Решение № 260478 от 11.08.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно административно наказателно дело 210/2021
- Вид
- Решение № 260478
- Подписан
- 11.08.2021
- В сила
- 11.08.2021
- Състав
- ИВАН ГЕОРГИЕВ КИРИМОВ, МИНА ГЕОРГИЕВА МУМДЖИЕВА, КОСТАДИНКА СИМЕОНОВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 50, ал. 1, т. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 102 · Наказателен кодекс
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 309, ал. 1, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр.София,
…………… г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ИВАН КИРИМОВ при участието на секретар Татяна
Шуманова и прокурор Нина Кирилова, като разгледа докладваното от младши съдия Киримов в.а.н.д. № 210/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа на НПК.
Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на адв. П.Я., защитник на подсъдимата А.М.К., срещу решение № 20198974 от 15.09.2020 г. постановено по н.а.х.д. № 4439/2020 г. по описа на СРС, НО, 100-тен състав, с което подсъдимата А.М.К. е призната за виновна в това, че на 17.04.2014 г. в гр. София съставила неистински частен документ – Разходен касов ордер от същата дата на търговско дружество „Е.2011“ ЕООД, като собственоръчно положила подпис в графа „Получил сумата“ от името на М.А.П.и го употребила в гр. София, ул. „*********на неустановена дата в рамките на периода 17.04.2014 г. до 31.12.2015 г. – представила го на С.Л.К.– Е.– счетоводител в счетоводна къща „Р.К.“ ЕООД, за да докаже, че съществува правоотношение покупко-продажба на осем броя телета за сумата от 3900 лева между М.А.П.като продавач и търговско дружество „Е.2011“ ЕООД, представлявано от Н.К., поради което и на основание чл. 309, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК е освободена от наказателна отговорност, като ѝ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимата К. са възложени сторените по делото разноски.
Във въззивната жалба и допълнението към нея са изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното решение.
Наведени са съображения, че приетата от съда фактическа обстановка е неправила, тъй като противоречи на доказателствата по делото. Твърди се, че при неправилно установена фактическа обстановка, съдът е стигнал до незаконосъобразен извод за виновността на подсъдимата К. по повдигнатото обвинение. Предлага се и собствен анализ на относимата към предмета на доказване доказателствена съвкупност.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което подсъдимата К. да бъде оправдана по повдигнатото обвинение. С определението си по чл. 327 от НПК, въззивният съд е преценил, че в производството не следва да се провежда съдебно следствие за събиране на доказателства. В открито съдебно заседание защитникът на подсъдимата А.
К. – адв. Я. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Моли да бъде постановено решение, с което първоинстанционното такова да бъде отменено, а подсъдимата оправдана. Подсъдимата А.К., редовно призована, не се явява. Представителят на СГП оспорва въззивната жалба. Счита, че са налице безспорни доказателства, от които се установява обективната и субективната страна на извършеното от подсъдимата престъпление. При така изложеното поддържа становище първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след извършена цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна: Подсъдимата А.М.К., ЕГН **********, е родена на *** г. в гр. Перник, българка, българска гражданка, с висше образование, неосъждана, работи, с адрес: гр. София, ж.к. „Б.“, ул. „********* Към 2014 г. и 2015 г. подсъдимата А.К. работила в търговско дружество „Е.2011“ ЕООД, ЕИК*********. Дружеството било собственост на свидетеля Н.К. – албански гражданин. Предметът на дейност на дружеството, обявен в ТР бил износ на живи животни, производство и търговия в областта на хранителната промишленост и селско стопанство, вътрешен и международен транспорт, спедиционна дейност и други. Подсъдимата К. придружавала свидетеля К.при закупуване на телета и оформяла документите по покупко-продажбите. Отделно подсъдимата К. носела счетоводната документация в оригинал на свидетелката С.К.– Е., която към инкриминирания период била управител на счетоводна фирма „Р.К.“ ЕООД и обслужвала счетоводството на „Е.2011“ ЕООД. Счетоводната документация на „Е.2011“ ЕООД била предавана от подсъдимата К. в офиса, където работела свидетелката С. Е., а именно в гр. София, ул. „********** На 17.04.2014 г. в гр. София подсъдимата К. съставила разходен касов ордер (РКО) на бланка на фирмата „Е.2011“ ЕООД, в който посочила, че се изкупуват 8 броя телета, общо 1560 кг. по 2,50 лева на килограм, или общо сума от 3900 лева, които следвало да се брои (да се платят) на свидетеля М.А.П.от гр. Никопол, обл. Плевен. В разходния касов ордер К. изписала цифром и словом сумата от 3900 лева и се подписала в графа „Получил сумата“ и „Декларатор“ на името на М.П., като положила и подпис в графа „Изплатил сумата“ на мястото на Н.К.. За времето от
17.04.2014 г. до 31.12.2015 г. подсъдимата К. предоставила оригинала на процесния РКО на свидетелката С. Е.в офис находящ се гр. София, ул. „********вх.
