Решение № 803 от 13.10.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. Шумен, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТИНА КР. НИКОЛОВА при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от ПЕТИНА КР. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20253630102352 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 52 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление.

Делото е образувано по искова молба, подадена от М. Н. Х. с ЕГН ********** от с.

Дибич, общ. Шумен, действащ чрез пълномощника си адв. И. Й. от ШАК срещу Н. Н. К. с ЕГН ********** от гр. Нови пазар. В исковата молба се твърди, че на 25.11.2023 г. ответникът нанесъл на ищеца побой и в резултат на това му причинил телесни увреждания – разстройство на здравето, временно опасно за живота и избиване на три зъба, без които се затруднява дъвченето и говоренето. За извършеното от него деяние ответникът е признат за виновен с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1667/2024 г. на ШРС.

Твърди се, че ищецът е претърпял редица процедури за възстановяване на зъбния статус, продължителни болки и страдания, начинът му на живот за дълъг период бил променен. За понесените неимуществени вреди ищецът претендира обезщетение в размер на 22 000 лв.

(11248,42 евро), ведно със законната лихва от датата на увреждането. Претендират се и 3000 лв. (1533,88 евро) за имуществени вреди, свързани с лечението, както и деловодните разноски в производството.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа така предявения иск изцяло. Излага аргументи, че са събрани достатъчно доказателства, които да установят нанесените на ищеца телесни увреждания. Излага аргументи касателно основателността на иска досежно неговия размер като твърди, че са претендирани имуществени вреди само за възстановяване на тези зъби, които са избити при удара на ответника. Счита, че по делото безспорно са доказани и неимуществените вреди, които случилото се е причинило на психичното състояние на ищеца, както и какво е преживял той 1 във връзка с инцидента, поради което искът се явява изцяло основателен. Моли съда да уважи иска изцяло и да осъди ответника да му възстанови сторените деловодни разноски.

В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор, с който се оспорва иска досежно имуществените вреди изцяло, а досежно неимуществените над размера от 5000 лв. Ответникът счита, че претенцията на неимуществени вреди е силно завишена и справедливият размер достига 5000 лв., в която част признава иска. Счита, че няма доказателства предприетото лечение да е свързано с претърпените телесни увреждания и поради липса на пряка връзка между вреда и противоправното деяние, моли съда да отхвърли този иск изцяло.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска по основание и размер като поддържа изложеното в отговора. Счита, че в случая е имало противоправно поведение от ищеца, чиято компания е инициирала конфликт на верска основа. Счита още, че претендираното обезщетение е твърде завишено. Моли съда да определи обезщетение за неимуществените вреди по справедливост, а отхвърли иска за имуществените вреди изцяло поради липса на доказателства. Твърди, че няма доказателства сторените в Турция разноски да са свързани с инцидента, с ищеца или точно със зъбите, паднали в резултат на нанесения от ответника удар.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От събраните доказателства по делото се установява, че на 25.11.2023 г. вечерта ищецът М. Н. Х. и ответникът Н. Н. К. са присъствали по едно и също време в механа „Бай Данчо“ в кв. Тракия, гр. Шумен. Всеки от тях с различна компания от приятели. Между двете компании възникнал конфликт на етническа основа. Спорът започнал заради поръчвана от компанията на ответника турска музика и това подразнило компанията, с която бил ищецът. Стигнало се до викане на полиция.

В даден момент конфликтът се пренесъл пред заведението. От видеозаписа се вижда, че различни хора от двете компании са ангажирани във физическо стълкновение в края на паркинга срещу входа на заведението, но ищецът и ответникът не са били сред тях. От показанията на свид. Т.И. (приятел на ответника) се установява, че ищецът и ответникът се сдърпали до входа на заведението, където свидетелят бил излязъл да пуши. За да не се сбият свид. Исмет ги разтървал и избутал ищеца да си тръгва. Отдалечавайки се ищецът продължил да коментира на глас нещо, свързано с етническия произход на ответника и компанията му. От изгледания видеозапис на охранителната камера се вижда, че ищецът вече се е бил отдалечил на значително разстояние от входа на заведението – почти на другия край на паркинга, когато ответникът го настигнал (пристигайки зад него) и го ударил един път в лицето.

От удара ищецът пада на земята, приятели на ответника го вдигат и го подпират на един от паркираните автомобили. Извикани били екип на „Спешна помощ“ и на полицията.

Ищецът била откаран с екип на бърза помощ в МБАЛ Шумен. Видно от събраните писмени доказателства и приетата по делото и изцяло кредитирана комплексна СМЕ на ищеца били причинени: 1/ контузия на главата: една разкъсно-контузна рана в областта на 2 лявата скула; 2/ фрактура на носните кости; 3/ травматично избиване на първи зъб горе в дясно и на първи зъб горе в ляво, високостепенна луксация на втори зъб горе в дясно, което наложило неговото изваждане; 4/ мозъчно сътресение без открита вътрешночерепна травма;

5/ кръвонасядане в дясната поясна област. Ищецът бил лекуван в болницата в периода от 25.11.2023 г. до 03.12.2023 г., което се установява от наличното по досъдебното производство съдебно-медицинско удостоверение. Видно от заключението на СМЕ травмите могат да бъдат получени по описания в исковата молба и установен по-горе начин и са в пряка и непосредствена връзка с извършеното от ответника. Според обясненията на съдебния стоматолог, дадени в съдебно заседание, лечението на получените травми не е изисквало ваденето на всички зъби, а само лечение и поставяне на импланти на тези три зъба. Вещото лице е установило и наличие на пародонтоза, предхождаща инцидента, но същата била в начален до среден стадий и не е повлияла настъпването на вредата или продължителността на лечението.

