Определение № 17425 от 23.04.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17425 гр. София, 23.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело № 20231110167474 по описа за 2023 година

Предявени са искове от Ннап, БУЛСТАТ 11, с адрес гр.София, район „Об“, бул.„к Ал.д“ № 52, представлявано от изпълнителния директор Ррс, насочени срещу „бп“ ООД, ЕИК 1, със седалище и адрес на управление гр, София, район Об, пл."ан" /заведение "лке"/ 1А, представлявано от управителя икк, срещу А. Е. Б., ЕГН ********** и Б. И. Б., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес гр.София, ул.„яв“ № 10, вх.А ет.5, ап.15 , за прогласяване за относително недействителни спрямо държавата на сделките, сключени на 11.01.2021 г. между ответниците, с които „бп“ ООД е продало на А. Е. Б., следните недвижими имоти: 1/ 0,99 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, равняващи се на 9,09 ид.ч., които ид,части съответстват и ще се ползват като наземно паркомясто № 19, с площ от 16.10 кв.м., при съседи по одобрен архитектурен проект: двор, наземно паркомясто маневрено пространство и наземно паркомясто № 18; 2/ 1,21 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, равняващи се на 11.09 кв.м, които идеални части съответстват и ще се ползват като наземно паркомясто № 20, с площ от 8,47 кв.м., при съседи по одобрен архитектурен проект: двор, наземно паркомясто №21, маневрено пространство и наземно паркомясто №19. и 3/ 1,080/0 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, равняващи се на 9,92 кв.м, които идеални части съответстват и ще се ползват като наземно паркомясто № 26, с площ от 16,49 кв.м., при съседи по одобрен архитектурен проект: маневрено пространство, съседно УПИ, вход гаражи и наземно паркомясто № 25.

Претендират се и направените по делото разноски.

С исковата молба са представени справка от системата на НАП за сключен граждански брак между Александрина Б. и Б. Б.; данъчни декларации по образец № 6 от 05.09.2013 г. - до 17.06.2016 г. вкл.; д екларации по ЗДДС - № 22171231405/14.01.2015 г., № 22171434264/14.07.2017 г.,

22171473969/14.11.2017 г., 22171493984/15,01.2018 г.,

№22171504034/14.02.2018 г., №22171514292/14.03.2018 г., 22171521531/16.04.2018 г.;

1 заверено копие от електронна справка за общите задължения на лицето към 07.12.2023 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 11/11.01.2021 г., том I, peг. № 734, нот.дело № 8, съставен от нотариус мг рег.№ 622 РНК; документи по изп. дело № 22150027048/2015 г. образувано от ТД на НАП София - постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С170022-022- 0066425/06.11.2027 г. заедно с връчване до управителя; постановления за налагане на обезпечителни мерки на осн. чл.195 ал. ДОПК изх.№ С180022-022-00282X3/03.05.2018 г., постановления за налагане на обезпечителни мерки № С180022-022-0040693/15.06.2018 г., постановления за налагане на обезпечителни мерки № С180022-022-0049481/10.07.2018 г. , постановления за налагане на обезпечителни мерки № С190022-022-0020594/20.03.2019 г. както и отговорите от търговските банки ; справка от „гф“ от 07.12.2023 г. ; 3 бр. удостоверения от Столична община за данъчните оценки на имотите.

В срока за отговора, от ответниците по делото, такъв са депозирали Александрина Б. и Б. Б., в който изразяват становище по допустимостта и основателността на предявените искове.

