Решение № 4476 от 10.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4476 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. А.ОВА при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. А.ОВА Административно наказателно дело № 20221110213626 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Х. И. Ф., ЕГН: **********, депозирана чрез адв. П. Д. - САК, против наказателно постановление № 22-4332-012812/08.07.2022г., издадено от Началник сектор в СДВР, ОПП СДВР, упълномощен с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. - заповед на министъра на вътрешните работи, за нарушения на разпоредбите на чл. 16, ал.1, т. 3 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. За нарушението по чл. 16, ал.1, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 180, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 / сто и петдесет лева/ лв., а за нарушението на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В жалбата се оспорват направените в А. и НП фактически констатации. Релевират се подробни доводи, че жалбоподателят не е бил в добро здравословни състояние към момента на настъпването на ПТП, поради което и не е налице виновно нарушение на правилата за движение по пътищата, както и че именно поради тези обстоятелства не е било възможно изследването му с техническо средство. Прави се искане НП да бъде отменено.

За проведеното на 10.07.2024г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

Въззиваемата страна не изпраща представител. Поддържа направените изявления в депозирани по делото писмени бележки, в които се прави искане за присъждане на разноски.

Жалбоподателят се явява лично и с адв. Д.. Излага подробни съображения за отмяна на наказателното постановление, релевирани и в жалбата. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, 1 прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 23.06.2022г., около 16.45 часа жалбоподателят Х. И. Ф. се намирала в гр. София.

Управлявал лек автомобил “Форд фиеста”, с ДК № ..., негова лична собственост, движейки се по Северната скоростна тангента (платно с четири или повече пътни ленти), с посока на движение от бул. Рожен” към бул. “Ломско шосе”, при което навлиза и се движи в лентите за насрещно движение. До пътната връзка с ул. “Околовръстен път” самокатастрофира в указателна табела.

С оглед на реализираното ПТП пристига полицейски екип към СДВР ОПП, в чийто състав бил включен свидетелят ИС. Д.. Към 20.42 часа физическото състояние на водача не позволявало извършването на проверка за алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, номер 0208, с оглед на което му бил издаден талон за медицинско изследване № 086176/23.06.2022г. и същият бил изпратен в УМБАЛ „Св. Анна“, където отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване.

Въз основа на отказа да даден кръв за изследване свидетелят Д. съставил против жалбоподателя А. С. GA № 701255/23.06.2022г., в който вписал часа и обстоятелствата при опита за извършване на проверката, вида, модела и фабричния номер на техническото средство, с което не могло да се извърши проверката, както и че при извършване на проверката водачът e нарушил законови разпоредби под посочените норми на чл. 16, ал.1, т. 3 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП

Въз основа съставения А., при идентично посочване на времето и мястото на извършване на нарушенията, и отчитайки показанията на химическото изследване, Началник сектор в СДВР, ОПП СДВР, упълномощен с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. - заповед на министъра на вътрешните работи издал против жалбоподателя атакуваното наказателно постановление за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 16, ал.1, т. 3 от ЗДвП и чл.

174, ал. 3 от ЗДвП. За нарушението по чл. 16, ал.1, т. 3 от ЗдвП на основание чл. 180, ал. 1, т.

1, пр. 3 ЗДвП наложил на Х. И. Ф. административно наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. и за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗдвП на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП наложил на жалбоподателя и глоба и глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите В. Е. П. и Г. И. Б., и писмени - талон за медицинско изследване № 086176; декларация за отказ да даде кръвна проба; протокол за медицинско изследване и изземване на биологични проби; ; справка-картон на водач; протокол за ПТП № 1865098/23.06.2022г. и скица на пътно - транспортно произшествие;

2 докладни записки, заповед с рег. № 513з-5070/21.07.2015г.; заповед № 8121з13318/28.10.2019г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.; заповед № 758/23.06.2022г.; заключение на изготвената съдебно- медицинска експертиза; заключение на изготвената допълнителна съдебно - медицинска експертиза, както и всички останали писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК по делото.

Реализирането на ПТП посредством самокатастрофирането на лекия автомобил, собственост на жалбоподателя, и навлизането на последния в лентите за насрещно движение по Северната скоростна тангента (платно с четири или повече пътни ленти), невъзможността на жалбоподателя да даде кръвна проба към момента на реализираното ПТП посредством дрегерно устройство, недаването на кръвна проба от страна на Х. Ф., се изясняват безпротиворечиво посредством показанията на свидетелите, писмените доказателства.

