Решение № 608 от 23.05.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. Пазарджик, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220102393 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка с 422 ГПК и във връзка с чл. 415 ГПК.

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „Йеттел България „ ЕАД , ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „ Младост 4 „, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. З. Ц. , със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Гео Милев , ул. „Александър Жендов № 6, ет.5 против Д. П. Б. ЕГН ********** с адрес : ******* , в която се излагат обстоятелства, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника Д. П. Б. било образувано ч.гр.д № 480/2024 г. по описа на PC Пазарджик и е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 2041,36 незаплатени далекосъобщителни услуги и дължими лизингови вноски и неустойка . лв. за

В исковата молба се излагат обстоятелства, че между ответника Д. П. Б. и ищеца „Йеттел България“ ЕАД (с предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД) са били сключени следните договори: Договор за мобилни услуги № 624799222 от 19.06.2021г., Договор за лизинг на базови аксесоари № ***** от 19.06.2021г., Договор за мобилни услуги № 625200218 от 20.09.2021г., Договор за мобилни услуги № 625229826 от 27.09.2021г., Договор за мобилни услуги № 625230007 от 27.09.2021 г., Договор за мобилни услуги № 625230071 от 27.09.2021 г. и Договор за лизинг на базови аксесоари № 625230515 от 27.09.2021 г., както и, че към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от Д. П. Б. мобилни номера и устройства на лизинг се прилагали следните условия:

1 за мобилен номер ***** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № 624799222 от 19.06.2021г.; за комплект от 4 бр. аксесоари - условията, договорени в Договор за лизинг на базови аксесоари № ***** от 19.06.2021 г.; за мобилен номер ***** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № 625200218 от 20.09.2021г.; за мобилен номер ****** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № 625229826 от 27.09.2021г.; за мобилен номер ****** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № 625230007 от 27.09.2021г. за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № 625230071 от 27.09.2021г.; за комплект от 4 бр. аксесоари - условията, договорени в Договор за лизинг на базови аксесоари № 625230515 от 27.09.2021 г.

Твърди се, че ответникът не бил изпълнил свои парични задължения, които му били начислени в 4 бр. фактури, издадени в периода м.октомври 2021г. - м.февруари 2022г., а именно: фактура № 7326877556/20.10.2021г., фактура № 7328091914/20.11.2021г., фактура № 7329397394/20.12.2021г. и фактура № 7332086417/20.02.2022 г., както и, че във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента, както следва:

По Договор за мобилни услуги № 624799222 от 19.06.2021 г., с който се предоставял мобилен номер *****, били начислени и се претендирали следните задължения в общ размер на 355,10 лв., от които:75,21 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 20/09/2021 19/02/2022г. неустойка в размер на 279,89 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя поради изпадането му в забава.

По Договор за лизинг на базови аксесоари № ***** от 19.06.2021 г., с който било предоставено ползването на комплект от 4 бр. аксесоари, били начислени и се претендирали задължения в общ размер на 40,28 лв., от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода 20/09/2021-19/12/2021 г. в общ размер на 6,36 лв. с вкл. ДДС (три лизингови вноски, всяка в размер от 2,12 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 20/01/2022 -19/05/2023 г. в общ размер на 33,92 лв. с вкл. ДДС, равняващи се на шестнадесет неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 2,12 лв. с вкл. ДДС.

По Договор за мобилни услуги № 625200218 от 20.09.2021 г., с който се предоставял мобилен номер *****, били начислени и се претендирали следните задължения в общ размер на 256,88 лв., от които:137,07 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 20/09/2021 -19/12/2021 г.неустойка в размер на 119,81 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване 2 на договора за мобилни услуги по вина на потребителя поради изпадането му в забава.

По Договор за мобилни услуги № 625229826 от 27.09.2021 г., с който се предоставял мобилен номер ******, били начислени и се претендирали следните задължения в общ размер на 415,05 лв., от които:85,87 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 20/09/2021 19/02/2022г. неустойка в размер на 329,18 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя поради изпадането му в забава.

По Договор за мобилни услуги № 625230007 от 27.09.2021 г., с който се предоставял мобилен номер ******, били начислени и се претендирали следните задължения в общ размер на 415,05 лв., от които:

85,87 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 20/09/2021 - 19/02/2022г. неустойка в размер на 329,18 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя поради изпадането му в забава.

По Договор за мобилни услуги № 625230071 от 27.09.2021г., с който се предоставял мобилен номер **********, били начислени и се претендирали следните задължения в общ размер на 510,24 лв., от които:155,18 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 20/09/2021 19/02/2022г.неустойка в размер на 355,06 лв,, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя поради изпадането му в забава.

По Договор за лизинг на базови аксесоари № 625230515 от 27.09.2021г., с който било предоставено ползването на комплект от 4 бр. аксесоари, били начислени и се претендирали задължения в общ размер на 48,76 лв.. от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода 20/09/2021-19/12/2021 г., в общ размер на 6.36 лв. с вкл. ДДС (три лизингови вноски, всяка в размер от 2,12 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 20/02/2022-24/06/2022 г. в общ размер на 42,40 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 2,12 лв. с вкл. ДДС.

