Решение № 1955 от 20.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1955 гр. София, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20211100514445 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 19.10.2021 год., постановено по гр.дело №65014/2020 год. по описа на СРС, ГО, 25 с-в, са отхвърлени предявените от М.НА В.Р. срещу Й. К. Ч. искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 425 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване – получени без основание от ответницата възнаграждения от съда за изготвени експертизи в качеството й на вещо лице – държавен служител по ЗМВР в НИКК-МВР и по ЗДСл, по служебно правоотношение през периода от 01.01.2016 год. до 30.06.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2020 год. до окончателното й изплащане и сумата от 106.68 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 28.02.2018 год. до 31.12.2020 год. върху главницата от 370 лв. – претендирана с покана за изпълнение, като ищецът е осъден да заплати на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 300 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника М.НА В.Р.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че не е налице обедняване на ищеца, макар да било установено, че ответницата е получила претендираните суми в размер на 425 лв., в качеството си на вещо лице – служител на МВР, явило се и защитило изготвени от него експертни заключения в съдебни заседания през 2016 год. и 2017 год. по наказателни дела.

Неправилно бил приложен материалния закон, а именно чл. 22 от Наредба № 2 от 29.06.2015 1 год. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица в актуалната към исковия период редакция. СРС бил счел, че до изменението в Наредбата, обнародвано в ДВ, бр.82 от 05.10.2018 год., законодателят не бил включил възнаграждението за явяване в съдебно заседание по чл. 21, ал. 1 в рамките на разходите на труд, консумативи и режийни разноски, включително по смисъла на чл. 60, ал. 3 ЗМВР, които подлежали на плащане на полза на МВР, както и че нормата на чл. 22 от Наредбата действала занапред. В глава ІV от Наредбата били регламентирани условията и реда за определяне и изплащане на възнагражденията на вещите лица. Съгласно чл. 19 от Наредбата, вещото лице имало право да получи възнаграждение за извършената експертиза, както и да му бъдат присъдени разходите за използваните материали, консумативи, пособия, технически средства, машинно и компютърно време, както и други необходими разходи. За служителите на МВР, които извършвали дейност по изготвянето и защита на експертизи, която била заложена в длъжностната характеристика като основно служебно задължение, получавали съответното възнаграждение от МВР. Нормата на чл. 22 от Наредбата била специална и се отнасяла до начина на заплащане на експертизи, изготвени от служители на МВР, какъвто била и ответницата. Видно било от представената по делото длъжностната характеристика на ответницата, че в служебните й задължения било включено участието й като вещо лице при оглед на местопроизшествия и други процесуални действия, при спазване на изискванията на НПК, в т.ч. защита на експертизи в съдебни заседания. За времето, през което била изготвяла съответните експертизи, респ. била се явявала в съдебни заседание за изслушване и защитата им ответницата била получавала ежемесечно възнаграждение от МВР. Ако се приемела тезата на първоинстанционния съд, то това означавало ответницата да получи за една и съща извършена работа две възнаграждения – от МВР и от съответния съд. По своята същност експертно- криминалистическата дейност била комплекс от дейности, свързани е откриването, фиксирането, изземването и изследването на доказателствени средства, изготвянето на експертизи и тяхната защита. Съгласно нормативната уредба, извършването на възложените им по съдебен ред от съответните ръководители експертизи/експертни изследвания било служебно задължение на служителите на НИК, а явяването им пред съд при призоваване в тази връзка /например за разпит/защита на експертизата/ било свързано с изпълнението на конкретно задължение и било по повод неговото изпълнение.

