ООН, чл. 47 ХОПЕС.

Поради което за периода от 05.06.2016 г. до 11.11.2021 г. ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в жесток психически тормоз, безпокойство, притеснение, отчаяние и безнадеждност, като загубил и вяра в правосъдието, претърпял болки и страдания, като не можел и да спи, и да се храни.

В срока за отговор, ответникът Софийски градски съд е депозирал такъв, с който оспорва предявения иск по основание и по размер. Оспорва да е нарушил общностното право – чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС, чл. 13 ЕКЗПЧОС, чл. 47 ХОПЕС или международен договор – чл. 14, ал. 1 и чл. 2 МПГПП на ООН. Излагат се подробни съображение за хода и развитието на гр.д. № 5253/2016 г., като се отрича същото да е било забавено по причина на действия или бездействия от страна на ответника. В тази връзка се поддържа, че ищецът е допринесъл с действията си за продължителността на процеса, доколкото е подал нередовна искова молба и неясни уточнителни молби, молби с искане за промяна на назначения му първоначално процесуален представител, както и предвид отводите на няколко съдебни състава. Заявява, че ответникът своевременно е извършил действията, обезпечаващи участието на страните в процеса – назначена била правна помощ на ищеца и особен представител на ответната страна, своевременно били насрочвани и провеждани откритите съдебни заседния по делото, били призовавани участниците в производството, били 1 депозирани заключенията на вещите лица, били допускани и събирани доказателствените средства в хода на съдебното дирене, своевременно били постановявани и съдебните актове, поради което счита, че не е нарушение на правото на ищеца за гледане и решаване на делото му в разумен срок. Излага, че разумният срок не следвало да се схваща като бърз такъв, и че следвало да се преценя с оглед на конкретните обстоятелства.

Оспорва се също ищецът да е претърпял неимуществени вреди, доколкото същият към исковия период пребивава в място за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, както и предвид наличието на други дела между страните. Излага се, че за периода 2012 г. – 2019 г. ищецът е участник в 790 граждански дела, поради което не може да се разграничи причината за отрицателното засягане на ищеца. Оспорва се и пряката причинна връзка между поведение на ответника и настъпилите вреди. Предвид неоснователността на главния иск, се смята за неоснователен и иска за лихва. Поради което моля за отхвърляне на иска, като претендира и разноски по производството.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от пълномощник, като поддържа предявения иск. Ответникът Софийски градски съд не изпраща представител.

Депозира писмено становище по съществото на спора.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното към настоящето дело в копие гр.д.№ 5253/2016 г. по описа на СГС, І-18 състав, е видно, че делото е образувано по искова молба, подадена на 28.04.2016 г. от ЕМ. Д. М., с която е предявен иск срещу Николай Цевтков Генов за присъждане на обезщетение от деликт.

С разпореждане от 12.05.2016 г. на съдията докладчик, производството е оставено без движение. Разпореждането е получено от ищеца на 27.05.2016 г., като на 30.05.2016 г. е депозирал уточнителна молба с искане за допускане на правна помощ. Към молбата е приложена и декларация по чл.83, ал.2 от ГПК. Същата е уважена, като съдът се е произнесъл с определение от 07.06.2016 г., а посоченият от САК адвокат е назначен с акт на съда от 16.06.2016 г. От негова страна обаче е депозирана молба на 22.07.2016 г. за освобождаването му, по която докладчикът се е произнесъл с определение от 29.07.2016 г.

От САК е определен нов адвокат, а именно адв.Ю., който е назначен с определение от 26.08.2016 г. и е поел защитата на ищеца по делото.

В изпълнение на дадените от съда указания при оставяне на исковата молба без движение, на 07.09.2016 г. и на 14.10.2016 г. са депозирани уточнителни молби съответно от ищеца и от назначения му процесуален представител.

На 02.11.2016 г. първоначално определеният съдия-докладчик по делото – съдия Е И се е отвел от разглеждането му. На 09.11.2016 г. делото е разпределено на съдия С К, който се е отвел с определение от 02.02.2017 г. Това е наложило да се извърши ново разпределение на 07.02.2017 г., като за докладчик е определен съдия Р Д.. Последният също се е отвел с акт от 10.02.2017 г. При поредното разпределение от 14.02.2017 г., разглеждането на делото е възложено на съдия Петя Алексиева. Същата с разпореждания от 15.03.2017 г. и от 11.05.2017 г. е оставила исковата молба без движение. В изпълнение на това са депозирани уточнителни молби от 22.03.2017 г., 24.04.2017 г., 28.04.2017 г., 23.05.2017 г. и 01.06.2017 г.

След като е приел исковата молба за редовна, с разпореждане от 08.06.2017 г. на съдиятадокладчик, е постановена размяна на книжата по делото. Предвид невъзможността ответникът да бъде намерен на регистрираните от него адреси в НБДН, с определение от 10.08.2017 г. му е допусната правна помощ, а с определение от 18.10.2017 г. е назначен определения от САК адвокат.Последният е получил на 10.11.2017 г. препис от исковата 2 молба, а на 13.11.2017 г. е депозирал отговор.

С определение от 17.01.2018 г. делото е изготвен доклад по делото и същото е насрочено в първо съдебно заседание на 05.06.2018 г. В това заседание е даден ход на делото, събрани са доказателства, но е отложено за събиране на още допуснати доказателства. Проведено е още 1 съдебно заседание – на 05.02.2019 г., а в следващото такова – на 15.10.2019 г. съдията-докладчик се е отвел от разглеждане на делото по искане на ищеца.

