Решение № 556 от 21.04.2023, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 6089/2022
- Вид
- Решение № 556
- Подписан
- 21.04.2023
- В сила
- 21.04.2023
- Състав
- Силвия Георгиева Даскалова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.327, ал.1 · Търговски закон
- чл.367 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 556 гр. Плевен, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Силвия Г. Даскалова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело № 20224430106089 по описа за 2022 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “***“ ЕООД гр.****, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.****“ №57, представлявано от Г.В., чрез адв.П. П. от САК, против „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с.Д***“ №45, представлявано от А.Л.А..
Ищецът твърди, че със заявки за транспорт – два броя от 21.03.2022г. и заявки за транспорт – два броя от 01.04.2022г., ответникът възложил на ищеца да извърши транспортни услуги при уточнени условия и цена. Твърди се, че от ищеца са оформени товарителници и стоката е предадена на получателите. За извършената услуга ищецът твърди, че е издал на ответника Фактура № 7000009328 от 31.03.2022г. на стойност 2160 лева с ДДС, Фактура № 0000115737 от 21.04.2022г. на стойност 2160 лева с ДДС, Фактура № 0000115156 от 13.04.2022г. на стойност 2160 лева с ДДС, Фактура № 0000113708 от 28.03.2022г. на стойност 2160 лева с ДДС, които са получени от платеца на навлото "****" ЕООД, ЕИК ****, с *** А.Л.А..
Твърди се, че в предвидения срок ответникът не заплатил задължението си. Ищецът сочи, че съгласно Конвенцията на международен транспорт на товари, договорите - заявки за транспорт и Общите условия на **** за забава на плащането на извършените транспортни услуги превозвачът „****, начислил неустойка и административни такси, за които ответното дружество 1 било уведомено с писма.
Изложени са доводи, че основанието и обстоятелствата, на които ищецът претендира заплащане на неустойка за просрочие на плащането и административните такси за изпращане на напомнителни писма е предвидено в приетите от Комисията за регулиране на съобщенията Общи условия на превозвача. Съгласно същите, при просрочие на дължимото навло по извършения от превозвача транспорт, товародателят дължи неустойка и административни такси на основание чл.92 ЗЗД в размер на 10 евро за всеки просрочен ден. Твърди се, че с възлагане на транспорта и изпращане на заявка-договор за транспорт, товародателят се съгласява и приема общите условия за работа с превозвача. Изложени са съображения, че след извършване на транспортните услуги, фактурите, заедно със CMR товарителници и останалите транспортни документи, са изпратени на ответното дружество, като на последната страница на сканираните фактури и ЧМР са и бланките за предвидената санкция и начисляване на административни такси в размер на 10 евро на ден.
В заключение, ищцовото дружество моли Съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати 8640 лева с ДДС главница, представляваща цена за извършен превоз по Заявки за транспорт от 21.03.2022г. - 2 броя и Заявки за транспорт от 01.04.2022г. —2 броя, по които са били издадени Фактура № 7000009328 от 31.03.2022г. на стойност 2160 лева с ДДС, Фактура № 0000115737 от 21.04.2022г. на стойност 2160 лева с ДДС, Фактура № 0000115156 от 13.04.2022г. на стойност 2160 лева с ДДС, Фактура № 0000113708 от28.03.2022г. на стойност 2160 лева с ДДС.
Претендира се обезщетение за забава в размер на законната лихва или сумата в общ размер на 535,20 лева за периода от падежа на изискуемото вземане по всяка фактура до датата на депозиране на исковата молба 18.11.2021г. а именно: Обезщетение за забава, в размер на 138 лева, считано от 15.04.2022г.- датата на падежа на издадената Фактура № 7000009328 от 31.03.2022г. на стойност 2160 лева с ДДС, до датата на завеждане на настоящия иск - 18.11.2022г.; Обезщетение за забава, в размер на 126 лева, считано от 06.05.2022г.- датата на падежа на издадената Фактура № 0000115737 от 21.04.2022г. на стойност 2160 лева с ДДС, до датата на завеждане на настоящия иск - 18.11.2022г.; Обезщетение за забава, в размер на 130,80 лева, считано от 28.04.2022г.- датата на падежа на издадената Фактура № 0000115156 от 13.04.2022г. на стойност 2160 лева с ДДС, до датата на завеждане на настоящия иск - 18.11.2022г.; Обезщетение за забава, в размер на 140,40 лева, считано от 15.04.2022г.- датата на падежа на издадената Фактура № 0000113708 от 28.03.2022г. на стойност 2160 лева с ДДС, до датата на завеждане на настоящия иск - 18.11.2022г.
