Акт от 30.07.2020, Окръжен съд - Бургас

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№ І- 2177 град Бургас ,30.07.

2020 година

Бургаският окръжен съд , гражданска колегия , в закрито заседание на

...............30.07.................. през две хиляди и двадесета година , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ : Пламена

Върбанова мл.с.Детелина Димова при секретаря.................................................,като разгледа докладваното от..........................съдията

М.Карастанчева...ч.гр.д. № 1710 по описа за

2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр.чл.. 407 ал. 1 от ГПК и е образувано по частната жалба на процесуалния представител на „Бултравел турс“ООД-гр.Дупница и „Лозенец хоум 3“ЕООД-гр.Дупница против разпореждане № 1043 от 19.09.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 427/2017 г. по описа на Районен съд -Царево , с което е постановено издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед №

255/20.09.2017 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 427/2017 г. на ЦРС съобразно определение № III-1695/17.09.2019 г. по в.ч.гр.д. № 1293/2019 г. на БОС.

Сочи се в частните жалби ,че разпореждането е незаконосъобразно ,тъй като разпореждането за незабавно изпълнение и изпълнителния лист ,издаден въз основа на заповедта за изпълнение № 255 от 20.09.2017 г. ,са обезсилени с определение по в.ч.гр.д. № 301/2018 г.на БОС и въпреки отбелязването за това в размките на заповедното производство ,с атакуванато разпореждане се постановява издаване на втори изпълнителен лист ,което е недопустимо.След като разпореждането за незабавно изпълнение е отменено и не е налице влязла в сила заповед за изпълнение ,то заповедният съд не е разполагал с годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404 т. 1 от ГПК за издаване на нов изпълнителен лист .Освен това – с цитираното определение по ч.гр.д. № 1293/2019 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановената заповед за изпълнение и издадения изпълнителен лист,като делото е върнато на районния съд за издаване на изпълнителен лист съобразно постановеното в определението .Това определение за поправка става неразделна част от предходно издадения изп.лист и не е следвало да се издаде втори изп.лист.Моли се за отмяна на разпореждането и обезсилване на издадения нов изпълнителен лист .

Ответникът по частната жалба –„СОР“ ООД-гр.Бургас чрез процесуалния си представител я оспорва и счита ,че при постановяване на атакуваното разпореждане не са допуснати визираните нарушения .Навежда възражение и за недопустимост на жалбата поради просрочие.

След преценка на изложените в частната жалба съображения и данните по делото Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

На първо място следва да се подчертае ,че частната жалба срещу цитираното разпореждане е

НЕДОПУСТИМА ,поради просрочие –тъй като не е подадена в законоустановения срок по чл. 407 ал. 1 от ГПК :

Според изричната регламентация в чл. 407, ал. 1 ГПК относно разпореждането за издаване на изпълнителен лист законодателят е препратил към реда за обжалване на определенията. В кръга на обжалваемите с частна жалба разпореждания са включени както тези, с които се отхвърля изцяло, или частично молбата за издаване на изпълнителен лист, така и тези, с които тя се уважава. В посочената разпоредба е предвиден двуседмичен преклузивен срок за обжалване с частна жалба на разпореждането, с изрично уреден начален момент на срока за сезиране на въззивния съд: за молителя - от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчване на поканата за доброволно изпълнение.

Видно от приложеното удостоверение на ЧСИ Милана Джоргова ,рег.№ 744 ,с район на действие –Окръжен съд – Кюстендил поканите за доброволно изпълнение по изп.д. № 20168000400085 по опис на ЧСИ Ивелина Божилова,,заедно с приложения към нея изпълнителен лист № 262/20.09.2019 г. ,издаден въз основа на атакуванато разпореждане , и заповедта за изпълнение на парично задължение № 255 от 20.09.2017 г. по ч.гр.д. № 427/2017 г. ,както и определение на БОК по в.ч.гр.д. № 1293/2019 г. на БОС, са били връчени на адреса на управление на двете дружества-частни жалбоподатели в гр.Дупница ,ул.“Страхил войвода „ № 3 при условие на отказ от получаването им –тъй като открития на адреса ,в канцеларията на дружествата ,служител С. Н. Н. е отказал приемането на книжата ,заявявайки ,че ще ги получи в кантората на ЧСИ след консултация с адвокат .Това е станало на 23.12.2019 г. и на тази дата следва да се приеме ,че е извършено надлежното връчване на книжата на частните жалбоподатели –при условията на чл. 50 ал. 3 и чл. 44 ал. 1 изр.5 и 6 от ГПК –връчване при отказ ,от който започват да текат сроковете ,предоставени от закона във връзка със защита правата на получателя на ПДИ.В закона не е даде възможност за отлагане на връчването поради желание на страната да се консултира с адвокат преди получаването на книжата

.Консултацията може да се извърши след връчването на книжата ,поради което е предвиден и достатъчен срок за това ,но този срок започва да тече от датата на връчването на книжата , а не и след това .

С решение №

56/17.6.2014 г по т. дело № 2705/13 г на ВКС, Първо ГО е прието , че разпоредбата на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ГПК предвижда специфичен, приложим само по отношение на адресати - търговци и юридически лица, начин за връчване на съдебни книжа, като регламентира мястото на връчване- в канцеларията на последния посочен в съответния регистър адрес /седалище и адрес на управление/ и лицата, чрез които може да стане -всеки служител или работник, който изрази съгласие да ги приеме. Разширяването на кръга на лицата, които могат да приемат съдебните книжа от името на адресата-търговец или юридическо лице цели рационализирането на режима на връчване, като удостоверяването на изпълнението е чрез отразяване в документа по чл. 44, ал. 4 ГПК на "имената и длъжността на получателя".