Съдебният състав кредитира в цялост както писмените доказателства, които прецени като обективни и достоверни, така и показанията на разпитаните свидетели, доколкото последните са последователни, логически издържани и в корелация помежду си. Същите убедително и еднопосочно потвърждават фактическата обстановка, описана в А. и НП, поради което възражението в жалбата в съответната насока следва да бъде оставено без уважение.

Съдът кредитира и заключенията на изготвените по делото съдебно- медицинска експертиза и допълнителна съдебно- медицинска експертиза, като намира, че вещото лице добросъвестно, обективно и посредством специфичните знания, които притежава, е отговорило на поставените въпроси.

Неоснователно се явява наведеното възражение от жалбоподателя, че физическото му състояние не му е позволявало да даде кръвна проба в болничното заведение МБАЛ “Св.

Анна”. Това е така, тъй като в доказателствена тежест на самия жалбоподател е да докаже твърденията си, като същият не ангажира доказателства в тази насока, нито пък съдът установи такива обстоятелства при разпита на полицейските служители, нито от представената медицинска документация от медицинското заведение и изготвените две заключения на съдебно- медицински експертизи.

Материалната компетентност на свид. Д. по съставяне на А. и компетентността на административнонаказващия орган по издаване на НП, следват съгласно длъжностните им качества и правомощията, предоставени им по силата на заповед с рег. № 513з5070/21.07.2015г.; заповед № 8121з-13318/28.10.2019г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.; заповед № 758/23.06.2022г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

А. и атакуваното НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи, в законоустановените ред и форма, и при спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. И в двата акта обективните признаци на осъщественото от Х. Ф. поведение, реализирало съставите на вменените му нарушения, са описани ясно и недвусмислено, като 3 по отношение състава на нарушението по чл. 16, ал.1, т. 3 от ЗдвП е посочено по кое пътно платно се е движел жалбоподателя, с колко пътни ленти е последното, в каква посока се е движел и с кое конкретно пътно превозно средство се е придвижва като марка, модел и регистрационен номер. По отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗдвП е описана невъзможността на жалбоподателя да даде проба за употреба на алкохол непосредствено след настъпилото ПТП, както и обстоятелството, че му е издаден талон за медицинско изследване, неговият номер, за кое болнично заведение и обстоятелството, че жалбоподателят не е дал кръв. Наред с това в А. и НП времето на извършване на нарушенията - дата, място и час, са точно посочени.

Поради това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяна на НП.

Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно и по двата си пункта.

Въз основа събраната в хода на производството доказателствена съвкупност, която е еднопосочна и безпротиворечива, съдебният състав прие за доказано, че жалбоподателят Х.

Ф. е осъществил от обективна страна състава на административните нарушения по чл. 16, ал.1, т. 3 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като е нарушил забраната на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство, когато платното за движение има четири или повече ленти да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение, както и забраната да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол.

Нарушенията са формални и са осъществени виновно, при форма на вината пряк умисъл.

Приложима по отношение на нарушението по чл. 16, ал.1, т. 3 от ЗДвП е разпоредбата на чл. 180, ал.1, т.1, пр. 3 ЗдвП, за която се предвижда наказание глоба в размер от 20 до 150 лв., като по отношение на нарушението на разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, според която предвиденото наказание е с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв., в случаите в които водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Наказващият орган е индивидуализирал правилно наложените на Х. Ф. кумулативно административно наказание в предвидения от закона абсолютен размер за нарушението по чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, предвид което основания за изменение на наказателното постановление в санкционната част по този му пункт не се констатират. По отношение на 4 нарушението на чл. 16, ал.1, т. 3 от ЗдвП съдът намира, че правилно е определен и максималния размер на глобата имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е качил да кара лекия автомобил знаейки, че има сериозни здравословни проблеми и в последствие е самокатастрофирал, излагайки на опасност останалите участници в движението по пътищата.

Осъществените нарушения не представляват маловажен случай, с оглед високата им степен на обществена опасност, поради което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН също не следва да намери приложение.

По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е обосновано и законосъобразно и по двата си пункта - издадено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Като такова следва да бъде потвърдено в цялост. Основания за изменението или отмяната му не се констатираха.