Определение № 20462 от 29.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2715/2026
- Вид
- Определение № 20462
- Подписан
- 29.09.2026
- В сила
- 29.09.2026
- Състав
- Красимир Мазгалов, Златка Чолева, Цветелина Александрова Костова
Цитирани разпоредби
- чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274- 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274- 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274- 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274- 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274- 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274- 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 , ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20462 гр. София, 29.09.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове:
Златка Чолева
Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно частно гражданско дело № 20261100502715 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274- 279 ГПК
Съдът е сезиран с частна жалба подадена от С. Й. Н., ЕГН: ********** срещу определение № 25058/22.12.2025г. постановено по гр.д. № 9560/2023г. по описа на СРС, 159 състав, с което производството по делото е прекратено.
Частният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно. Поддържа, че предявеният от него отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК е допустим, доколкото касае вземане по издадена срещу него заповед за изпълнение, а отрицателната претенция за това вземане е заявена в срока по чл.414 от ГПК. Позовава се на съдебна практика относно допустимостта на предявен отрицателен установителен иск за вземане- предмет на издадена заповед за изпълнение, който иск е предявен в срока за възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта. Заявява искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СРС за продължаване на процесуалните действия по него.
Софийски градски съд като взе предвид становището и доводите на жалбоподателя и прецени относимите в рамките на настоящото производство доказателства по делото, приема за установено следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК, предявен от С. Й. Н. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с предмет / при съобразяване на влязлото в сила на 24.01.2025г. определение № 41819 от 15.10.2024г. за частично прекратяване на производството по делото/ - признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 421,93 лева- цена на топлинна енергия за периода 01.05.2019г.- 30.01.2023г., за която в полза на ответника е издадена срещу ищеца заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от № 4357 от 07.02.2023г. по ч.гр.дело № 4785/ 2023г. по описа на СРС, 175 състав.
1
С обжалваното определение от първата инстанция е прието, че така предявеният иск е недопустим, тъй като от служебно изискания от съда заверен препис от заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК № 4357 от 07.02.2023г. по ч.гр.дело № 4785/2023г. за процесната главница, е видно, че тя е влязла в сила на 24.02.2023г. и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за незаконосъобразно.
От доказателствата по делото се установява, че по заявление на „Топлофикация София“ ЕАД по ч.гр.дело № 4785/2923г. е издадена заповед за изпълнение чл.410 от ГПК от № 4357 от 07.02.2023г. срещу ищеца в настоящото производство за процесната главница от 421,93 лева- цена на топлинна енергия за периода 01.05.2019г.- 30.01.2023г. При тази хипотеза длъжникът по заповедта за изпълнение разполага с два законоустановени пътя за съдебна защита срещу претендираното от кредитора вземане: 1/ по реда на чл.414 от ГПК с подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение в законоустановения 1 месечен срок /съгласно приложимата редакция на чл.414 , ал.2 от ГПК / в приложимата редакция към момента на подаване на заявлението и издаване на заповедта за изпълнение, обн. в ДВ, бр.100/2019г./ и 2/ чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК за вземането- предмет на заповедта за изпълнение, /по аргумент за посилното основание, след като вземането може да се оспори чрез възражение, на още поголямо основание това оспорване може да се реализира по исков ред, със спецификата, че допустимостта на този иск е обусловена от срок, който следва да бъде спазен- посоченият в чл.414,ал.2 от ГПК . В този смисъл са и разрешенията на константната съдебна практикаРешение № 76 от 07.05.2013г. по гр.д.№ 391 /2012г. на 4-то ГО на ВКС, Определение № 318 от 09.07.2019г. по ч.гр.д.№ 2108/2019г. на 4-то ГО на ВКС и др. При предявен в срока по чл.414,ал.2 от ГПК отрицателен установителен иск за вземането - предмет на заповедта за изпълнение последната не влиза в сила, тъй като вземането е спорно. В конкретния случай отрицателният установителен иск- предмет на настоящото дело е предявен в срока по чл.414,ал.2 от ГПК. Исковият съд не е обвързан от преценката на заповедния съд относно спазването на този срок - по аргумент от т.10“а“ от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т..д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Дори и при липсата на доказателства относно датата на връчване на заповедта за изпълнение за процесното вземане за главница, изводът за предявяването на отрицателния установителен иск в 1 месечния срок по чл.414,ал.2 от ГПК се установява с оглед датата на издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесното вземане- 07.02.2023г. и датата на предявяване на отрицателния установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК за това вземане - 23.02.2023г. При така установената датата на издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК /07.02.2023г./ и с оглед разпоредбата на чл.414,ал.2 от ГПК относно продължителността на срока за възражение /1 месец , който тече от датата на връчване на заповедта на длъжника/, очевидно неправилна е удостоверената от заповедния съд констатация за влизане в сила на заповедта на изпълнение на дата 24.02.2023г., но както вече бе посочено по-горе в мотивите на настоящото определение, този извод /констатация на заповедния съд не обвързва исковия.
2
С оглед гореизложените съображения съдът приема , че като незаконосъобразно и неправилно обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстационния съд за продължаване на процесуалните действия по него.
Воден от горните мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 25058/22.12.2025г. постановено по гр.д. № 9560/2023г. по описа на СРС, 159 състав, с което производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото на СРС , 159 състав за продължаване на процесуалните действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3