Процесуалното действие по явяване пред съд за изслушване и защита на експертното заключение представлявало последен заключителен етап от извършването на експертизата, тоест включвало в понятието „труд” по смисъла на чл. 60, ал. 3 ЗМВР. Съгласно посочената законова норма, когато за извършването на експертизата бил определен служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащали на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийните разноски. Без явяване на експерта и защита на експертизата му в съдебно заседание, същата нямало да бъде приета и съответно нямала да послужи по делото т.е. процесът по изготвяне на експертизата включвал и нейната защита в съдебно заседание – това бил единен процес, който бил свързан и представлявал изпълнение на служебните задължения на служителите на НИК-МВР. Първоинстанционният съд не бил тълкувал както какво се включвало в „труда“, който се заплащал на МВР по силата на чл. 22 2 от Наредбата. Той несъмнено включвал и работата по защита на експертизата в съдебно заседание. В случая ползвайки цялата материална база и направените от МВР инвестиции за повишаване на квалификацията на служителя, ответницата се била обогатила неоснователно с процесната сума. В закона било регламентирано всички разходи, свързани с извършване на експертизата – от изготвяне на експертното заключение до изслушването му пред съда, да се подчиняват на един и същи режим, а именно да се заплащат на МВР, когато вещото лице е служител на министерството. Безспорно в чл. 150, ал. 1 НПК било регламентирано правото на вещото лице да получи възнаграждение за положения труд и да му се заплатят разходите, които е направило, но не била посочена конкретната форма на това плащане. На служителите на МВР обаче, било вменено в преките задължения да участват като вещи лица в съответните процесуални действия, като за осъществяваната от тях служба получавали възнаграждение, което се полагало за изпълнение на всичките им задължения, в т.ч. и за изготвяне на експертни заключения като вещи лица. Поради това и неправилен се явявал изводът на СРС, че защитата на заключението пред органа, които е назначил експерта, не се включвало в понятието труд. Това следвало от условията, при които служителите на МВР осъществявали дейността си като вещи лица, а именно за времето, през което те работели по изготвяне на заключението те не ползвали отпуск, а това ставало в рамките на работното им време, за което получавали и възнаграждение от МВР. Освен това по делото било установено, че ответницата била получила възнаграждения за изслушване и защита на експертизите по личната си банкова сметка, вместо същите да бъдат превеждани по сметка на МВР, поради което следвало да се приеме, че тя се била обогатил за сметка на ищеца с получените суми в претендирания размер. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответницата по жалбата Й. К. Ч. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че ответницата е получила процесната сума на годно основание, в качеството си на експерт по наказателни дела. Към момента на плащането на определеното възнаграждение за явяване и изслушване в открито съдебно заседание, обстоятелството, че ответницата била служител на МВР било без значение, тъй като едва с извършената законодателна промяна от 05.10.2018 год. качеството на лицето – експерт имало значение. В тази връзка следвало да се имат предвид нормите на чл. 21 и 22 от Наредба № 2 от 29.06.2015 год. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица – в действащата им редакция към процесния период. По делото било установено, че ищецът бил получил дължимите му суми за изготвянето на самите експертизи в досъдебната фаза на производството от съответния възложител. Освен това видно било от т. 7 на Заповед № 8121з-1350 от 06.11.2015 год. на министъра на вътрешните работи относно организацията на дейностите по изготвяне на експертизи и разходите по изготвянето им, че не било включено възнаграждение за явяването на вещите лица в съдебната зала. Това следвало и от Заповед № 8121з-1477 от 04.12.2015 год.

Определянето на възнагражденията се извършвало от друг независим орган, който в нормативно определените рамки конкретизирал съответния размер и субект, на когото да 3 бъде платено. В този смисъл претенцията за неоснователно обогатяване трябвало да бъде насочена към съответните съдебни инстанции, определили възнагражденията, тъй като вещите лица се явявали добросъвестни получатели. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно. Във връзка с доводите в ъ в въззивната жалба следва да се посочи следното:

Безспорно е във въззивното производство, а въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства по делото се установява, че ответницата е служител на НИКК – специализиран институт на МВР за извършване на експертно-криминалистична дейност, научни изследвания в областта на криминалистиката и криминологията и организационнометодическа дейност, като считано от 26.02.2016 год. е заемала длъжността „специалист ІІІ степен“ в сектор „Дактилоскопия“ към 01 отдел „Криминалистична техника", а от 01.02.2017 год. – длъжността „старши експерт“ в сектор „Дактилоскопия“ към 01 отдел „Криминалистична техника", като през исковия период между страните съществувало служебно правоотношение.

По НОХД № 410/2016 год. по описа на РС – Костинброд било проведено открито съдебно заседание на 15.12.2016 год., в което участвала ответницата, но не бил даден ход на делото, като било определено на вещото лице да бъде изплатено възнаграждение в размер на 30 лв., от които 20 лв. – за явяване и 10 лв. – дневни, от бюджетните средства на съда на основание чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от Наредба № 2 от 29.06.2015 год. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Сумата била изплатена на ответницата на 20.12.2016 год. по банков път. По посоченото дело били проведени открити съдебни заседания на 04.05.2017 год. и на 22.06.2017 год., в които ответницата участвала, но не бил даден ход на делото, като било определено на вещото лице да бъдат изплатени възнаграждения в общ размер на 60 лв., от които 40 лв. – за явяване и 20 лв. – дневни.

Сумата била изплатена на ответницата по банков път на 26.06.2017 год.

Установено е също така, че през 2016 год. на ответницата били заплатени възнаграждения, както следва: 1/ по НОХД №2485/2014 год. по описа на СГС – по 20 лв. от бюджета на съда, определени за изплащане за явяване в открити съдебни заседания на 22.01, 4

26.02, 18.03, 26.04 и 22.06.2016 год. – общо 80 лв. и 30 лв. за явяване в заседание на 20.09.2016 год., или общо 130 лв.; 2/ по НОХД №5186/2015 год. по описа на СГС – 20 лв. за явяване в съдебно заседание на 08.06.2016 год. и 3/ по НОХД №2066/2016 год. – 20 лв. за явяване в съдебно заседание на 24.10.2016 год. /т.е. общо 270 лв. за 2016 год./. За 2017 год. на ответницата били заплатени възнаграждения в общ размер на 140 лв., както следва: 1/ по НОХД №3186/2016 год. по описа на СГС – 40 лв. за явявания в две съдебни заседания на 20.02.2017 год. и 22.03.2017 год.; 2/ по НОХД №514/2017 год. по описа на СГС – 20 лв. за явяване в открито съдебно заседание на 22.03.2017 год.; 3/ по НОХД №1308/2017 год. по описа на СГС – 50 лв. за възнаграждение – в съдебното заседание по делото, проведено на 24.04.2017 год. е прието заключението на вещото лице и е определено на същото да се изплати възнаграждение от бюджета на съда; 4/ по НОХД №2117/2017 год. по описа на СГС – 30 лв. за явяването в съдебно заседание.