Определение № 851 от 22.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 851 гр. Варна, 22.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20253100900613 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, образувано е по молба на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, съдържаща се в допълнение към въззивна жалба вх.№ 15470/04.05.2026г. и уточнена с молба №15430/13.05.2026г., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени на процесуалния представител на ищцата адв.

Б., предоставил ѝ безплатна правна помощ. Ответното дружество се позовава, че по делото липсва представен договор за оказана безплатна правна помощ, а освен това искането за присъждане на възнаграждение е направено несвоевременно, след даване на ход на устните състезания, и не е придружено със списък по чл. 80 от ГПК.

Ответната страна по молбата М. Д. Н., чрез адв. Б., е депозирала становище в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК. Счита, че предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА са признати от съда, който с освободил ищцата от задължението за разноски по делото поради липса на финансови средства. Поради тази причина намира, че основанието за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА произтича от закона и не е необходимо да се доказва. Счита, че искането за присъждане на разноски е своевременно направено, тъй като е сторено преди приключване на първото заседание. Оспорва необходимостта от представяне на списък по чл. 80 от ГПК. Липсата на такъв не преклудира възможността на страната да иска насрещната страна да понесе отговорността за разноски, а само ограничава правото на пропусналата страна да иска изменение на решението в частта за разноските.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в законоустановения срок за обжалване на постановеното по делото решение, от легитимирана страна, поради което е допустима за разглеждане. По същество на молбата съдът намира следното:

1

При извършване на процесуални действия по делото съдът е ограничен от исканията на страните (чл. 6, ал. 1 от ГПК). Разпределението на отговорността за разноски в гражданския процес също е израз на принципа на „диспозитивно начало“, поради което предпоставка за присъждането им в полза на дадена страна по делото е заявеното от нея искане в тази насока.

Искането може да бъде направено до даване на ход на устните състезания, тъй като след този момент всички искания, вкл. за разноските, се явяват преклудирани. В случая, обаче искането за разноски е направено още с исковата молба, поради което следва да бъде зачетено, независимо дали е потвърдено в последното по делото съдебно заседание. Не е необходимо искането да е конкретизирано, достатъчно е само общо изразена воля за присъждане на разноски.

Противно на изложеното от ответника, съдът намира, че при оказана безплатна правна помощ нарочен списък по чл. 80 ГПК не е необходим. В този случай страната не е направила разноски за адвокатско възнаграждение, които да включи в списъка за разноските, а същите се определят от съда. / така Определение № 174 от 26.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1653/2017 г., III г. о., ГК/.

Същевременно основателно се явява съображението, че предоставянето на безплатна помощ от страна на адв. Б. не е надлежно удостоверено.

Принципът, от който изхожда последователната практика, е, че достатъчно доказателство за осъществяване на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, са съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ (т.е. необходимо е да е налице договор за правна помощ, в който изрично да е вписано, че се осъществява безплатна правна помощ на определено основание). В подобен смисъл са например Определение № 50041 от 27.04.2023г. по гр.д. № 2701/2022г. по описа на I гр. о. на ВКС, Определение № 50041 от 15.02.2023г. по т.д. № 330/2022г. по описа на I търг. отделение на ВКС (и цитираните в него определение № 365 от 17.07.2017 г. по ч. т. д. № 894/2017 г. на ВКС и определение № 95 от 19.02.2015 г. по ч. т. д. № 1451/2014 г. на ВКС, в които е прието, че за присъждане на възнаграждението е достатъчно представянето на договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореното възнаграждение не е заплатено от подзащитния, а е безплатно на съответното основание по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Обратното- при липсата на договор за правна и защита и съдействие, с изрично вписано основание по чл. 38 от Закона за адвокатурата, възнаграждение не следва да бъде присъждано – Определение № 50177 от 06.04.2023г. по гр.д. № 2723/2022г. по описа на III гр. о. на ВКС.

В случая по делото действително липсват доказателства, че процесуалното представителство е осъществено при условията на чл.38 ЗА.

Договор не е приложен. В представеното пълномощно също липсва съдържание, което да сочи съгласие на доверителя да получи безплатна помощ. Противно на аргумента на ищеца, съдът намира, че освобождаването от задължението за разноски по делото, на осн. чл. 83 от ГПК не е може да 2 замести волята на представлявания да получи безплатна правна помощ. Актът на съда в производството по чл. 83 от ГПК замества единствено задължението на страната да авансира разноски в полза на бюджета.

Молба с правно основание чл. 248,ал. 1 от ГПК е основателна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение №182/21.04.2026г., постановено по т.д.№ 613/2025г. по описа на Варненски окръжен съд, като ОТМЕНЯ същото, в частта, в която e осъдено „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ц. Н. Б., ЕГН **********, с личен адвокатски номер ***********, сумата от 1500 евро(хиляда и петстотин евро), представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на осн. чл.38 ал.1 т.2 вр.ал.2 ЗАдв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщението пред Варненски апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3