Решение № 1412 от 29.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1412 гр. Пловдив, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от И.ка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20245300502732 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Г. Й. М., чрез адв. И. М., против Решение № 3050/06.07.2024г., постановено по гр.д.№ 9049/2023г. по описа на Районен съд-Пловдив, V бр.с., в частта, с която е увеличена дължимата от същия месечна издръжка на децата му: за разликата над размера от 250 лева до присъдения размер от 350 лева месечно за непълнолетното дете М. Г. М., родена на 02.06.2008 г. и за разликата над размера от 250 лв. до присъдения размер от 350 лева за малолетното дете Й. Г. М., роден на 27.06.2012 г., платима чрез тяхната майка и законен представител К. И. В., считано от датата на подаване на исковата молба - 21.06.2023 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане. Изложени са доводи, че размерът на издръжката е завишен и не е съобразен с възможностите на родителя, осъден да я заплаща.

Жалбоподателят твърди, че след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство е бил освободен от работа в словашкото дружество „МН-TRANS BB“ ООД и считано от 12.06.2024г. е назначен във „ФИЛАНЕЛ ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК: 202701105, на длъжност шофьор на товарен автомобил с основно месечно възнаграждение от 933 лв. Сочи, че погасява задължение по банков кредит към „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с месечна вноска от 324 лв., както и че дължи издръжка в размер на 250 лв. месечно на още едно дете – Г. Г. М., родено от съжителството му с К. Н.Я..

1

Намира, че не е налице такова изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.

150 СК, което да обуслови изменение на размера на издръжката на децата М.

М. и Й. М., която е била определена със спогодба, постигната на 01.02.2022г. по гр.д.№ 16031/2021г. на Пловдивски районен съд. От въззивния съд се иска да отмени присъдената издръжка в обжалвания размер и да отхвърли исковете в тези им части. Претендира разноски.

Решението в частта, с която, е увеличен размерът на дължимата от жалбоподателя месечна издръжка от 180 лева на 250 лева за всяко от децата не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от въззиваемите страни М. Г. М. – непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител К. В., и Й. Г. М. малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител К. В., чрез адв.

С. Л.-З., АК-Пловдив, в която по подробно изложени съображения се оспорва жалбата като неоснователна. Иска се решението в обжалваните части да бъде потвърдено. Не са направени доказателствени искания. Не взема становище по направеното доказателствено искане във въззивната жалба. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, като с оглед задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, и не е ограничен от посоченото в жалбата, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на правилността на решението съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.150 във връзка с чл.143, ал.2 от Семейния кодекс за изменение на присъдена издръжка, дължима от родител на ненавършили пълнолетие деца.

От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства /удостоверения за раждане/, че ответникът Г. Й. М. е баща на непълнолетното дете М. Г. М., родена на 02.06.2008г. и на 2 малолетното дете Й. Г. М., роден на 27.06.2012г. По силата на постигната спогодба, обективирана в протокол № 756/01.02.2022г. по гр.д.№ 16031/2021г. на Районен съд – Пловдив, III бр.с., е увеличен размерът на издръжката, която бащата Г. М. следва ежемесечно да заплаща на детето Й. М. от 150 лв. на 180 лв. и на детето М. М. от 160 лв. на 180 лв., считано от 13.10.2021г. до настъпване на причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане. С исковата молба е поискано увеличаване на месечната издръжка от 180 лв. на 290 лв. за детето Й. и от 180 лв. на 300 лв. за детето М.. По реда на чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение чрез увеличение на размера на исковите претенции до сумата от 350 лв. месечно за всяко от децата. С обжалваното решение съдът е уважил изцяло претенциите на децата, като е увеличил издръжката им на по 350 лв. месечно. Не е спорно между страните също така, че бащата Г. М. има трето дете, на което дължи алиментна издръжка – Г. Г. М., роден през 2014г. от съжителството му с К.

Н.Я.. Майката на ищците К. И. В. също има трето дете - А.П.В., роден през 2019г. от брака й с П.А.В.. Родителите на ищците притежават по един недвижим имот. На името на майката има регистрирано едно МПС, а на това на бащата - три моторни превозни средства.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена.

Съгласно постъпилата справка от ТД на НАП - Пловдив родителите нямат регистрация като едноличен търговец и като самоосигуряващо се лице, и нямат участие в търговски дружества. За периода от 20.04.2017г. до момента на изготвяне на справката 17.08.2023г. К. В. е в трудово правоотношение с „АББ България“ ЕООД - клон Р., като през първата половина на 2023г. осигурителният й доход е бил в среден размер от около 1213 лв. За периода от 18.10.2021г. до 26.04.2022г. бащата е бил в трудово правоотношение с „Никтранс Сираков“ ЕООД при основна заплата в размер на 650 лв.