Спазването на последното правило е доказателство за валидното извършване на процесуалното действие, чиято цел е достигане на съобщението до адресата с цел обезпечаване правото му на защита и от значение за началото на процесуалните срокове. Законът не съдържа като императивно изискване посочването на трите имена на получателя. Такъв извод не би могъл да бъде обоснован и с образеца на призовката по Наредба № 7/22.02.2008 г., издадена на основание чл. 55 ГПК, тъй като утвърдената форма няма императивен, а препоръчителен характер, а надлежното връчване е налице, ако съобщението е достигнало до адресата, в който смисъл е и постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и представляващо задължителна за съдилищата практика по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК определение № 229 от 04.04.2012 г. по ч. т. д. № 163/2012 г. на ВКС, І т. о. Като гаранция за редовността на връчването е достатъчно вписване на имената и длъжността - т. е. информация, съобразно която съдът да може да извърши преценка за надлежното извършване на процесуалното действие - че личността на получателя е установена и индивидуализирана по посочения начин, като са обезпечени и интересите на адресата, който въз основа на вписаните данни, би могъл да оспори, че получателят е негов служител/работник. Изискването за установимост на получателя не би било нарушено, ако длъжността му е изписана със съкращение, стига то да е разбираемо и недвусмислено.На следващо място, нормата на чл. 54 ГПК предвижда възможност за поправяне на нередовности при връчването, ако до адреса действително е достигнало съобщението и същото се счита за връчено в този момент. Санирането на допуснати нарушения в правилата за връчване на съобщения, което настъпва по силата на законовата норма, е съществен аргумент в подкрепа на тезата, че утвърдената форма на образците на съдебни книжа има препоръчителен характер.

Допустимостта на поправяне на нередовности при връчването с оглед на начина, връчителя и получателя, е основание да се приеме, че ако съобщението е достигнало до адресата, същото е надлежно връчено, независимо, че не е изготвено в утвърдената форма по Наредба № 7/08 г.

С други думи – целта на връчването е съобщението да е стигнало до адресата и в този смисъл не е допустимо длъжникът да се възползва повторно от предоставените с оглед на неговата защита срокове ,като откаже получаването на документите и впоследствие се яви за получаването им след две седмици /това означава ,че всеки може да откаже получаването на допументи и да се яви за тях в по-късен ,произволно избран от него момент ,каквато не е целта на закона ,а и представлява злоупотреба с право/.

Затова и в настоящия случай следва да се приеме

,че поканите за доброволно изпълнение са надлежно връчени на двете дружества на

23.12.2019 г. .Дори и да се приеме ,че е налице хипотезата на чл. 50 ал. 4 от ГПК /когато връчителят не намери в канцеларията на търговеца някой ,който е съгласен да получи съобщението / и не е разполагал с информация относно качеството на лицето С. Н. Н. /между другото – получил впоследствие книжата от името на двете дружества /,то е следвало да залепи уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК и търговецът е следвало да получи книжата в двуседмичен срок в канцеларията на

ЧСИ/като тогава срокът за получаване на книжата е изтекъл на 06.01.2020 г. и за подаване на частната жалба-на 20.01.2020г.,а същата е подадена чрез куриерска фирма на 21.01.2020 г./.Самият факт ,че явяването в кантората на ЧСИ за получаване на ПДИ е извършено по толкова формален начин –в присъствието на нотариус ,свидетелства на факта ,че длъжникът е целял да си осигури доказателство за редовно връчване на книжата на по-късна ,избрана от него дата ,а това е недопустимо и действително граничи със злоупотреба с права ,което не може да бъде толерирано от закона.

Независимо от горното частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на визираните в чл. 404, т. 1 ГПК изпълнителни основания е регламентирано в чл. 405- 408 ГПК. При произнасяне по искане за издаване на изпълнителен лист, проверката, която дължи компетентният съд, е относно правото за принудително изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и срещу посочения длъжник по изпълняемото право, установено в съответното изпълнително основание. В производството по издаване на изпълнителен лист проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която последните удостоверяват изпълняемото право.

Производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. При произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл. 407, ал. 1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение.

В случая ,след допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановената заповед № 255 за изпълнение на парично задължение въз иснова на документ по чл.

417 ГПК от 20.09.2017 г.по ч.гр.д. № 427/2017 г. , с определение № 1695/17.09.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 1293/2019 г. ,Бургаският окръжен съд връща целото на Царевски районен съд за издаване на нов изпълнителен лист .

В тази хипотеза Царевският районен съд ,спазвайки указанията на по-горната инстанция ,е издал изпълнителен лист въз основа на цитираната заповед № 255 от 20.09.2017 г. за незабавно изпълнение на парично задължение съобразно определението на окръжния съд за поправка на допусната очевидна фактическа грешка.Въпросното определение на БОС е окончателно и не подлежи на обжалване и изпълнителният лист е издаден в съответствие с обективираната в него вола на съда .Освен това – в настоящата хипотеза не става въпрос за издаване на изцяло нов изпълнителен лист ,а за издаване на такъв с оглед поправка на фактическа грешка в заповедта за изпълнение .Тук не става дума за издаване на изпълнителен лист по молба по реда на чл. 405 от ГПК .Затова и към момента на произнасяне на БОС относно наличието на ЯФГ в заповедта за изпълнение и към момента на даване на указания на ЦРС за издаване на нов изпълнителен лист съобразно поправката на фактическата грешка ,нова ,повторна преценка за редовността на акта съгл.чл.