Решение № 3558 от 02.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3558 гр. Пловдив, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330107575 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 123526430 против Ж. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул. *** № ***, ет. ***, ап. ***, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а Закон за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 152,07 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на ответника електрическа енергия за периода от ***** г. до***** г., сумата от 19,49 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава върху главницата за периода ***** г. - ***** г. и законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - ***** г., до окончателното изплащане на задължението. Претендира се заплащане на направени разноски в заповедното и настоящето исково производство. Ищецът твърди, за претендираните суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****** г. по описа на ПРС, която е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което подава процесната искова молба. В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98а от Закона за 1 енергетиката продава ел. енергия на клиентите си при публично известни общи условия, публикувани и на интернет страницата на дружеството, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. По силата на Общите условия се твърди, че ищецът е поел задължение да снабдява обект на ответника с ИТН *****, находящ се в гр. *****, ул.*** № ***, ет. ***, ап.

**** с електрическа енергия. За ответника бил открит клиентски номер ****** в качеството му на потребител на ел. енергия спрямо подадена декларация до дружеството. Ответникът, съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на ищеца, е задължен да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начин, определени в същите чл. – 18, ал. 1 и ал. 2. В изпълнение на задълженията си, ищецът доставил на процесния обект електроенергия на обща стойност 152,07 лв. за периода от ***** г. до ***** г., като поради забава в плащането на дължимата сума на ответника била начислена и мораторна лихва. Предвид изложеното, претендират се горепосочените суми. Прави доказателствени искания.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срока по чл. 131 от ГПК представя писмен отговор, в който оспорва предявените искове.

Възразява, че няма доказателства за възникнали облигационни отношения по силата на договор за продажба на електрическа енергия за процесния период между страните, както и че няма доказателства ответникът да има качество на клиент като собственик и/или ползвател на захранения с електричество имот, находящ се в град ****, ул. „****“ №***,, ет. ****, ап. ****, а собственик на захранвания с електричество обект била Община Пловдив. Оспорва и че за отчитане на евентуално потребената в обекта електрическа енергия действително е монтирано годно средство за търговско измерване – електромер, нито кога и къде е бил монтиран в процесния имот. Оспорва претендираните за ел. енергия да е била доставена в посочените периоди и количества и реално потребена от ответника. Счита, че сметките не са изготвени от ищеца въз основа на реално енергийно потребление и информацията в тях не е предоставена по ясен и разбираем начин. Взема становище по направените доказателствени искания с исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а съдът намира за безспорно установено, че ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № ***** от *****г., издадена от ****. Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на 2

"ЕВН България Електроснабдяване" АД-чл.2 ал.1,чл.3 и следващите, които са одобрени с решение на **** №*** от**** г. Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител на потребители се осъществява при публично известни общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.

Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на ел. енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.

За възникване на облигационна връзка и за пораждане на задължение за който и да е субект, да плати стойността на потребени услуги за консумирана електроенергия и мрежови услуги, е необходимо да се установи, че той има качеството на клиент - потребител на тези услуги. Съгласно член 4 от ОУ потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. В този смисъл и на ищеца е указано да докаже качеството на потребител на доставените услуги на ответника в исковия период. Единствените ангажирани от ответника доказателства в тази насока са представено заявление – декларация за продажба на електрическа енергия /л.**** от делото/. Видно от това заявление процесният имот е общинска собственост и ответникът е заявил, че е потребител на услугите на ЕВН България Електроразпределение АД за този имот и декларира, че приема Общите условия на договорите за продажба на електилечска енергия на ищцовото дружество. Доколкото обаче представеното заявление няма дата, нито от съдържанието м у може да се извлече кога е депозирано, то за съда остава неизяснено и съответно недоказано по делото дали процесното заявление обхваща периода на исковата претенция. В този смисъл и ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване да установи качеството потребител на ответника за исковия период. След като не успя да проведе успешно доказване на една от кулативно изскуемите предпоставки необходими за уважаване на исковата претенция по главния иск, то последната следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Неоснователността на главния иск, обуславя и неоснователност на акцесорните претенции з а законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – **** г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата о т 19.49 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от **** г. до ***** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК № ***** г. по 3 ч.гр.д. № **** по описа за **** г. на Районен съд **** .

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски има ответникът. Доколкото не се претендират такива /а и ответникът не е извършвал такива/, то съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Направените от ищцовото дружество разноски следва да останат за негова сметка.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от

„ЕВН

БЪЛГАРИЯ

ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 123526430 против Ж. С. Г., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а Закон за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 152,07 лв., представляваща стойността на консумираната от обект в гр. *****, ул.

„****“ № ***, ет.***, ап.*** електрическа енергия за периода от *** г. до ***** г., сумата от 19,49 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава върху главницата за периода **** г. - ***** г. и законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - **** г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***** г. по ч.гр.д. № **** по описа за **** г. на Районен съд Пловдив, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

След влизане в сила на решението, ч. гр. д. № **** г. по описа на Районен съд Пловдив да се върне, предвид отпадане на необходимостта от същото, заедно с препис от решението с отбелязване на датата на влизане в сила.

Да се издаде РКО на особения представител на ответника – адв. Д. Б.

- Л. в размер на 300 лева.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________п____________ 5