Решение № 206 от 17.10.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Смолян, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20245400500296 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 78/01.04.2024 г. по гр.дело № 373/2023 г. Маданският районен съд ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. А. К., че същата дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД - гр.София сумата от 303,95 лева задължения, възникнали въз основа на Рамков договор, идентифициран с уникален номер № 504178852/11.03.2020 г., сключените към него приложения и договори, както и Общите условия на мобилния оператор, от които: 296,45 лева неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 7,50 лева неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане; сумата от 61,01 лв. мораторна лихва от 01.12.2020 г. до 18.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.07.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 91/19.07.2023 г. по ч. гр. д. № 241/2023 г. на РС – Мадан.

С решението също така е ОТХВЪРЛЕН предявеният от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против Л. А. К. установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК в ЧАСТТА за признаване за установено спрямо нея, че дължи на ищеца 1 следните суми: главница в общ размер на 459,69 лева, представляваща начислени неустойки за едностранно прекратяване на договорите по вина на абоната; мораторна лихва върху главницата за горницата над 61,01 лв. до 68,98 лв. за периода 10.03.2022 г. - 01.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 91/19.07.2023 г. по ч.гр.д. № 241/2023 г. РС – Мадан.

На следващо място, Л. К. е осъдена да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД разноски в заповедното производство в размер на 221,19 лв. и разноски в исковото производство в размер на 221,19 лв., съобразно уважената част от иска.

На свой „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е осъдено да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адвокат М.М.О. от АК-Смолян адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 112,42 лв. и адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 224,84 лв., съобразно отхвърлената част от иска.

Срещу това решение в ЧАСТТА, с която са ОТХВЪРЛЕНИ исковете му за съществуване спрямо Л. К. на вземанията му за: главница в общ размер на 459,69 лева, представляваща начислени неустойки за едностранно прекратяване на договорите по вина на абоната; мораторна лихва върху главницата за горницата над 61,01 лв. до 68,98 лв. за периода 10.03.2022 г. 01.06.2023 г., за които суми по ч. гр. д. № 241/2023 г. на МРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 91/19.07.2023 г. РС – Мадан; както и в частта, с която К. е осъдена да плати на дружеството по 221,19 лв. разноски за заповедното и за исковото производства, вместо претендираните по 480 лв. за всяко, е подадена допустима въззивна жалба от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД-гр.София, чрез адв.Л.М..

Иска се отмяна в тези части и уважаване исковете на дружеството и за описаните суми за неустойки и мораторна лихва, както и присъждане на съответните разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. С писмена молба пълномощникът адв.Л.М. поддържа жалбата и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на насрещната страна.

От въззиваемата Л. А. К. не е постъпил отговор на

2 въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемата, редовно призована, не се явява. За нея пълномощникът и адв.М.О. оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението в обжалваните части, както и за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв за въззивното производство.

Съдът установява следното:

Решението в обжалваната част е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Маданския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК с някои корекции и допълнения. По оплакванията в жалбата съобразява следното:

Несъстоятелно е изразеното във въззивната жалба схващане, че в договорите между страните не било предвидено развалянето им по реда на чл.87 ЗЗД, а само прекратяване, породено от договорно основание.

Съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. В случая, съгласно договорите, условията и последиците от неизпълнение задължението на абоната/потребителя да заплаща абонаментните такси и цените на потребените услуги, са свързани с възможността доставчикът на електронни съобщителни услуги да не е длъжен повече да предоставя такива на абоната/потребител – това е именно разваляне на договора по смисъла на чл.87 ЗЗД, тъй като отпада задължението на дружеството да предоставя услугите по причина, че абонатът/потребителят не е изпълнил своето да плаща съответните суми по договора. Съгласно чл.88, изр.първо ЗЗД, развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение, ето защо развалянето на договорите за мобилни услуги между страните има действие само занапред.