На 21.10.2019 г. производството е разпределено на съдия М А, която се е отвела с определение от 28.10.2019 г. Ново разпределение е извършено на 30.10.2019 г. и е определена за докладчик съдия Р М. Същата е насрочила делото за 02.04.2020 г., но предвид обявеното извънредно положение в страната с оглед възникналата пандемична обстановка, делото е отсрочено в закрито заседание за 08.10.2020 г. На това заседание е даден ход и са събрани доказателства, като делото е отложено за изслушване на съдебно-психиатрична експертиза за 29.04.2021 г. На посочената дата не е проведено заседание предвид издадена заповед на председателя на СГС за отмяна на откритите заседания в СГС, с оглед усложнената Ковид обстановка. Делото е пренасрочено за 11.11.2021 г. Междувременно със заповед на председателя на СГС е определен нов съдия-докладчик на 18 състав, при който производството е приключило в заседанието на 11.11.2021 г. Решение е постановено на 29.11.2021 г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св идетелите Ст. Асп. Д. и М. В. П..

Свидетелят Д. твърди, че познава ищеца от затвора в гр.С от 2016 г. Знае, че М. води около 700 дела, както и че някои от тях са забавени, вкл. и процесното, което се води срещу Николай Генов за вреди от лъжесвидетелстване. Според Д. ищецът приема това забавяне нервно, псува, ядосва се, че няма правосъдие в държавата. Чувствал се е изнервен, афектиран от бездействието на съдебната система, от това, че не получава правосъдие в разумен срок.

Свидетелят П. твърди, че познавам ищеца от 2000 г. от кв.К, където и двамата имат роднини. Отделно от това П. съобщава на съда, че с ищеца са били заедно и в централния затвор в С през 2018 – 2019 г., като от лятото на 2019 г. са делили една килия, а преди това са се засичали на почивките. П. знае, че ищецът води много дела и някои от тях са много забавени, вкл. и делото срещу Николай Генов, заведено през 2016 г. Свидетелят обяснява, че М. му е споделял, че са му нарушени правните очаквания да се реши делото в срок, че нарочно го правят, нервирал се е, не се е чувствал добре. Според П., М. му е казвал, че това дело го мотаят, че не може да се реши, а то е елементарен правен казус. Свидетелят твърди, че ищецът е изпитвал унижение, раздразнение и безпокойство, за това, че му бавят делото нарочно от СГС, изпитвал е безпокойство, не е говорел много, бил е потиснат, ядосвал се е, че делата не се гледат, че се мотаят.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.2б от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Нормата на чл.2б от ЗОДОВ, с примането й през 2012 г. /обн. ДВ бр. 98/2012 г./, създаде национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, и по съществото си представлява вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6 §1 от ЕКПЧ, като претенцията за обезщетение, съгласно чл.8, ал.1 от ЗОДОВ, се разглежда по този закон и по реда на ГПК. Материалноправната норма на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ има действие от датата на 3 влизането и в сила – 11.12.2012 г. и занапред, като обезщетение за вреди от забавени съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ, съгласно чл.8, ал.1 от ЗОДОВ. Безспорно образуваното по искова молба на Е.М. гр.д.№ 5253/2016 г. по описа на СГС, І-18 състав, към момента на предявяване на настоящия иск, а също и към настоящия момент е висящо, неприключило, поради което и допустимостта на предявения от ищеца иск не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, а именно да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета „а” от ЗДВ и да няма постигнато споразумение.

Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение са посочени примерно в закона / чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ/, като са приложими стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека. В същото време, приема се, че отговорността е обективна и се носи от държавата, респ. от нейните органи, а не от длъжностните лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат.

При преценката си, съдът като съобрази установените в практиката на Европейския съд по правата на човека три критерия, а именно: сложност на делото, поведение на ищеца и поведение на компетентните органи, намира, че в конкретния случай е налице прекомерна продължителност на производството по гр.д.№ 5253/2016 г. по описа на СГС, разглеждането на което на тази инстанция е продължило 5 г. и 7 м.

Самото дело не представлява фактическа и правна сложност, която се определя не само от правното основание на иска като нормативен текст, а и от фактическите твърдения на страните, от вида и обема на сочените и допуснати доказателства и средствата за тяхното събиране. От приложеното дело е видно, че са събрани незначителен обем писмени доказателства /предимно медицински документи, изпратени от затвора в гр.С/, разпитани са свидетели и са допуснати две експертизи. Действително, налице са и данни за поведение на самия ищец, което е допринесло за удължаване срока на производството, а именно предприети са действия по привеждане на нередовната му искова молба в съответствие с ГПК, които са протекли в рамките на 1 година и 1 месец, заедно с произнасянето по исканията му за допускане на правна помощ и за освобождаването му от държавна такса и разноски в производството, последните от които не следва да се отчитат, тъй като са свързани с упражняване на законни права на ищеца. В същото време делото е отлагано 2 пъти и поради усложнената в страната епидемична обстановка във връзка с разпространението на Ковид-19, като това е станало въз основа на обявеното в страната извънредно положение през 2020 г. и издадена заповед на председателя на СГС от 2021 г. за промяна на заседателния график на състава, на чийто доклад е процесния правен спор пред СГС.