С искане за приемане като писмени доказателства се представят предварителни договори за продажба от 30.03.2017 г.; споразумение № 2 към предварителен договор от 30.03.2017 г.; анекс от 14.07.2017 г. към предварителен договор от 30.03.2017 г.; анекс от 19.10.2017 г. към предварителен договор от 30.03.2017 г.; анекс от 20.04.2018 г. към предварителен договор ог 30.03.2017 г.; анекс от 19.12.2018 г. към предварителен договор от 30.03.2017 г.; анекс от 18.02.2019 г. към предварителен договор от 30.03.2017 г.; нотариално заверени споразумения от 11.01.2021 г.; схема № 15-69877-20.02.2017г. па самостоятелен обект в сграда от АГКК; справка от имотен регистър № 294486/29.02.2024 г. за собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор ***; нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилища, ателиета, магазини и паркоместа № 15, том ІV, peг.№ 5097, нот.дело № 571/2008 г., съставен от нотариус дк, peг. № 049 от РНК; нотариален акт за прехвърляне на идеални части от урегулиран поземлен имот срещу изпълнено задължение по договор за изработка №72, том І, рег.№ 1496, нот.дело № 66/2011 г., съставен от нотариус дк, peг. № 049 от РНК.

Прави се искане за задължаване на нотариус мг, рег.№ 622 от РНК да представи нотариално дело № 8/2021 г., по което е съставен процесния нотариален акт, с който са продадени имотите на ответниците Б.и.

Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

По доказателствените искания на страните, съдът намира следното: Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора към нея документи като относими към предмета на спора.

За изясняване на спора от фактическа страна следва да бъде изискан и препис от 2 нотариалното дело, по което е съставен нотариалния акт, в който са материализирани оспорените сделки.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявени са искове от Ннап, БУЛСТАТ 11, с адрес гр.София, район „Об“, бул.„к Ал.д“ № 52, представлявано от изпълнителния директор Ррс, насочени срещу „бп“ ООД, ЕИК 1, със седалище и адрес на управление гр.София, район Об, пл."ан" /заведение "лке"/ 1А, представлявано от управителя икк, срещу А. Е. Б., ЕГН ********** и Б. И. Б., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес гр.София, ул.„яв“ № 10, вх.А ет.5, ап.15 , за прогласяване за относително недействителни спрямо държавата на сделките, сключени на 11.01.2021 г. между ответниците, с които „бп“ ООД е продало на А. Е. Б., следните недвижими имоти : 1/ 0,99 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, равняващи се на 9,09 ид.ч., които ид,части съответстват и ще се ползват като наземно паркомясто № 19, с площ от 16.10 кв.м., при съседи по одобрен архитектурен проект: двор, наземно паркомясто маневрено пространство и наземно паркомясто № 18; 2/ 1,21 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, равняващи се на 11.09 кв.м, които идеални части съответстват и ще се ползват като наземно паркомясто № 20, с площ от 8,47 кв.м., при съседи по одобрен архитектурен проект: двор, наземно паркомясто №21, маневрено пространство и наземно паркомясто №19. и 3/ 1,080/0 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, равняващи се на 9,92 кв.м, които идеални части съответстват и ще се ползват като наземно паркомясто № 26, с площ от 16,49 кв.м., при съседи по одобрен архитектурен проект: маневрено пространство, съседно УПИ, вход гаражи и наземно паркомясто № 25.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че „бп“ ООД е продало на А. Е. Б. процесните недвижими имоти, като вторият ответник – Б. Б., е привлечен като страна по делото предвид наличието на сключен граждански брак с купувача А. Б.. Ищецът сочи, че продавачът „бп“ ООД, към момента на сключване на сделката - 11.01.2021 г., има неплатени публични задължения към взискателя ТД на НАП София, произтичащи от подадени от самото дружство декларации по образец № 6 /подадени от 05.09.2013 г. до 17.06.2016 г./, както и декларации по ЗДДС /подадени на 14.01.2015 г., 14.07.2017 г., 14.11.2017 г., 15.01.2018 г., 14.02.2018 г., 14.03.2018 г., 16.04.2018 г./.

С оглед на това и доколкото към момента на сделката, а и към датата на завеждане на иска, според ищеца, с оглед данните от данъчно-осигурителната сметка на продавача, НАП е негов кредитор, той обосновава становище, че е осъществен първият елемент от фактическия състав на нормата на чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК, а именно наличието на установени публични задължения – в случая декларирани от самото данъчно задължено лице.