„********ап. ***, за да докаже извършването на покупко-продажба на 8 броя телета за сумата от 3900 лева. Във връзка с постъпила в ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен информация от „Е.2011“ ЕООД /при подаден ГФО/ за получен доход от М.П. била извършена проверка от контролните органи. Същите установили, че П. не е подавал годишна данъчна декларация за 2014 г., въпреки информацията за получен от него доход от 3900 лева в посочения по – горе разходен касов ордер. При така установеното органите на ТД на НАП, Велико Търново, офис Плевен изпратили покана изх. № 7903-208 от 08.11.2016 г. до М.П. да се яви в седемдневен срок от получаване на поканата в НАП – гр. Плевен за съставяне на АУАН. Свидетелят П. никога не бил полагал подпис в процесния разходен касов ордер от 17.04.2014 г., който бил изготвен без негово знание и съгласие. По делото е депозирано заключение по назначената графическа експертиза, изготвена от вещото лице Л.Г., съгласно която подписите за „Получил сумата”, „Изплатил сумата” и „Декларатор” в РКО от 17.04.2014 г. от „Е.2011” ЕООД за сумата от 3900 лева на името на М.А.П., не са положени от А.А.П., С.Л.К.или Д.Б.Е.. Ръкописният текст в РКО също не е написан от посочените лица. По делото е назначена и допълнителна графическа експертиза, съгласно чието заключение подписите за „Изплатил сумата”, „Получил сумата” и „Декларатор” в процесния РКО са положени от едно и също лице – А.К. със старание за имитация на подписи, съответно първия на Н.К. и при другите два на М.А.П.. Ръкописния текст в ордера е написан от А.К.. Депозирано е и заключение по назначената тройна ГрЕ– Протокол № ГрЕ – 22/2019 от 18.03.2019 г. на вещите лица Г., В. и П., съгласно която подписите за „Изплатил сумата”, „Получил сумата” и „Декларатор” в РКО от 17.04.2014 г. на „Е.2011” ЕООД за сумата от 3900 лева на името на М.А.П.са положени от А.М.К. със старание за имитация на подписи съответно при първия на Н.К. и при другите два на М.А.П.. Ръкописният текст в РКО от 17.04.2014 г. на „Е.2011” ЕООД за сумата 3900 лева на името на М.А.П.е написан от А.М.К.. По делото е представен разходен касов ордер, с издател „Е.2011” ЕООД от 17.04.2014 г. относно изкупуване на 8 бр. телета на цена 3900 лева. Посочено е сумата да се брои на М.А.П., ЕГН **********.
Полжени са подписи за получил сумата и изплатил сумат. Представено е наказателно постановление № 248104-F288946/23.02.2017 г., съгласно, което М.П. не е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за финансовата 2014 г. в законоустановения срок до 30.04.2015 г., поради което е осъществил състава на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ.