Изложени са подробни доводи за основанието и размера на възникналите задължения, като предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което ищецът бил уведомен, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е била връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в законоустановения срок предявяват и настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 480/2024г. по описа на Районен съд - Пазарджик, VII граждански състав, против длъжника - ответник Д. П. Б. с ЕГН **********, както следва:

3

- 2041,36 лв. (две хиляди четиридесет и един лева и тридесет и шест стотинки), представляващи главница за незаплатени задължения по следните договори: Договор за мобилни услуги № 624799222 от 19.06.2021г., Договор за лизинг на базови аксесоари № ***** от 19.06.2021г., Договор за мобилни услуги № 625200218 от 20.09.2021г., Договор за мобилни услуги № 625229826 от 27.09.2021г., Договор за мобилни услуги № 625230007 от 27.09.2021г., Договор за мобилни услуги № 625230071 от 27.09.2021г. и Договор за лизинг на базови аксесоари № 625230515 от 27.09.2021г., по които са издадени следните фактури, а именно: фактура № 7326877556/20.10.2021г., фактура № 7328091914/20.11.2021г„ фактура № 7329397394/20.12.2021г. и фактура № 7332086417/20.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 06.02.2024 г., до окончателното изплащане на вземането. Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения от съда особен представител на ответника - адв. К. Р., в който е изложено становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни както по основание, така и по размер. Оспорва се обстоятелството, че между „Йеттел България“ ЕАД /с предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД/ и ответника са били налице валидни договорни отношения. Твърди се, че независимо от обстоятелството, че в представените по делото фактури имало калкулирани суми за месечна такса и за посочен мобилен номер, това не означавало, че ответникът се бил възползвал от услугите на мобилния оператор. Счита се, че фактурите представени по делото от ищеца не доказвали осъществено потребление, поради което посочените в тях суми не се дължали. Твърди се, че начисляването на суми по абонаментни планове не означавало, че такива услуги са били ползвани, както и, че при липса на потребление не следвало да се начисляват такси. На следващо място се сочи, че нямало данни операторът реално да е бил предал за ползване мобилните устройства и аксесоари, чието заплащане претендирал, липсвала и покана, и последващо предсрочно прекратяване на договорите. По отношение на неустойката е изразено становище, че клаузата, с която е била уговорена неустойка е неравноправна и оттам била и нищожна.

Твърди се, че в случая, с оглед начина на изготвяне на договора и обстоятелството, че същият се попълвал от представител на ищеца - търговец навеждало на извода, че ответникът не бил имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка, така че не могло да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза между страните. Твърди се, че освен това, претендираната неустойка в повечето от посочените точки била в пъти по-голяма от главницата, като се сочи чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Твърди се още, че по делото нямало данни, че процесиите договори са били прекратени от страна на „Йеттел България“ ЕАД /Теленор/, че прекратяването на договора представлява волеизявление от страна по договор, по силата на което се прекъсвала налична облигационна връзка. Твърди се, че не били налице доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна на ищеца, поради което не били налице предпоставките за възникване на задължение на абоната за плащане на претендираната неустойка. Твърди се, че клаузата на чл.12, ал. 2 от Общите условия на процесния договор за лизинг била 4 неравноправна, както и че в случая, тя уреждала условията за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, както и произтичащите от това последици за потребителя - ответник. Твърди се, че според същата клауза, месечните вноски и другите дължими възнаграждения ставали предсрочно изискуеми, в случаите, както на прекратяване на договора на мобилни услуги, така и на забава в плащане на дължими съгласно същия плащания от лизингополучателя, и именно на тази клауза ищецът, в случая, претендирал предсрочно изискуемите лизингови вноски. Твърди се че липсата на ясни критерии в съдържанието на същата клауза препятствала възможността да се прецени дали било осъществено предвиденото в тази клауза основание, и то за автоматична предсрочна изискуемост на същите вноски.Същевременно тази клауза била в разрез и с принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, от който произтичало изискването за кредитора и да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост, сочи се аргумент и от чл. 71 ЗЗД, както и, че предвиденото в чл. 12, ал. 2 от общите условия на договора за лизинг автоматично настъпване на тази изискуемост, дори и в случай на незначителна забава на дължими по договора за мобилни услуги плащания, респективно независимо от причината за прекратяването му, без необходимост от уведомяване на ответника - длъжник за това, нарушавало изискването за равновесие в отношенията длъжник - кредитор и поставяло ответника в значително по-неблагоприятно положение, включително като се имали предвид неблагоприятните за него последици от предсрочната изискуемост на лизинговите вноски с ненастъпил падеж. Твърди се, че тъй като не била уговорена индивидуално, а в чл. 12, ал. 2 от общите условия на процесния договор за лизинг, тя била и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Счита се, че по своята правна същност, такава уговорка е нищожна още към датата на сключването на договора, тъй като противоречала на чл.26, ал. 1, във вр. с ал. 4 ЗЗД, като се твърди, че в тази си част договорът изобщо не бил породил правно действие, а нищожността на тази клауза била пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер. Твърди се, че настоящите искове са погасени по давност, поради което и на основание чл.111, б.„в“ от ЗЗД е направено възражение за погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на установителния иск. Твърди се още ,че неправомерно била поискана и лихва от заповедното производство, което се твърди, че било от 07.02.2024 г., а не от 06.02.2024 г., както и с оглед неоснователността на главните искове, акцесорните такива също следвало да се оставят без уважение. Моли се съдът да постанови решение, с което изцяло да бъдат отхвърлени предявените искове.