3

Обръща се внимание, че процесната сделка е сключена след деклариране на задълженията, поради което е налице и втория обективен елемент от фактическия състав на чл.216, ал.2 от ДОПК.

По отношение ниличето на намерение за увреждане на публичния изпълнител, в исковата молба се твърди, че от една страна „бп“ ООД, действащ чрез своя управител ик е запознат с факта, че има декларирани и непогасени публични задължения, формирани от подадените данъчни декларации и въпреки знанието се разпорежда с имущество, годно да удовлетвори публичния взискател. От друга страна, ищецът се позовава на отразеното в нотариалния акт за покупко-продажба, а именно, че по искане на продавача, лицата по сделката са се съгласили продажната цена от 8 800.00 лв. да бъде преведена изцяло по банковата сметка на трето лице - тмм като ик в качеството си на управител на „бп“ ООД е заявил, че по този начин ще бъде извършено редовно плащане на продажната цена към продавача „бп" ООД.

Допълнително се излагат данни, че срещу бп“ ООД е образувано изпълнително дело № 22150027048/2015 г. в ТД на НАП София, по което има наложени обезпечителни мерки и запори. Според ищеца, по сметките на дружеството или няма авоари или са с предходно наложени запори, то няма и собственост /с изключение на един автомобил БМВ с година на производство 2007 г./, поради което публичният изпълнител не може да бъде удовлетворен.

Ето защо, ищецът прави извод, че с заплащането на продажната цена по процесните сделки на трето лице, различно от продавача, последният е целял именно увреждане на публичния изпълнител чрез избягване плащането на декларираните от него публични задължения.

На самостоятелно основание сделката се квалифицира като увреждаща и поради уговорената продажна цена, която според ищеца е по-ниска от пазарната такава за паркоместа в гр.София към датата на продажбата.

По така изложените съображения, от съда се иска да обяви процесната сделка за относително недействителна спрямо държавата.

В срока за отговора, такъв са депозирали единствено ответниците А. и Б. Б.и.

Според ответниците, в посочените от НАП обстоятелства са налице неточности, доколкото НАП твърди, че става дума за покупко-продажба на недвижими имоти, а всъщност се касае за прехвърляне собственост върху идеални части от поземлен имот, който и преди сделката се е намирал в съсобственост между страните, а именно общо 3,28 % ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***. Ответниците изразяват становище, че в правния мир не съществуват такива обекти като паркоместа , те не са самостоятелни обекти, които могат да бъдат продадени но какъвто и да е начин, включително и от публичния взискател на публичен търг в случай на успешен изход за него от настоящото производство.

Аргументират извод, че цитираните от ищеца паркоместа представляват особена уредба на начина на паркиране върху съсобствен имот, който се урежда изцяло и единствено по облигационен ред като представлява разпределение на ползването върху съсобствена вещ съгласно чл.32 от ЗС. В отговора на исковата молба се твърди, че обособяването на паркоместа съставлява само по себе си определяне на ред на ползването на вещта чрез обособяването на реална част, която да се ползва от всеки от съсобствениците по определен начин, ко йт о р е д може във всеки един момент да бъде предоговорен или всеки от съсобствениците да оттегли своето съгласие и доброволно уреденото между страните разпределение на ползването да отпадне за вбъдеще.

4

В този смисъл се поддържа, че с процесната сделка не се прехвърля собствеността върху паркоместа, а идеални част от недвижимия имот, в който е построена сградата, който имот от своя страна е загубил самостоятелното си предназначение и се явява обслужващ сградата, която е построена в него - като осигурява нормативното изискване на действащата към момента на прехвърляне на собствеността и построяване на сградата уредба на чл.37, ал.1, т.3 от ЗУТ към всеки недвижим имот в сградата да е предвидено място за паркиране.

Разпечатката съдържа 34 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/48a910a2-9cff-4ab8-960f-f0c5e84e1d9f