Приложена е и справка за осигуряването му, от която се установява, че през последния месец, за който е изготвена справката, а именно месец април 2022г. осигурителният му доход е бил дори в по-нисък размер - 563,89 лв. Няма данни бащата да е получавал доходи по извънтрудови правоотношения за 2021г. и 2022г.

Представено е заверено копие на погасителен план към сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и ответника договор за кредит от 04.06.2021г., от който се установява размера на кредита - 29 782,50 лв., срока за погасяване - 10 години и уговорената месечна погасителна вноска в размер на 324,70 лв. Приложени са и служебни бележки в уверение на това, че през учебната 2022/2023г. детето Й. е редовен ученик в 4а клас в Основно училище „Отец Паисий“ село С., общ. Р., а детето М. е редовен ученик в 8а клас в Професионална гимназия „Петър Парчевич“ в гр. Р..

За изясняване на делото от фактическа страна са снети показанията на св. М.Т.Б. - баба на ищците по майчина линия, в които излага лични впечатления за живота на децата. Сочи, че бащата рядко взима децата, обажда им се по телефона за личните празници. Когато децата имали здравословни проблеми, единствено майката заплащала лечението им. Свидетелката помага 3 в грижите за децата, включително с лични средства. През годините бащата им купил по едно колело и няколко пъти, но не всяка година, им давал по 20 лв.

Майката работи допълнително и в хранителен магазин, за да осигури средства за издръжката на децата. Поради липса на средства по-малкото дете Й. дори спряло да тренира футбол.

В производството пред въззивната инстанция жалбоподателят, чрез адв.

М., представи заверено копие на трудов договор № 00000138/12.06.2024г. между „ФИЛАНЕЛ ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК: 202701105, представлявано от Филип Манчев Манев (работодател) и Г. Й. М. (работник/служител), видно от което основното му трудово възнаграждение при новия му работодател е в размер на минималната работна заплата за страната през 2024г. - 933 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.143, ал.2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като според чл. 142, ал. 1 СК „размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“; присъдена издръжка може да бъде изменяна при изменение на обстоятелствата (чл. 150, пр. 1 СК).

По делото се установява по безспорен начин, че ответникът е баща на децата М. М. и Й. М. и следователно е лице, задължено да дава издръжка. За основателността на искането за изменение на определения размер на издръжка законът изисква ищецът да докаже, че е налице изменение на обстоятелствата, при които е бил определен размерът на издръжката, чиято промяна се иска. Под изменение на обстоятелствата се има предвид промяна на нуждите на нуждаещия се от издръжка и/или на възможностите на задълженото лице да изплаща такава. Според дадените в т. 8 от ППВС № 5 от 16.XI.1970г. разяснения за уважаването на иска е необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба, обуславящо изменение на размера на определената по гр.д. № 16031/2021г. на ПдРС, III бр.с., издръжка. Издръжката на ищците в размер на по 180 лв. месечно, определена през 2022г., следва да бъде съобразена със следните обстоятелства: към настоящия момент ищцата М. е на 16 години, а ищецът Й. – на 12 години, като съдът намира, че дори и само обстоятелството, че от определянето на предишния размер на издръжката са изминали 2 години, е достатъчно, за да се направи извод, че нуждите на ищците са нараснали. Социалноикономическите условия в страната са изменени в посока на увеличение на цените на стоките и услугите от първа необходимост. Ноторно известно е, че през последните години са се увеличили значително разходите за посрещане на ежедневни нужди, като инфлацията непрекъснато расте. Освен това, израстването на децата през този период от време само по себе си също води до увеличаване на необходимите средства за издръжка – увеличили са се нуждите от храна, дрехи, обувки, учебни пособия, медицинско лечение и при двете деца. Нараснали са разходите, свързани с физическото им развитие.

4

Установи се фактът, че детето Й. е посещавал извънкласни занимания – играл е футбол, но поради невъзможност на майката да плати, се е наложило да спре тренировки. Тези изводи се подкрепят от показанията на разпитания свидетел Мария Бурова - баба на ищците по майчина линия, чийто показания, преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира като основани на непосредствени възприятия, доколкото свидетелят участва активно в живота на децата.

Съдът намира, че нарастващата възраст на децата и нуждата от обезпечаване на потребностите им, вкл. от спорт следва да бъдат съобразени при определяне на необходимата месечна издръжка. От гореизложеното съдът прави извода за настъпило трайно изменение на обстоятелствата, налагащо увеличение на дължимата от ответника издръжка. Що се касае до размера на издръжката, спори се между страните относно това дали определеният размер от по 350 лв. за всяко дете е съответен на възможностите и материалното състояние на бащата.