Изложената фактическа обстановка настоящият състав на съда възприе въз основа на събраните пред първоинстанционния съд и на досъдебното производство, доказателствени средства – разпити на свидетели, способи на доказване - експертизи, писмените доказателства и писмени доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимата А.К. /частично/; показанията на свидетеляП., депозирани пред първата инстанция, както и на ДП; показанията на свидетеля Д.Е., депозирани на ДП; показанията на свидетеля С. Е., депозирани на ДП; показанията на свидетеля Н.К. депозирани пред първия съд и на ДП /частично/; показанията на свидетеля Д.А., депозирани пред първия съд и на ДП /частично/; заключение по графически експертизи – Протокол № ГрЕ – 67/2018 г.; заключение на допълнителна графическа експертиза – Протокол № ГрЕ – 98/2018 г.; заключение на тройна графическа експертиза
- Протокол № ГрЕ – 22/2019 г.; както и приобщените по делото писмени доказателства. Настоящата въззивна инстанция счита, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия при анализирането на относимите събрани по делото доказателства и е формирал фактически изводи по отношение на значимите в настоящото производство и свързани с предмета на доказване обстоятелства, които изцяло се споделят. В изложения към мотивите към първоинстанционнoто решение доказателствен анализ, първоинстанционният съд е обсъдил в необходимата степен относимия доказателствен материал. В този смисъл и мотивите към първоинстанционната присъда съответстват на изискванията за съдържание, установени в чл. 305, ал. 3 от НПК и позволяват реализирането на правата на страните да разберат съображенията на районния съд относно възприемането на част от доказателствата и отхвърлянето на други и да оспорят тези съображения пред въззивния съд.
Съобразно разпоредбата на чл. 102 от НК в наказателното производство подлежат на доказване: извършеното престъпление и участието на обвиняемия/подсъдимия в него; характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение.
В настоящия случай спрямо подсъдимата К. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1, пр. 1 от НК – тоест за съставяне и употреба на неистински частен документ. Характерното за това престъпление е, че деецът носи отговорност за това престъпление и тогава, когато отразените в документа факти отговарят на действителността. Настоящата инстанция намира, че правнорелевантните факти включени в предмета на доказване по настоящото производство са именно обстоятелствата съставен ли е процесният разходен касов ордер от 17.04.2014 г. от подсъдимата, неистински ли е този документ и съответно употребен ли е от подсъдимата с целта визирана в разпоредбата на чл. 309, ал. 1 от НК. Необходимо да се посочи е, че възраженията на защитата, обективирани във въззивната жалба и повдигащи въпроси относно това вярно или невярно е съдържанието на процесния разходен касов ордер от 17.04.2014 г. не следва да бъдат обсъждани, тъй като това дали отразените в съдържанието на този документ обстоятелства съответстват на действителността или не е ирелевантно с оглед преценката относно това извършени ли са твърдените от Прокуратурата действия от страна на подсъдимата и съставомерни ли са те съобразно повдигнатото обвинение, което е за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК. Въззивният съд изцяло се солидаризира с извода на първата съдебна инстанция съд, че основополагащи за приетата фактическа обстановка се явяват показанията на свидетеля П.. Тези гласни доказателствени средства се отличават с логичност, последователност и вътрешна непротиворечивост, като в същото време не се разколебават от останалата доказателствена съвкупност, а напротив – подкрепят се. Показанията на този свидетел са високо информативни по отношение на съществен факт от главния предмет на доказване по делото – а именно съставянето на неистински частен документ. Категорично се установява от показанията на свидетеля, че той не е полагал подписа си на мястото за „Получил сумата” в РКО от 17.04.2014 г., като не е изразил и съгласие в тази насока. Така изложеното се потвърждава в пълна степен от назначените по делото съдебно – графически експертизи, които съдът изцяло кредитира, тъй като ги намира за обективно, професионално и задълбочено проведени експертни изследвания, даващи ясни отговори на поставените задачи.
Разпечатката съдържа 25 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/48a8dad0-59df-4701-9c34-6a04fa36d376