В клиника в Турция му извадили всичките зъби (общо 22 бр. съществуващи такива към момента на предприемане на лечението) и на два етапа поставили общо 14 импланти и 28 коронки между тях. На ищецът били изготвени временни протези за улесняване на храненето докато трае лечението, но същият не ги ползвал, тъй като не можал да свикне с тях. Всеки от имплантите струвал 350 евро, а всяка коронка – 150 евро. За всеки имплант била използвана по една костна присадка, за които ищецът заплатил по 100 евро за всяка отделна такава. Наложило се да му бъде поставен еднократно серум (200 евро) и да бъде извършено уплътняване на сунисите (1460 евро) – също еднократно. По делото са представени доказателства, че ищецът е заплатил и 9 нощувки за 50 евро всяка докато траело лечението му.

Както непосредствено след инцидента, така и докато траело лечението – в продължение на близо 7 месеца ищецът изпитвал сериозни затруднения с храненето. Не можел да употребява твърда храна и за този период отслабнал с 10 кг. От показанията на свид. П.Т. (негова майка) и колегата му свид. А. А. той станал затворен, пострадало самочувствието му и на моменти не се е чувствал добре физически. Според заключението на СМЕ ищецът е търпял силни болки в първите 10-15 дни след инцидента, изпитвал е дискомфорт през целия период от близо 7 месеца до завършване на лечението и привикването с новите зъби поради невъзможност да се храни с твърда храна. Болезнено е било и самото лечение и периодът от 10-15 дни след всяка манипулация.

За извършеното деяние ответникът Н. Н. К. се е признал за виновен в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК и е сключил споразумение с ШРП, което е одобрено по НОХД № 1667/2024 г. на ШРС.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свое виновно действие 3 или бездействие. Тази отговорност се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. По силата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

По делото безспорно се установи, че ответникът е ударил ищеца с юмрук в лицето, при което той паднал на земята и получил констатираните по-горе травматични увреждания.

С одобреното споразумение по цитираното по-горе дело ответникът се е признал за виновен в престъпление причиняване на средна телесна повреда по хулигански подбуди. Влезлият в сила съдебен акт по наказателното дело е задължителен за съда по въпроса дали деянието е извършено, дали е извършено виновно и относно формата на вината, кой го е извършил и какво е наказанието. Поради това и на основание чл. 52, във вр. с чл. 45 от ЗЗД ответникът отговоря спрямо ищеца за претърпените от последния неимуществени вреди от деянието.

Нещо повече, той отговаря дори и за неимуществените вреди от тези наранявания, които тъй като са по-леки от средната телесна повреда, се поглъщат от нея и не са съставомерни от гледна точка на наказателното право. От значение за гражданския иск е и психологичната травма, която нанесените телесни увреждания са причинили на пострадалия, а не само непосредствените болки и страдания.

В резултат на гореописаното престъпление, пострадалият е преживял болки и стрес, които са от категорията на неимуществените вреди, и поради естеството си са неизмерими с пари. Затова размерът на следващото се за тях обезщетение, се определя на принципа на справедливостта. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които се взеха предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения и други. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно негативните преживявания, преживени от увредения вследствие на деянието, но в случая следва да се включат и измененията в начина на живот, до които е довела причинената на лицето травма.

Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетен пострадалия, едва след като се установи, че действително е претърпял такива вреди, което се установи недвусмислено по делото. Ищецът е прекарал повече от седмица в болница за възстановяване от получената травма. Това показва, че в резултат на удара ищецът е пострадал значително и травмите, без да се вземат предвид избитите зъби, също са били много сериозни. От вида и характера на причинените от ответника увреждания се налага изводът, че ищецът е претърпял болки в период до 10-15 дни след инцидента, както и в хода на лечението и до 10-15 дни след всяка процедура. Тук следва да се посочи, че от значение са болките, които са претърпени във връзка с лечението на конкретните три избити зъба.

Несъставомерни са болките, свързани с изваждането и поставяне на импланти на мястото на зъбите, които били извадени не в резултат на нанесения от ответника удар. Ищецът е изпитвал и значителен дискомфорт в продължение на близо 7 месеца поради 4 невъзможността да дъвче твърда храна, от което свалил близо 10 кг. макар това да се е дължало основно на избора му да смени всички зъби. Дискомфорт – макар и не със същия интензитет – щеше да изпитва и при лечение само на трите избити от ответника зъби. Не без значение е фактът, че липсата на предните три зъба пречи не само на храненето, но и на говоренето. Липсата им е от значение и за външния вид на човек, тъй като нарушава естетичния вид на лицето, което също трябва да бъде взето предвид. Установи се, че в периода на възстановяване ищецът е бил с ниско самочувствие и се е затворил, бил е унил и не се е чувствал добре физически (макар да няма медицински данни за това, най-вероятно субективното усещане е било психически обосновано).