Решение № 131 от 02.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20255300503042 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.435,ал.1,т.1 и сл.от ГПК.

Образувано е по жалба на „Николово агро“АД,ЕИК-117035708 против разпореждане от 12.09.2025г.,постановено по изп.д.№ 153/25г.по описа на ЧСИ З.Д.,рег.№ 829 и район на действие ПдОС,с което е отказано насочването на изпълнението по изпълнителното дело по отношение на 84,40% идеални части от два имота с идентификатори съответно: идентификатор *** и идентификатор

*** по

КККР на с.Д.,общ.А.,обл.Пловдив,подробно индивидуализирани в разпореждането.

Жалбоподателят-взискател в изп.производство,счита отказа на ЧСИ да извърши поисканите от него действия по изп.дело за неправилен и незаконосъобразен по подробно изложени в жалбата съображения и иска отмяната му и връщане на делото на ЧСИ със задължителни указания да насочи изпълнението по изп.дело по отношение на описаните имоти.Претендира разноски в производството.

Длъжникът „Лаудис агро“ЕООД,ЕИК-131105324,гр.София не е изразил становище по жалбата.

1

ЧСИ в мотивите си намира жалбата за допустима,но неоснователна.

Жалбата е подадена в срок против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435,ал.1,т.1 от ГПК от легитимирана страна,поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „Николово агро“АД против длъжника „Лаудис агро“ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 18.02.25г.на СГС по т.д.№ 479/24г.на СГС по подлежащо на изпълнение решение,по силата на което длъжникът „Лаудис агро“ЕООД е осъден да заплати на „Николово агро“АД посочените в изп.лист суми62 640лв.неплатена наемна цена по договор за наем от 25.11.15г. и 15 299,31лв.мораторна лихва върху наемните вноски за посочените периоди.

С молбата за образуване на изп.производство е поискано от ЧСИ да насочи изпълнението върху недв.имот на длъжника,върху който е наложена възбрана за обезпечение на иска по т.д.№ 479/24г.на СГС и представляващ 84,40% идеални части от имот с идентификатор *** и 84,40% ид.части от имот с идентификатор *** по КККР на с.Д.,общ.А..

След направени справки за посочените имоти в Служба по вписваниятаА. е установено,че длъжникът е придобил процесните имоти на 07.10.2005г.Други последващи вписвания по отношение на двата имота в справката липсват до вписаната в СВ-А. обезпечителна възбрана,която възбрана е вписана на 30.05.24г.под № 175,том 1,дв.вх.рег.№ 221/2217/24г.

С разпореждане по изп.дело от 22.05.25г.е наложена възбрана върху имотите,насрочен е опис на същите за 27.08.25г.

На същата дата-27.08.25г.по изп.дело е постъпила молба от „Кормисош ризортс“ЕООД,ЕИК-201816243,гр.София като трето лице в изпълнителното производство,в която поддържа,че длъжникът е апортирал процесните имоти на 25.11.2011г.в капитала на „Кормисош ризортс“ЕООД,който юридически факт е вписан по партидата на дружеството в търговския регистър на 06.12.2011г.,поради което твърди,че собствеността върху имотите е преминала в патримониума на „Кормисош ризортс“ЕООД.Вписване в Службата по вписванията,гр.А. обаче било отказано.Счита,че вписването в Имотния регистър на собственик на даден имот има само оповестително действие спрямо трети лица и иска от ЧСИ да прекрати изпълнението по изп.дело,както и да вдигне наложената възбрана по изп.дело.

2

На 12.09.25г.ЧСИ постановява две разпореждания: с едното отказва да насочи изпълнението по изпълнителното дело по отношение на описаните погоре два имота,а с другото отказва да прекрати изпълнителното дело и да вдигне наложената по делото възбрана.Предмет на настоящото обжалване е разпореждането,с което ЧСИ е отказал да насочи изпълнението по изпълнителното дело по отношение на процесните имоти.

В разпореждането ЧСИ се позовава на т.5 от ТР № 7/2012г. по т.д.№ 7 по описа за 2012г. на ОСГТК на ВКС,като приема,че конститутивния ефект на прехвърлянето на процесните имот и сграда е настъпило с вписването на дружествения договор по партидата на дружеството на 06.12.2011г.,а вписването в имотния регистър имало само оповестително действие.

Този извод настоящата инстанция намира за неправилен.

По делото се установява от представените писмени доказателства,че собствеността върху процесните недвижими имоти е прехвърлена от длъжника „Лаудис агро“ЕООД на „Кормисош ризортс“ЕООД с апорт,вписан в търговския регистър преди вписване на обезпечителната възбрана и възбраната,наложена по изпълнителното дело.По делото не са ангажирани доказателства,а не се и твърди от „Кормисош ризортс“ЕООД в молбата му от 27.08.25г.,апортът да е вписан към датата на вписване на възбраната в Службата по вписванията гр.А. по реда на чл.73,ал.5 от ТЗ.Нещо повече,и към момента няма вписване на апорта в СВ.А след като апортът не е бил вписан в Имотния регистър,съобразно приетото в т.5 от цитираното от ЧСИ ТР № 7/2012г.на ВКС той не е противопоставим на трети добросъвестни лица,каквото се явява взискателят „Николово агро“АД.По отношение на него намират приложение разпоредбите на чл.453 от ГПК и чл.483 от ГПК.

Изложеното е достатъчно да се приеме жалбата за основателна,тъй като апортът произвежда транслативно действие от вписването му в търг.регистър,но съгл.чл.453,т.1 от ГПК прехвърляне и учредяване на вещни права от длъжника в полза на трето лице,които не са били вписани в службата по вписванията преди вписване на възбраната,не могат да бъдат противопоставени на взискателя,който по аргумент от цитираната разпоредба има право да насочи принудителното изпълнение на вземанията си срещу длъжника върху прехвърлените вещни права.

Поради изложеното атакуваният отказ на ЧСИ да насочи изпълнението 3 по изпълнителното дело по отношение на процесните незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени. имоти е

С оглед изхода на делото се дължат разноски на жалбоподателя за производството пред въззивния съд,които са в размер на 12,78 € (25лв.)за ДТ.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я разпореждане от 12.09.2025г.,постановено по изп.д.№ 153/25г.по описа на ЧСИ З.Д.,рег.№ 829 и район на действие ПдОС,с което е отказано насочването на изпълнението по изпълнителното дело по отношение на 84,40% идеални части от подробно индивидуализираните в разпореждането имоти с идентификатор *** и с идентификатор *** по КККР на с.Д.,общ.А.,обл.Пловдив.

О С Ъ Ж Д А „Лаудис агро“ЕООД,ЕИК-131105324 да заплати на „Николово агро“АД,ЕИК-117035708 разноски в настоящото производство в размер на 12,78(дванадесет евро и 78 ст.)за ДТ.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4