Претендира се и неустойка за просрочие в размер на 2400 лева, както и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изпращане. Претендират се разноски.
2
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не депозира писмен отговор.
В открито съдебно заседание, проведено на 23.03.2023г., ищецът не изпраща представител. Депозирана е молба от проц.представител адв.П. П. от САК, с която сочи, че не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, няма възражение по проекто-доклада, предявената претенция се поддържа по изложените в исковата молба съображения. Моли съда да уважи молба като основателна и да постанови неприсъствено решение при наличие на предпоставките за това. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 23.03.2023г., ответникът не се представлява.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в исковата молба обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: вземанията произтичат от възлагане извършването на транспортни услуги при уточнени условия и цена, със заявки за транспорт – два броя от 21.03.2022г. и заявки за транспорт – два броя от 01.04.2022г., оформяне на товарителници и предаване стоката на получателите. За извършената услуга се посочва, че са издадени фактури, но в предвидения срок ответникът не заплатил задължението си. Сочи се, че за услугите превозвачът „**** начислил неустойка и административни такси, за които ответното дружество било уведомено с писма. След извършване на транспортните услуги, фактурите, заедно със CMR товарителници и останалите транспортни документи са изпратени на ответното дружество, като на последната страница на сканираните фактури и ЧМР са и бланките за предвидената санкция и начисляване на административни такси в размер на 10 евро на ден.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията си ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда указания в Разпореждане № 13581/21.12.2022 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвения с Определение № 916/25.02.2023 г., проекто- доклад по делото, не е изпратил представител в първото по делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за 3 постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника „****“ ЕООД, ЕИК ****, следва да бъдат възложени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените разноски от ищеца “***“ ЕООД гр.****, с ЕИК ***** в производството, а именно 491,60 лева за държавна такса и 1400 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.327, ал.1 ТЗ вр. чл.367 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с.Д***“ №45, представлявано от А.Л.А. ДА ЗАПЛАТИ н а “***“ ЕООД гр.****, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.****“ №57, представлявано от Г.В. , сумата от 8640 лева, представляваща цена за извършен превоз по Заявки за транспорт от 21.03.2022г. - 2 броя и Заявки за транспорт от 01.04.2022г. —2 броя, по които са издадени Фактура № 7000009328 от 31.03.2022г. на стойност 2160 лева с ДДС, Фактура № 0000115737 от 21.04.2022г. на стойност 2160 лева с ДДС, Фактура № 0000115156 от 13.04.2022г. на стойност 2160 лева с ДДС, Фактура № 0000113708 от 28.03.2022г. на стойност 2160 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в Съда, до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с.Д***“ №45, представлявано от А.Л.А. ДА ЗАПЛАТИ н а “***“ ЕООД гр.****, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.****“ №57, представлявано от Г.В., сумата в общ размер от 535,20 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от датата на падежа на изискуемото вземане по всяка Фактура № 7000009328 от 31.03.2022г. с падеж 15.04.2022г., Фактура № 0000115737 от 21.04.2022г. с падеж 06.05.2022г., Фактура № 0000115156 от 13.04.2022г. с падеж 28.04.2022г., Фактура № 0000113708 от 28.03.2022г. с падеж 15.04.2022г., до датата на подаване на исковата молба в Съда-18.11.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.92 ЗЗД „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с.Д***“ №45, представлявано от А.Л.А. ДА ЗАПЛАТИ н а “***“ ЕООД гр.****, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.****“ №57, представлявано от Г.В., сумата от 2400 лева, представляваща неустойка за просрочие на плащането.
ОСЪЖДА на осн. 78, ал.1 ГПК ****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с.Д***“ №45, представлявано от А.Л.А. ДА ЗАПЛАТИ н а “***“ ЕООД гр.****, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.****“ №57, представлявано от Г.В., разноски в настоящото 4 производство-сумата от 491,60 лева за държавна такса и 1400 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5