Няма пречка, тъй като разпоредбите на чл. 87 ЗЗД са диспозитивни, страните по договор да се съгласят развалянето да настъпи при определени условия и без предизвестие. В Общите условия на А 1 обаче са налице две клаузи, от които не е ясно точно как се разваля договорът от страна на А1 при неплащане на дължимите суми от абонат/потребителя: Чл.54 от ОУ предвижда, че А1 има право едностранно да прекрати договора за услуги или 3 временно да спре достъпа на абоната до ползваните мрежи в следните случаи, като веднага в следващата т.54.1 е предвидено: при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане. Същевременно, според т.54.12, договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1 в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена. Чл.147, ал.2 ЗЗП разпорежда, че, при съмнение относно смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен за потребителя начин. Предвид това правило, уговорките в чл.54 от ОУ, касаещи разваляне на договора поради неплащане на суми от абоната/потребителя, следва да се тълкуват в смисъл, че, за да се постигне разваляне на писмените договори поради подобно неплащане, А1 следва да отправи писмено предизвестие до абоната/потребителя за разваляне на договора по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД. В подкрепа на този извод е и твърдението на дружеството, че изпраща до К. текстово съобщение в този смисъл. Това твърдение обаче не е доказано. Ето защо, след като не е установено подобно разваляне на договорите между страните поради неплащане на съответните суми от К., не се дължат и основаните на такова разваляне вземания за неустойки.

Дори да се приеме обаче, че има настъпило „автоматично едностранно“ /без отправяне на писмено предизвестие/ разваляне на договорите, исковете за неустойки отново са неоснователни. Това е така, защото за неизпълнение на парично задължение на абоната/потребителя, на последния се възлагат едновременно няколко вида неустойки, което сочи на неравноправност на клаузите за тях от гледище на чл.143, ал.1 и ал.2, т.5 ЗЗП – те са уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В тази връзка, натрупването на различни неустойки за едно и също неизпълнение на задължение сочи, че единствената цел, за която са уговорени, излиза извън присъщите за една неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което се явяват нищожни, предвид разясненията, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС.

На следващо място, налице е хипотезата на чл.146, ал.2 4

ЗЗП, според която не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тук договорите за мобилни услуги са при общи условия и съответно бланкови, като съдържанието им не е предварително договорено между страните. Т.е., физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху неговите разпоредби. Това означава, че клаузите за неустойки не са индивидуално договорени.

Относно претендираните неустойки за устройства и невърнато оборудване: няма доказателства каква е т.нар. „пазарна“ цена/без абонаментен план/ на първите по ценови листи/ценоразписи/, споменати в договорите – такива ценови листи не са представени по делото. След като не е ясно каква е т.нар. пазарна цена на крайното устройство без абонаментен план, не е установено и дали изобщо има и на колко се равнява т.нар. отстъпка за такова устройство при съответен абонаментен план, записани съответно като 196.63 и 228.32. Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, според която цената на вещта е съществен елемент от договора за продажба и е изрично договорена от страните още към момента на сключване на договора, поради което с претенцията за заплащане, под формата на неустойка, на предоставена отстъпка от цената на вещта, се цели последващо увеличаване на продажната цена. Това, от една страна, е противно на добрите нрави, надхвърля се обезщетителната функция на неустойката, а от друга – постига се заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на вещта, което противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 13 от ЗЗП /напр.решение № 1369 от 8.11.2022 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1638/2022 г./ Също така, не се твърди и не са представени доказателства дружеството да е поканило ответницата да му върне оборудването и тя да не е сторила това след съответната покана.

На осн.чл.78, ал.3 ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ЗАдв дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на въззиваемата К. – адв.М.О., възнаграждение за защитата и във въззивното производство в размер на 200 лв.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 78/01.04.2024 г. по гр.дело №

373/2023 г. на Маданския районен съд в обжалваната част, с която е ОТХВЪРЛЕН предявеният от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД-гр.София против Л. А. К. установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК в частта за признаване за установено спрямо нея, че дължи на ищеца следните суми: главница в общ размер на 459,69 лева, представляваща начислени неустойки за едностранно прекратяване на договорите по вина на абоната; мораторна лихва върху главницата за горницата над 61,01 лв. до 68,98 лв. за периода 10.03.2022 г. 01.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 91/19.07.2023 г. по ч.гр.д. № 241/2023 г. РС – Мадан и К. е осъдена да плати на дружеството по 221,19 лв. разноски за заповедното и за исковото производства.

Решението в останалите части не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД-гр.София, ЕИК 131468980, да заплати на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв на адвокат М.М.О., от Смолянската адвокатска колегия, възнаграждение за осъществено процесуално представителство на Л. К. във въззивното производство в размер на 200 лв./двеста лева/.

Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6